Решение № 35 от 16.03.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Разград, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело № 20253300500594 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.267 и сл. ГПК.

С решение №610/19.09.2025г.по гр.дело №54/2025г.Районен съд- Разград е осъдил ответниците в производството С. А. Н. и С. С. А., солидарно да заплатят на ищеца К. Р. К. сума в размер на 2 500 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болки, страдания, силна уплаха и психично разстройство, в резултат на увреждане от 29.08.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на деликта, 29.08.2023 г. до окончателното й заплащане.Отхвърлил е претенцията на ищеца над присъдената сума от 2 500 лв. до претендираната такава от 8 000 лв., като неоснователна. Разпределил е отговорността на страните за разноски, съобразно изхода от делото.Постановил е и определение по реда на чл.248 от ГПК, което не е предмет на въззивен контрол.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца К. К., чрез пълномощник адвокат Р. М., с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която предявената искова претенция е отхвърлена. Излагат се аргументи в тази насока за наличието на предпоставките за уважаване на исковата претенция в пълен размер.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба, с инкорпориран в нея писмен отговор, депозиран от адвокат Р. К. – пълномощник на ответниците, в който се излагат доводи, за постановяване на решението при допуснати съществени процесуални нарушения, без да се конкретизират същите, за неговата неправилност и незаконосъобразност, както и за необоснованост.Отправя се искане всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размера , който е признал с отговора на исковата молба или двамата солидарно сума в размер на 1 500 лева.Оспорват 1 дължимостта на законната лихва, предвид на това ,че с исковата молба ищецът не е представил банкова сметка.

Не са направени от страните нови доказателствени искания.

В съдебно се явява лично ищецът, заедно със своя пълномощник, като поддържат подадената въззивна жалба в цялост.

Подалите насрещна жалба ответници се представляват от пълномощник, който поддържа заявеното с отговора и насрещната въззивна жалба.

Окръжният съд провери при условията на чл. 269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност по същество съобрази изложеното в подадените от страните жалби, като прие за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 52 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба, ищецът К. Р. К. е поддържал, че на 29.08.2023г. вследствие на нанесени удари от двамата ответници, баща и син е претърпял болки и страдания, силна уплаха и разстройство на психиката, като е поискал да бъдат осъдени да му заплатят солидарно обща сума в размер на 8 000 лева, ведно със законната лихва върху същата ,считано от датата на деликта, посочен в молбата до окончателното й заплащане.Като конкретни вредоносни действия на ответниците е посочил удар, причинен от рязко отваряне на вратата на лек автомобил от с С. А. Н. и непосредствено след това удар с дървена сопа от страна на втория ответник, С. С. А. в горната част на лявата му ръка, с изпитани силни болки от двата удара, нанесени му на 29.08.2023г. пред дома му в гр.Разград около 18.00 ч.Посочва, че по случая било образувано досъдебно производство, след подаден от негова страна сигнал до полицията, а по късно и НОХД № 308/2024 г. по описа на РС Разград по което с решение №89/08.07.2024г. ответниците били признати за виновни в нанасяне на лека телесна повреда на него, ищеца, изразяваща се болка и страдание,без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди и представлява престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК във вр.с чл.130,ал.2 от НК. Били освободени от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание глоба в съответен размер. Посочва ,че след месец болките му от ударите отшумели, но няколко дни по-късно получил инфаркт, за който липсвали мед.данни да е свързан с деятелността на ответниците, но ищеца считал ,че е в резултата на стреса , който изпитал от побоя.Известно време след инцидента се чувствал неспокоен, не можел да спи нормално, събуждал се нощем, сънувал кошмари.Наложило да отиде на психиатър, който след извършен преглед му изписал успокоителни, които приемал около месец и благодарение на тях започнал да спи нормално.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който са оспорили размера на предявените искове, като неоснователно завишен.Намерили са за справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди сумата от 900 лв., платима от втория ответник и сумата от 600 лв., платима от първия от тях.Оспорили са претенцията за забава по съображения ,че до момента никой не бил поискал обезщетение и затова не били в забава. Нямало как да заплатят обезщетение в какъвто и да е размер, без да е поискано и без съдействие на кредитора – чрез посочване на банкова сметка. Възразяват против търсеното обезщетяване в условията на солидарност.Заявили са също така, че ищецът с поведението си е допринесъл за получаване на телесните увреждания, тъй като приближавайки се към колата, използвал нецензурни думи.Заявили са претенция за разноски.

2

При съобразяване на доводите и становищата на страните, окръжният съд намери следното от фактическа страна: С влязло в сила на 24.07.2024 г. решение № 89 от 08.07.2024 г. по НОХД 308/2024 г. по описа на РС Разград, ответниците са признати за виновни в това, че на 29.08.2023 г. около 18:00 часа, в гр.Разград първият от тях С. А. Н. нанесъл два удара с врата на лек автомобил в областта на тялото на ищеца К. К., с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – незачитане на установения правов ред в Р. България и неприкосновеността на личността, без основателна причина, без личен мотив, на обществено място – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, а вторият ответник С. С. А. нанесъл удар с прът в областта на лявата ръка на ищеца К. К., с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в характерно контурирано кръвонасядане с просветляване и мигриращо нанасяне под него в областта на лява мишница, оток и палпаторна болка в областта на травмата, които в съвкупност реализирали медико-биологичния признак болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди– незачитане на установения правов ред на Р. България и неприкосновеността на личността, без основателна причина, без личен мотив, на обществено място – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК и двамата ответници са освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лева за всеки от тях. Ответниците са баща и син, а ищецът – техен съсед.

