Решение № 1533 от 22.07.2019, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…………………… 2019г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА при секретаря Оля Йорданова като разгледа докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 1395/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

С Решение № 7305/16.05.2019г. по адм.дело № 29/2019г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1834/05.10.2018г. по адм.дело № 3512/2017г. на Административен съд – Варна, образувано по жалба на С.Х.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. И.З. против РА № *********/10.04.2014г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 341/24.09.2014г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на лицето са определени данъчни задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010г. и 2011г., както и лихви за забава. Жалбоподателят счита, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при неправилно прилагане на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата; неправилно се приема, че към 01.01.2010г. началното салдо по наличности на парични средства е 0лв.; необосновано е прието, че на 04.03.2010г. внесената от нея сума в размер на 15 000лв. представлява извършена разход; не са били налице основания за прилагането на чл.122 от ДОПК; неправилно е извършено прихващане с излишъци на съпруга й. Поради изложените съображения, моли съда да отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски за всчки инстанции.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение в размер на 1257.51лв. за всички съдебни инстанции.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане. Такъв извод е направен е в отменителното решение на ВАС.

Производството по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1303714/05.09.2013г., изменена със ЗВР № 1305476/20.12.2013г. и ЗВР № 1400309/22.01.2014г. За резултатите от ревизията в рамките на срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № 1400309/10.03.2014г. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден РА № *********/10.04.2014г., с който на С.Х.С. са определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирания период.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.Варна, който с Решение № 341/24.09.2014г. го е потвърдил.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По материално-правната законосъобразност на РА:

В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период 01.01.2010г. - 31.12.2011г.

С.Х.С. е местно лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, предвид постоянното му местоживеене в България. Лицето няма подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗД ДФЛ за 2010г. и 2011г. С протокол № 1402783/06.03.2014г. /л.72/ са присъединени доказателства, събрани в хода на извършената ревизия на съпруга Румен Симеонов Стоянов, приключила с РА № *********/10.04.2014г., включващи връчени на лицето искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, представени документи, писмени обяснения, извършени проверки на трети лица, събрани доказателства, налични в досието на ревизираното лице. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл, 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) изх.№ 7138/05.09.2013г. /л.156/, изх. № 7138-39/12.11.2013г. /л. 135/, изх. № 7138-47/10.03.2014г. /л. 20/, с които са изискани документи и справки за ревизирания период относно: източници и размер на получените доходи, притежавани недвижими и движими имущества, финансови активи, вземания от трети лица, имущества, придобити по безвъзмезден начин, получени и предоставени заеми, извършени дарения, трудови и граждански договори, ГДД, банкови документи, разходи за пътувания в чужбина, справка за банковите сметки, доказателства за получени доходи.

С отговор вх. № 7138-35/08.10.2013г. са представени документи и декларации по чл.124, ал.З от ДОПК /л.152-135/.

Въз основа на събраните доказателства е извършена съпоставка на имущественото и финансово състояние на жалбоподателката и нейния съпруг по години, в който в хронологичен ред са отразени входящите и изходящите парични потоци./л.163-162/. Към датите, към които е установен недостиг на средства при единия от съпрузите е извършено компенсиране с наличните парични средства при другия съпруг. При определяне размера на наличността към 01.01.2010г. е констатирано, че лицето не разполага с парична сума в брой, а като приходи по години са включени доходи от трудови правоотношения, касово теглени суми от разплащателна сметка, продажба на гора по НА № 73/2011г. Като разходи са включени, касови вноски по разплащателни сметки и статистически разходи за живот на едно лице на член от домакинството по данни на НСИ. Паричните приходи и разходи са проследени от органа по приходите хронологично по дати, като е определена възможността на лицето за извършването на разходите към всеки момент. Въз основа на извършената съпоставка и на събраните доказателства, е направен извод за недостиг на парични средства за всяка от ревизираните години, представляващи обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: наличие на данни за укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово състояние. На основание чл. 124, ал.1 от ДОПК с Уведомление № 7138-45/04.03.2013г.,/л.74/ ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с данъци за периода 2010г.

- 2011г. ще бъде определена по този ред и едновременно с това му е дадена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства. Ведно с посоченото уведомление е връчено и ИПДПОЗЛ изх. № 7138-77/04.03.2014г. (л.75), с което е изискано представянето на декларация по чл.124, ал.З от ДОПК за ревизирания период. Лицето не е представило исканите декларации, но е изразило становище с вх. № 7138-49/21.03.2014г./л. 171/ относно образуваното производство по чл.122 от ДОПК. С последното са изложени мотиви за несъгласие относно прилагане на особеният ред и за наличие на укрит приходи. Направено е искане за представяне на копия от всички доказателства по ревизията. Дадени са обяснения относно произхода на получения превод в размер на 10 000лв. от Веселин Дончев Николов и направено плащане в размер на 15 000лв. по сметката на жалбоподателката в ЦКБ.

