Решение № 4 от 16.01.2015, Районен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е гр.Монтана, 16.01.2015г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД -

МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

При секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №70392 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът

Д.А.Д. xxx твърди в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански брак на 06.09.1992г. с Акт №259/06.09.1992г. в гр.Монтана, от който нямат родени деца. Поддържа, че от м. октомври 1994г. живеят разделени и не поддържат никакви контакти помежду си почти 20 години. Ищецът поддържа, че са се отчуждили един от друг и всеки има свой собствен живот. Ищецът, като твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да допусне развод като не се произнася по въпроса за вината, СИО не притежават, както и не възразява ответницата да запази брачното си фамилно име Д., разноските да останат така, както са направени от страните.

Ответницата

Б.Б.Д. xxx не представя писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК и не взема становище по предявения иск.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 06.09.1992г. с Акт №259/06.09.1992г. в гр.Монтана, от който нямат родени деца. От близо 20 години, м. октомври 1994г. страните живеят разделени, ищецът живее в собствено жилище, а ответницата живее и работи в чужбина, не поддържат никакви контакти помежду си, не се интересуват един от друг. В случаите, в които съпругата се връща в България, не се обажда и не контактува с ищеца. Съпрузите са се отчуждили един от друг и всеки има свой собствен живот. Бракът между съпрузите съществува само формално.

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства по делото, така и от показанията на свид.Иван Кирилов Христов и Валентина Илиева Тимова, съседи на ищеца, чийто показания съдът кредитира. Разпитани в съдебно заседание свидетелите поддържат, че откакто ищеца живее в този блок и се знаят с него, при него не живее жена, живее само със сина си, който е от друг негов брак.

Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49, ал.1 СК се явява основателен.

Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяване на брака. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в семейството. Продължителната фактическа раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал от живота на другия и от грижите за благополучието на семейството.

По време на брака съпрузите не са придобивали движимо и недвижимо имущество, което да представлява СИО и да е обект на подялба.

По искането за фамилното име – ищецът заявява, че не възразява ответницата да продължи да носи брачното си фамилно име Д.. В конкретния случай е приложим чл.53 от СК, който възприема принципа за запазване на фамилното име след прекратяването на брака, ако е направено такова искане. В случая ответницата е направила искане за запазване на фамилното име, ищецът не възразява, затова след прекратяването на брака същата следва да продължи да носи брачното си фамилно име – Д..

Съобразно този изход на делото и на основание чл.6,т.2 от Тарифата за ДТ, ищецът следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана допълнителна ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Ответницата следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане на развода и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях, съгл. чл.329, ал.1 от ГПК.

На основание горното, съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА

РАЗВОД между Д.А.Д. xxx и Б.Б.Д. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 06.09.1992г. с Акт № 259/06.09.1992г. в гр. Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

СЛЕД прекратяване на брака ответницата Б.Б.Д. ще носи брачното си фамилно име – Д..

ОСЪЖДА Д.А.Д. да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна такса в размер на 20 лв. за допускане на развод, както и 5.00 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Б.Б.Д. да заплати по сметка на Районен съд Монтана ДТ в размер на 20 лв. за допускане на развода и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: