Решение № 13377 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13377 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110125467 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД) съществуват вземания от Д. Т. за следните суми: за сумата от 106.15 евро (207.61 лева), представляваща цена на месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.07.2020г. до 04.10.2020г. по сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги за мобилен номер ........ от 22.06.2020г., за сумата от 22.92 евро (44.82 лева), представляваща неплатени лизингови вноски по сключен между страните договор за лизинг от 22.06.2020г. на аксесоари Xiaomi Mi Band 4 Black 24493/40546123 за периода от м. 12.2020г. до м. 06.2022г., за сумата от 1.27 евро (2.49 лева), представляваща сума, дължима на основание чл. 1, ал. 3 от сключения между страните договор за лизинг поради невръщане, респ. неизкупуване на вещта, предмет на договора, след прекратяването на същия, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 52.89 евро (103.44 лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги поради допуснато от клиента неизпълнение на паричните му задължения по договора за заплащане на цената на потребените електронни съобщителни услуги за посочения период, формирана от трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяната по договора услуга, както и от част от отстъпките от цената на месечната абонаментна цена и от цената на предоставено по силата на сключения между страните договор за лизинг от 22.06.2020г. устройство, за които парични притезания по ч. гр. дело № 41477/2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Й.Б.“ ЕАД твърди, че с ответника били обвързани от договор за електронни съобщителни услуги за мобилен номер ........ от 22.06.2020г., по силата на който в периода от 05.07.2020г. до 04.10.2020г. предоставил на ответника мобилни услуги на обща стойност за периода от 207.61 лева, която сума клиентът не заплатил в сроковете, посочени в издадените за задълженията фактури. Поради това и на основание уговорките, включени в договора между страните и общите условия към него, същият бил едностранно предсрочно прекратен 1 от доставчика на услугите, а това, от своя страна, обусловило начисляването от мобилния оператор на основание т. 11 от договора на предвидената в тази клауза неустойка за предсрочно прекратяване на съглашението поради допуснато от абоната виновно неизпълнение на задълженията му по тях. Наред с това, между страните бил сключен и договор за лизинг от 22.06.2020г., по силата на който ищецът предоставил на ответника за ползване аксесоари Xiaomi Mi Band 4 Black 24493/40546123, като незаплатени останали лизингови вноски в общ размер на 44.82 лева за периода от м. 12.2020г. до м. 06.2022г., както и дължимата на основание чл. 1, ал. 2 от договора- поради невръщане на устройството след прекратяване на договора, сума в размер на 2.49 лева. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването през исковия период на валидни правоотношения с ответника по договор за мобилни услуги и по договор за лизинг, предоставянето въз основа на тях на услугите, респ. стоките, чиято цена, вкл. лизингова, се претендира, размер на тази цена, настъпване на изискуемостта на вземанията за нея, включването в договорното съдържание на неустоечна клауза, предвиждаща дължимост на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги поради допуснато от потребителя неизпълнение на паричните му задължения по договора именно в претендираните с исковата молба размери и начин на формиране, настъпването в обективната действителност на обстоятелствата, обуславящи възникването на вземането за тази неустойка, в частност упражняване на преобразуващото право на доставчика на услугата едностранно предсрочно да прекрати (да развали) договорната връзка поради допуснато от клиента виновно неизпълнение.

В случая ответникът не е оспорил възникването и съществуването между него и ищеца през релевантните за спора периоди на облигационни отношения по договори за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг със сочените в исковата молба предмет и съдържание, предоставянето на услугите, респ. вещите, предмет на съглашенията в полза на ответника като потребител по тях, като не е представил и доказателства, а и не е изложил твърдения да е извършил плащане на сочените като неплатени суми. Наред с това, тези правнорелевантни обстоятелства се установяват въз основа на приобщената и неоспорена от страните доказателствена съвкупност- подписани от името на дружеството за електронни съобщителни услуги и от ищеца писмени договори за мобилни услуги и за лизинг от 22.06.2020г. и общи условия към тях, в които са посочени видът и стойността на услугите, както и на дължимото лизингово възнаграждение; издавани от ищеца фактури за всички отчетни периоди, включени в исковия, в които са изяснени и видът, и обемът на конкретно потребените през съответния месец услуги, които счетоводни документи, както и редовността на воденото от ищеца счетоводство не са оспорени от името на ответника; отправено до последния уведомление за предсрочно прекратяване (представляващо по правната си същност изявление за разваляне) на съглашенията поради допуснато от него виновно неизпълнение на задължението му да заплаща цената на предоставените му мобилни услуги, като освен това, понастоящем и обективно е изтекъл уговореният между страните в договора за лизинг негов срок. Наред с това, ответникът не твърди да е върнал предоставеното му за временно и възмездно ползване мобилно устройство след преустановяване на правното действие на договора за лизинг (а за предаването на същото от лизингодателя в чл. 4 от договора се съдържа извънсъдебно признание на лизингополучателя), респ. да е закупил същото, заплащайки уговорената за това сума в чл. 1, 2 ал. 2 от договора, поради което следва да се приеме за установено, че в правната сфера на дружеството е възникнало и задължение за заплащане на сумата по чл. 1, ал. 3 от договора, дължима поради невръщане, респ. неизкупуване на вещта, предмет на договора, след прекратяването на същия.

Ето защо и доколкото, както бе изяснено, от името на ответника не са наведени каквито и да е доводи и възражения, касаещи възникването, съществуването и размера на задълженията му по процесните съглашения за исковите периоди, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД следва да бъдат изцяло уважени.

На отхвърляне в неговата цялост, обаче, подлежи искът с правно основание чл. 92, ал.

1 ЗЗД, имащ за предмет неустойка за разваляне на договора поради допуснато от потребителя виновно неизпълнение на задължението му да заплаща уговорената цена на потребените електронни съобщителни услуги, като съображенията за това са следните:

На първо място следва да се изясни, че изброените в чл. 11 от договора за мобилни услуги суми, дължими при предсрочно прекратяване на договора по причина, за която клиентът отговаря, а именно: трикратният размер на месечните абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги, отстъпките от месечните абонаментни такси, както и от цената на предоставено за временно ползване устройство, е предвидено да се дължат при настъпване в обективната действителност на една и съща хипотеза, а именно при т. нар. предсрочно прекратяване на договора поради допуснато от абоната виновно неизпълнение на задълженията му, т.е. при разваляне на съглашението, и за обезщетяване на едни и същи вреди- свързаните с предсрочното преустановяване на договорната обвързаност между страните, поради което по същество, макар и обособени и разграничени съобразно начина им на изчисляване, тези суми формират единно вземане за неустойка за разваляне на договора по вина на потребителя. Ето защо, преценката за действителността на клаузата следва да бъде извършвана при съобразяване на съдържанието й- така, както е уговорено между страните, в неговата цялост, независимо дали в конкретния случай се поддържа претендираните неустойки да са формирани от само един или няколко от посочените компоненти. Това е така, тъй като основанието на вземането е единната неустоечна клауза с посоченото съдържание.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане- обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна- за обезпечаване изпълнението на задължението, и наказателна- в случаите, при които размерът на неустойката е по- голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в гражданското право- свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД, страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора, съответно към момента на включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от ТР №

1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Наред с това, съдът следи служебно и за наличието на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор, в какъвто смисъл са разясненията в задължителните за правоприлагащите органи решение по дело № 3

С-243/08 на СЕС, решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I ТО, ВКС и др.

При тези правни разяснения и при съобразяване на конкретното съдържание на процесната неустоечна клауза, на която ищецът основава претенцията си, настоящият съдебен състав намира, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави- арг. чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Така уговорената неустоечна клауза, за която, както бе изяснено, предвижда дължимост от абоната на неустойка за разваляне, формирана, както следва: оставащите не повече от 3 стандартни месечни такси, част от отстъпката от цената на месечна абонаментна такса и част от отстъпката от цената на устройството, не позволява според настоящия съдебен състав на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, поради което и по арг. от нормата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, е неравноправна.

Това е така, тъй като при сключването на договора за абоната е невъзможно да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при разваляне на договора. Този размер не може да бъде ясно определен дори към датата на разваляне на договора, тъй като в същия е предвидено, че неустойката включва „част“ от предоставените отстъпки, без тази част да е определена или поне определяема, а и доколкото в съглашенията не са посочени нито редовната цена на устройството, предоставено по договора за лизинг, нито размерът на предоставената при сключване на договора отстъпка, а в неустоечната клауза бланкетно се препраща към ценовата листа на мобилния оператор. Отделно от това, възможността да се претендират вече предоставените отстъпки фактически осигурява възможност на оператора с обратна сила едностранно да увеличава цената на предоставените услуги/устройства, а последното е още едно, допълнително основание за дефиниране на процесната неустоечна клауза като неравноправна- арг. от разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП.