Определение № 282 от 05.11.2026, Районен съд - Сандански

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. Сандански, 05.11.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря М. Ил. Малинска в присъствието на прокурора М. Т. С. като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Частно наказателно дело № 20261250200564 по описа за 2026 година

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Искането е допустимо. Подадено е от наблюдаващия прокурор по досъдебното производство до компетентния първоинстанционен съд – мястото на извършване на деянието, с. Поленица, е в района на Районен съд – Сандански. Обвиняемият е задържан с постановление на прокурора на основание чл. 64, ал. 2 от НПК за срок до 72 часа с оглед довеждането му пред съда, и искането се разглежда в този срок.

Разгледано по същество, искането е основателно.

По делото е повдигнато обвинение на А. К. Е. за извършени престъпления по чл. 216, ал. 1, чл. 325, ал. 2 от НК и по чл. 270, ал. 1 от НК.

От събраните доказателства – протоколи за разпит на свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпознаване, справки и други писмени доказателства – може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, за които е привлечен в това му качество. В това производство съдът не обсъжда виновността на обвиняемия. Той проверява само дали доказателствата са достатъчни, за да убедят обективен наблюдател, че лицето може да е извършило престъпленията. Този стандарт е изпълнен.

1

За всички престъпления, за които е привлечен обвиняемият, законът предвижда наказание лишаване от свобода: по чл. 216, ал. 1 и чл. 325, ал. 2 от НК – до пет години, а по чл. 270, ал. 1 от НК – до три години. Не е налице хипотеза, при която законът презумира реалната опасност по чл.63, ал.1 от НПК. Затова тази опасност трябва да бъде установена конкретно от доказателствата по делото.

Съдът намира, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Тя се извежда от конкретни факти, а не от предположения. На първо място, обвиняемият е привлечен за три отделни престъпления, извършени в кратък период от време, като едното от тях е насочено срещу орган на властта. Това сочи на трайно пренебрежение към обществения ред и към органите на властта. На второ място, деянието по чл. 216, ал. 1 от НК е извършено посред нощ, без видим мотив, което показва непредсказуемо поведение. На трето място, по делото са налице данни за неадекватни прояви на обвиняемия в РУ – Сандански и в Арест – Петрич. Тези данни, взети заедно, обосновават извод, че ако бъде оставен на свобода, обвиняемият вероятно ще извърши ново престъпление, включително срещу личността.

Съдът отчита и че обвиняемият е чужд гражданин, който въпреки, че има адрес на територията на страната ни, е трудов неангажиран, няма семейни връзки на територията на Република България, мобилен е, т.е. без задържащи фактори в семейната и социалната му среда, и под страх от наказателна отговорност би се укрил при определянето на друга мярка за неотклонение, различна от задържане под стража. Налице е и необходимост от обезпечаване на нормалния ход на наказателното производство, като се препятства възможността обвиняемия да се укрие, или да извърши престъпление от същия характер. Само по себе си чуждото гражданство не е основание за задържане. В съвкупност с липсата на връзки със страната и с непредсказуемото поведение на обвиняемия обаче то обосновава и опасност той да се укрие. Тези съображения подкрепят извода на съда, макар прокурорът да не е основал искането си на тях.

Съдът не възприема довода на прокурора, че мярката е необходима, за да бъде обезпечено психиатричното изследване на обвиняемия. С Определение № 279/03.11.2026г. по ЧНД № 563/2026г. по описа на Районен съд – Сандански спрямо обвиняемия е взета мярка за процесуална принуда по 2 чл. 70 от НПК – настаняване за изследване в съдебно отделение в Затвора в гр.

Ловеч за срок от 30 дни. Тази мярка има самостоятелно основание и цел – да обезпечи обективното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.

Тя не служи на целите на мерките за неотклонение по чл. 57 от НПК.

Обратното също е вярно: задържането под стража не може да се използва като средство за изпълнение на мярката по чл.70 от НПК. Ето защо съдът основава извода си единствено на наличието на предпоставките по чл.63, ал.1 от НПК, които са налице самостоятелно. Двете мерки не се изключват взаимно, тъй като имат различни основания и цели. Мярката по чл.70 от НПК е временна и отпада с изтичането на срока или с приключване на изследването. Ако спрямо обвиняемия не бъде взета мярка за неотклонение, след приключване на изследването той ще бъде освободен, без процесуалните цели по чл.57 от НПК да са обезпечени. Затова за времето на настаняването мярката за неотклонение следва да се изпълнява в съдебно отделение към Затвора в гр. Ловеч под охрана, а след изтичане на срока на настаняването – в арест.

Съдът счита за необходима да обсъди и по-леките мерки за неотклонение. В конкретния случай мерките „подписка“ и „гаранция“ не могат да ограничат опасността от извършване на престъпление от лице, което е агресивно, с данни за тежко психично разстройство и употреба на наркотични вещества. Мярката „домашен арест“ е неприложима, тъй като обвиняемият няма постоянен адрес в страната, а и тя не би осигурила необходимия контрол над поведението му. Само мярката „задържане под стража“ може да постигне целите по чл.57 от НПК. Тя е съразмерна на тежестта на обвиненията и на данните за личността на обвиняемия и отговаря на изискванията на чл.5, § 1, б. „в“ от ЕКПЧ. Здравословното състояние на обвиняемия не е пречка за задържането му, тъй като той ще пребивава в психиатрично заведение, където ще получи необходимото медицинско наблюдение.

Обвиняемият не владее български език. На основание чл.55, ал.3 от НПК той има право на писмен превод на настоящото определение на английски език. Обвиняемият беше уведомен и за правото си по чл.36 от Виенската конвенция за консулските отношения - консулските власти на Обединеното кралство да бъдат уведомени за задържането му и заяви, че не желае това.

3

Водим от изложеното и на основание чл. 64, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА спрямо А. К. Е.(A. K. E.), роден на ********** г. в гр. Л., О. к., б. гражданин, паспорт № **** издаден на ****г., валиден до **** г. – обвиняем по ДП № 339 ЗМ – 451/2026 г. по описа на РУ – Сандански за престъпления по чл. 216, ал. 1, чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 270, ал. 1 от НК, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.

Определението подлежи на незабавно изпълнение.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Благоевградски окръжен съд в тридневен срок от днес, като в случай на жалба и протест насрочва делото за разглеждане пред Благоевградски окръжен съд за 12.11.2026г. от 14.30 часа.

Препис от определението в превод на английски език да се връчи на обвиняемия.

Препис от определението да се изпрати на РП – Благоевград, ТО – Сандански, на ОЗ „Охрана“ – Благоевград, на РУ – Сандански и на психиатричното заведение, в което е настанен обвиняемият, за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 4