Решение № 7521 от 06.11.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 06.11.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на десети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И. мл.с.

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 15602 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 253096/30.10.2017г. по гр.д. № 37432 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 35-ти състав „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на К.Н.И., ЕГН ********** и С.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от по

391,27лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 07.07.2016г., до изплащането й, представляващи обезщетение за периода от 28.01.2016г. до 06.07.2016г. , както и на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от по 85,54лв. за всеки от тях, представляващи съдебни разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 391,27лв. за всеки ищец до пълния предявен размер, производството е прекратено като недопустимо по исковете за периода от 06.11.2012г. до 27.01.2016г., като К.Н.И., ЕГН ********** и С.Б.И., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Ч.Р.Б.”АД съдебни разноски на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер от 84,16лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5173173/20.11.2017г., изпратена по пощата на 09.11.2017г. от ответника по исковете Ч.Р.Б.”АД,

ЕИК *******с адрес: ***, БенчМарк Бизнес Център, в частта, в която исковете са уважени. Изложени са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че по делото не било установено ищците да са собственици на трафопоста, енергийният обект бил изграден преди 1999г. при действието на Закона за електростопанството (1975г., отм) и съгласно чл. 2, ал.1 от ЗС бил държавна собственост, ищците и техните праводатели не били електроразпределително предприятие, поради което и не било възможно да придобият имота. Ищците не били собственици на електрическите уредби и чл. 117, ал. 8 от ЗЕ не била приложима. Процесните съоръжения били специфичен енергиен обект за разпределение и снабдяване с електрическа енергия, която била поставена в зависимост от притежаването на лиценз, ищците нямали такъв, не можели да извличат граждански блага от ползването на съоръженията, поради което и не били обеднели. Ответникът не се бил обогатил, защото не бил получил сума в размер на предявените вземания. Ответникът бил спестил разходи на ищците по обслужване и поддръжка на енергийния обект, каквито се дължали по Наредба №16-116/08.02.2008г. Методиката определяла цена на достъпа, тя била обаче с оглед на сключване на договор за достъп и цената била за бъдещ период, не следвало да се присъжда обезщетение в размер по тази Методика. В случая се претендирали суми за минал период, величините определящи цената на достъпа били ясни-каква електроенергия е потребена за други потребители и какви разходи е направил собственика за поддръжката, имотът не бил предоставен от ищците на ответника за ползване. Не било установено ищците да са направили разходи по поддръжка, поради което и цената на достъпа била „0”. Претендирало е разноски.

Въззиваемите-ищци К.Н.И., ЕГН ********** и С.Б.И.,

ЕГН ********** са оспорили жалбата.

Изложили са съображения, че решението е правилно в обжалваната част. Посочили са, че са придобили имота през 2010г. чрез договор за покупко-продажба с продавач „М.”ЕООД, придобил го от общината с договор от 25.10.2001г., поради което и собствеността им върху имота била установена по делото, били въведени в имота с протокол за принудително отнемане и предаване на вещи, спор за собствеността бил решен с влязло в сила решение по дело № 162/2014г. на СГС, ІІІ-Г състав. Имотът никога не бил държавна собственост, а бил частна общинска собственост придобит от ищците по съответния ред. Трафопостът бил въведен в експлоатация на 15.10.1999г. при действието на ЗЕЕЕ, а не при действието на Закона за електростопанство от 1975г. В случая спорът не бил за електрическите съоръжения, а за сградата и специалните разпоредби за ползването на електрическите съоръжения не намирали приложение. По делото били установени предпоставките на чл. 59 от ЗЗД. Ответникът спестил разходи ползвайки сградата, ищците били лишени от ползването на сградата и имало разместване на блага по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Претендирали са разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8014608/07.07.2016г., изменена на 15.03.2017г. на К.Н.И., ЕГН ********** и С.Б.И., ЕГН ********** срещу „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК *******с която са поискали от съда да осъди ответника да им заплати на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД разделно и при равни квоти сумата от общо 4940лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 07.07.2016г., до изплащането й, представляващи обогатяване на ответника за сметка на ищците за периода от 06.11.2012г. до 06.07.2016г. от ползването на собствения им имот, представляващ едноетажна масивна сграда-трафопост и прилежащата й земя без електрически съоръжения и уредби в нея, находяща се в гр. София, ул. „Хайдушка гора” и ул. „Тулча” със застроена площ от 29,25кв.м., изградена върху поземлен имот 778 по плана на София, местност „бул. България – ІІ-ра част”, целият с площ от 430кв.м., при съседи на поземления имот : имот № 777, № 779. Посочили са, че придобили имота по договор за покупко-продажба по нотариален акт № 39/2010г. по време на брака им, ответникът бил разположил в тази сграда свои електрически съоръжения, ползвал имота и така лишавал ищците от възможността да го ползват, дължал им процесната сума на основание на чл. 59 от ЗЗД като стойност на обогатяването за сметка на обедняването. За периода до 05.11.2012г. ответникът бил осъден да им плаща сума на същото основание, но продължил да ползва имота и за процесиня период.

Претендирали са разноски.

Ответникът Ч.Р.Б.”АД, ЕИК *******в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че сградата била специфичен обект, който не можел да съществува самостоятелно , защото в него се намирали енергийни съоръжения за разпределение на електрическата енергия.

