Решение № 2822 от 20.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1588/2024
- Вид
- Решение № 2822
- Подписан
- 20.06.2024
- В сила
- 20.06.2024
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.200 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2822 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330101588 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.
Ищецът Д. Х. И. от гр. П. моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл.238 и следващите от ГПК, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 20 000 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ****** му Х. Д. И., за претърпяна от него на ***************г. във Ф. Р. Г. трудова злополука, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът „Транс Ив 66“ ЕООД – гр. Пловдив, в срока по чл.131 от ГПК не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил доказателствени искания, нито – искане делото да се гледа в негово отсъствие, и не е изпратил представител за съдебното заседание по делото на 03.06.2024 г..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства (включително и тези, съдържащи се в приложеното адм. дело № 441/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив – Х състав) се установява, че действително ищецът е ********** по закон – ********, на Х. Д. И., ЕГН **********, бивш жител на гр.
П., починал на ****************г. като ****** (като другият ************ по закон на Х.
И. е ********************** – Е. Н. И.) Не се спори също така, а и от писмените 1 доказателства, събрани по делото, се установява, че приживе ************** на ищеца е работил по трудово правоотношение в ответното дружество като
„*******************************************“ от *****************г., както и, че действително на **************г. между ******ч. и **********ч. на паркинг за почивка, находящ в Г. – където е бил командирован от ответника, ********************* на ищеца е ползвал задължителна международна почивка, когато в купето на управлявания от него товарен автомобил е подготвял туристическа газова бутилка за приготвяне на храна, при което бутилката експлодирала и експлозията причинила изгаряния на голяма повърхност от 2-ра до 3-та степен по тялото на Х. И.– като с Разпореждане № *****************/*************г. на Длъжностно лице при **************** - гр. П., злополуката е била приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО – което първо е било оспорено от ответното дружество пред *****, а след това – пред Административен съд – Пловдив, но с Решението по горепосоченото адм.дело жалбата на ответника е била отхвърлена.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, претърпяната от *************** на ищеца трудова злополука е довела до сериозни телесни и здравословни увреждания на Х. И. – изгаряне на голяма повърхност от втора до трета степен – 32% изгорена телесна повърхност на двата горни крайника, включително и дланите, торса, двете бедра и подбедрица, като след извършени оперативни интервенции, ************ на ищеца е бил изписан на ******************* г. от лекуващата го клиника в Г. за по-нататъшно амбулаторно лечение.
Както вече бе посочено, ответното дружество не е представило отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не е взело становище по иска, не е ангажирало доказателства, не е изпратило процесуален представител за съдебното заседание по делото на 03.06.2024 г. и не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като видно от разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, ведно с придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание при условията на чл.50, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, искът е вероятно основателен – налице са условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ************* на ищеца от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди, а изхождайки от степента и характера на телесните и здравословните увреждания, претърпени от Х. И. поради злополуката, възрастта му (*** години към момента на смъртта му) , и преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението, което се е полагало на ********** на ищеца за претърпяните приживе от него неимуществени вреди е 40 000 лева – от която сума на ищеца като негов ************ се полага половината (доколкото Х. И. има останала като *************** и ********************, на която се полага останалата половина от дължимото на ************ й обезщетение за претърпените от него 2 неимуществени вреди от злополуката), поради което съдът се намира, че искът се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло в пълния предявен размер (20 000 лева), заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, и предвид направеното от пълномощниците на ищеца - адв. И. С. в съдебното заседание на 03.06.2024 г. искане, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение и следва да се постанови такова, като искът се уважи изцяло.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 800 лева ДТ за уважения размер на иска, а на пълномощника на ответника – адв. И. С. – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Транс Ив 66” ЕООД, ЕИК 202882787, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Нестор Абаджиев” № 28А, представлявано от ************** И. П. И., ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Х. И., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***************“ № ***, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. “*************” № **, ет.**, офис **, адв.
И. С., СУМАТА 20 000 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ********** му Х. Д. И., ЕГН **********, бивш жител на гр. П., починал на *********************г. като *****, за претърпяна от него на **************г. във Ф. Р. Г. трудова злополука, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 800 лева ДТ.
ОСЪЖДА “Транс Ив 66” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, да заплати на адвокат И. Д. С., със служебен адрес: гр. П., ул.
“************” № **, ет.**, офис **, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО заедно с препис за връчване ДО ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3