Няма спор по делото ,че на 29.08.2023 г. около 18.00 ч. ищецът се намирал на улицата пред дома си, а първият ответник С. Н. спрял до него с лекия си автомобил и го ударил без причина с рязко отваряне на вратата. В същото време се появил и синът му – втория ответник С. А., който държал в ръцете си дървен прът и му нанесъл удар по горната част на лявата ръка. След като ищецът се обадил на спешния телефон 112, пристигнала полиция и по-късно било образувано наказателно производство, приключило с постановяване на посоченото по-горе решение. В резултат на нанесените от ответниците удари, ищецът изпитал силни болки, които отшумели за около месец, но след инцидента се чувствал неспокоен, не можел да спи нормално, нощем се събуждал, тъй като сънувал кошмари. Това наложило да посети психиатър, който му предписал успокоителни, благодарение на които започнал да спи нормално.

От сочените от ищеца гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г. К.а, съпруга, В.

М.,б.р. със страните се установява ,че св.К.а е възприела разменените думи между спорещите, ищец и ответници във връзка с това пречи ли ищеца на тях да минат по улицата, след като е спрял своя автомобил пред гаража си, нарочните удари с вратата на колата от страна на първия ответник и удара със дървената сопа по ръката на съпруга й, нанесен от втория от тях.Същата е поддържала ,че месеци след инцидента ищецът бил нервен, събуждал се, не можел да спи. Ходил на лекар - психиатър и близо три месеца пил хапчета. След това получил инфаркт и му сложили бай пас. Оплаквал от болки в ръката и краката. Св. М. възприел случващото се от прозореца в дома си , като видял ,че нервните и нетърпеливи били ответниците, които искали ищецът К. веднага да им освободи пътя.Този свидетел също възприел удара с дървена сопа по ищеца.Според него споровете между страните продължавали няколко дни, тъй като ответниците искали незабавно да минат, явно работното им време приключвало по едно и също време и се засичали, но предните дни имало само бибиткания и въртене на гуми.

По делото е била допусната, изслушана и приета съдебно психиатрична експертиза, вещото лице по която е заключило ,че в резултат на инцидента от 29.08.2023 г. и преживения инфаркт, 3 ищецът е преживял разстройство в адаптацията, като стресогенните събития били първостепенен и с най-голяма тежест причинен фактор, разстройството не би възникнало без тяхното въздействие.

Цитираното разстройство спадало към реактивните функционални количествени нарушения на психичната дейност, които имали психогенна причина, дължали се на неприятни преживявания и не били психични заболявания в тесния смисъл на думата.

Ответниците при направеното оспорване на исковете не са сочили доказателства. Установява се от материалите по НОХД №308/2024г., че в хода на същото с молба, вх.№6213/08.07.2024г. ищецът К. Р. К. е поискал, чрез пълномощник да бъде конституиран в производството по същото като частен обвинител и граждански ищец при предявен гр.иск съответно за сумата 1 500 лв. срещу С. А. Н. и 2 000 лева срещу С. С. А., като е претендирана и законна лихва и за двете обезщетения, считано от датата на деликта, 29.08.2023г. При процесуалния ред по който се е развило наказателното производство гр.иск не е бил приет за разглеждане, но не отговаря на истината заявеното с отговора на исковата молба, че до датата на получаването на същата от двамата настоящи ответници същите не са били в известност за претенция на ищеца за обезвреда спрямо тях.

При установеното от фактическа страна, окръжният съд направи следните правни изводи:

Предявеният иск от ищеца за осъждане на ответниците в условията на солидарност да му заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания и психически стрес от причинена на 29.08.2023г. лека телесна повреда е допустим и частично основателен. Решението на РРС по НОХД №308/2024г., влязло в законна сила на осн.чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд по отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За това деятелността на всеки от двамата ответници на процесната дата, 29.08.20023г. е безспорно установена и конкретизирана и посочена по-горе от фактическа страна, поради което не е необходимо да бъде преповтаряна. Безспорно е в случая ,че увреждането е причинено от неколцина, поради което тяхната отговорност може да бъде ангажирана в условията на солидарност съгласно чл. 53 от ЗЗД. Основният в случая въпрос е за справедливия размер на присъденото обезщетение, като ищецът счита ,че такъв би бил този от 8 000 лв., а ответниците съответно 1 500 лв. При съобразяване на данните по делото за характера и вида на телесните увреждания, причинени от инцидента, както и преживения психически стрес от същия, този съд намира,че определения общ размер от 2 500 лева е достатъчен да обезщети ищеца в пълен обем за причинените му вреди от деликта на ответниците от посочената дата.По никакъв начин не може да бъде свързан получения от ищеца инфаркт с травмите от инцидента на 29.08.2023г., предвид характера на същите.