Особеният ред за определяне на данъчната основа за облагане с данъци е приложен за целия ревизиран период, като при извършения задължителен анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е определена годишна данъчна основа за облагане с данък, формирана от получените и недекларирани доходи от продажба на недвижим имот, получени възнаграждения от трудови правоотношения и установения недостиг на парични средства, както следва: за 2010г. - 20441.76лв. и за 2011г. - 337.58лв.

Върху така определените данъчни основи за всеки от ревизираните периоди на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определен допълнително дължим размер на данък върху дохода за физически лица, както следва: за 2010г. - 2044.18лв. и лихва за забава в размер на 617.73 лв. и за 2011г. - 33.76лв. и лихва за забава в размер на 6.70лв.

Жалбоподателят оспорва горните изводи, като неправилни и незаконосъобразни, по съображения подробно изложени в жалбата; неправилно се приема, че към 01.01.2010г. началното салдо по наличности на парични средства е 0лв.; необосновано е прието, че на 04.03.2010г. внесената от нея сума в размер на 15 000лв. представлява извършена разход; не са били налице основания за прилагането на чл.122 от ДОПК; неправилно е извършено прихващане с излишъци на съпруга й.

Като взе предвид констатациите в РД и РА, приложенията към него и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя.

Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

В хода на съдебното производство не се събраха доказателства за наличие на суми преди ревизирания период в сочените от жалбоподателката размери. Ангажираните при първото гледане на делото свидетелски показания не водят до различен извод, тъй като на първо място тези обстоятелства подлежат на доказване с писмени доказателства каквито липсват. Наред с това съдът констатира противоречие в свидетелските показания – двамата свидетели сочат, че са близки на жалбоподателката в ревизирания период и знаят за лични неща като вземане на кредит и за какво ще бъде ползван този кредит, но не са наясно какво работи жалбоподателката. От тези показания се налага извод, че свидетелите не са имали близки отношения с жалбоподателката в посочения период и техните показания не могат да служат за установяване на начално салдо на паричния поток на жалбоподателката в ревизирания период.

Твърденията за налични 30 000лв. останаха недоказани, тъй като както по преписката, така и по делото не бяха представени писмени доказателства за това. В хода на ревизията жалбоподателката не е представила доказателства за притежавани от нея парични средства към 01.01.2010г. поради което правилно е прието, че началното й салдо към тази дата е 0.00лв. По отношение на сумите от 10 000лв. и 15 000лв., съдът намира, че правилно са включени в разходната част на баланса за 2010г. Сумата от 10 000лв. е била предоставена на жалбоподателката като заем от лицето Веселин Николов Дончев без да има сключен договор за заем и е преведена по банков път на 25.02.2010г. На 10.04.2010г. е внесена на каса от съпруга на жалбоподателката, като получател на сумата е именно Веселин Дончев.

Сумата от 15 000лв. също е внесена на каса от ревизираното лице, като не се представени доказателства за произхода на сумата. Твърденията на жалбоподателката, че сумата е от спестявания и непохарчен кредит останаха недоказани, тъй като не са представени никакви доказтелства в тази насока.

В настоящия случай, съдът намира, че от събраните доказателства, органът по приходите обосновано е приел, че е налице превишение на разходите над доходите за ревизираните данъчни периоди, както и че са налице данни за укрити през 2010г. доходи. Този извод е изведен в резултат на обективен анализ на събраните в ревизионното производство доказателства относно доходите и извършените разходи, като тези доказателства са предоставени от ревизираното лице и други контролни органи. Установено е превишение на имуществото и извършените разходи спрямо размера на декларираните от жалбоподателя и установените в хода на проверката касови постъпления, т.е. установени са обстоятелства по чл.122 ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК. Съдът приема, че с ревизионния акт обосновано е прието, че извършените от жалбоподателя разходи превишават реализираните от същия доходи, поради което и предвид разпоредбата на чл.123 от ДОПК, по силата на закона се презумира реализиран доход, подлежащ на облагане. Ревизираното лице е надлежно уведомено за предприетите действия за определяне на данъчната основа по аналог, като е връчено уведомление по чл.124 от ДОПК.