Трафопостът като вещ бил съвкупност от сграда и електрически уредби и съоръжения, ползването му се предоставяло с договор по реда на ЗЕ, цената се определяла по специална Методика. При липса на сключен договор цената се определяла по същата Методика, но недопустимо било да се търси обезщетение само за част от съвкупността. Нямало обогатяване на ответника и обедняване на ищците. Ищците не разполагали с лиценз за разпределение на енергия и не можели да получават доходи от имота. Ответникът бил собственик на енергийните обекти и съоръженията от разпределителната мрежа, вкл. и на процесния трафопост. Разпоредбата на чл. 60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ (отм.) уреждал сервитут в полза на електроразпределителното дружество Разпоредбата на чл. 10 от Закона за електростопанството (1975г.,отм.) предвиждало за нуждите на електрификацията да се ползват терени и сгради. Сервитутното право било безвъзмездно. Така ответникът ползвал сградата на валидно правно основание. Ответникът бил спестил разходи на ищците за поддръжка на съоръженията. Ищците не били придобили имота по сделката, защото собственик им била държавата, сделката противоречала на закона. Изградените след 1999г. енергийни обекти подлежали на изкупуване от електроразпределителните дружества , ищците не направили постъпки в тази насока и така се опитвали от неправомерното си поведение да извличат облаги. Ищците били длъжни да осигурят достъп на ответника до електрическите уредби и съоръжения, за да може ответникът да извършва пренос на енергия до потребителите. Дължала се цена на достъп, а не пазарна наемна цена. Цената на достъп се определяла по Методиката за същото. Ищците не били доказали разходите за поддръжката и експлоатацията, поради което и цена за достъп не им се дължала. Евентуално исковете били погасени по давност. Имало вече образувани дела между страните със същия предмет. Претендирал е разноски.

Приети са извлечения от справки, разпореждания, искови молби съгласно които дело № 67057/2014г. на СРС е образувано по искова молба на К. и С. И.срещу

„Ч.Р.Б.”АД за заплащане на основание на чл. 59 от ЗЗД на сумата от 7000лв. за ползването н достъп до трафопост на ул. Хайдушка гора и ул. „Тулча в София за периода от 20.12.2010г. до 04.12.2014г.; дело 67954/2015г. на СРС, 47-ми състав е образувано между същите страни и за същия имот, но за сумата от 1000лв. за периода от 05.12.2014г. до 14.10.2015г.; дело № 4424/2016г. на СРС, 38-ми състав е образувано между същите страни и за същия имот, но за сумата от 1000лв. за периода от 15.10.2015г. до 27.01.2016г.

Прието е неоспорено от страните извлечение от система на СГС на решение по дело № 15085/2016г. на СГС, ІІ-Е състав, с което е отменено решение на СРС по дело 7945/2015г. на СРС, 47-ми състав и са уважени исковете на К.и С.И.срещу „Ч.Р.Б.”АД за плащане на сумата от 1000лв. на основание на чл. 59 от ЗЗД за ползване без правно основание на едноетажна масивна сграда(трафопост) се в гр. София, ул. „Хайдушка гора” с ул.

„Тулча” със застроена площ от 29,25кв.м. , изградена върху поземлен имот 778 по плана на София, местност „бул. България – ІІ-ра част”, целият с площ от 430кв.м., при съседи на поземления имот : от две страни улица, имот № 777, № 779.

С решението по дело 37432/2016г. на СРС от 30.10.2017г., имащо характер на определение, районният съд е прекратил производството по делото по иска за периода от 06.11.2012г. до 27.01.2016г. като недопустимо.

По делото е приет нотариален акт

№ 39/20.12.2010г., съставен от нотариус Ал.Чакъров, рег. № 310 на нот.К., съгласно който на 12.10.2010г. М.”ЕООД е продало на К.Н. Б.едноетажна масивна сграда (трафопост), находяща се в гр.

София, ул. „Хайдушка гора” с ул. „Тулча” със застроена площ от 29,25кв.м. , изградена върху поземлен имот 778 по плана на София, местност „бул. България – ІІ-ра част”, целият с площ от 430кв.м., при съседи на поземления имот : от две страни улица, имот № 777, № 779. В нотариалния акт като документ, легитимиращ продавача за собственик на имота е посочен нотариален акт за покупко-продажба и извършено строителство № 178/05.04.2006г.

По делото е прието удостоверение, издадено на 21.10.1986г. от Кирковски районен народен съвет, съгласно което К.Н.

Б.и С.Б. С.са сключили граждански брак на 21.10.1986г., като съпругата след брака е приела да носи фамилно име И..

По делото е приета лицензия №

Л-135-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР, съгласно която Ч.Р.Б.”АД може да извършва дейността по разпределение на електрическа енергия на територия по приложение № 1 за 35 години.

Приети са счетоводни справки, издадена от ответника на 04.01.2016г., на 04.02.2015г., на 04.01.2016г., съгласно които ЕО-ТП 41-1040 Тулча-Хайдушка гора е включено в баланса на „Ч.Р.Б.”АД с номер актив в САП № 20304643, а КНН ТП 41-040 е включено в баланса на Ч.Р.Б.”АД с номер актив в САП с № 22311202, Т-Р

630/10Ф.122793 ТП 41-1040 Тулча-Хайдушка гора е включено в баланса на Ч.Р.Б.”АД с номер актив в САП № 20312692.

Разпитан по делото св. Т.Г.е заявил, че познава ищеца И., с него съпругата на свидетеля имала съсобствен имот. Посочил е, че знае трафопоста на ул. Тулча” и ул. „Хайдушка гора”, той бил изграден

1998г.-1999г.. Този трафопост и апартамента на свидетеля били с един и същ собственик преди време, в един и същ момент бил издаден акт 16 за ползването им и затова свидетелят знаел тези обстоятелства. Трафопостът и сградата, в която бил апартаментът му, били в един архитектурен ансамбъл, използвала се като трафопост сградата от построяването й, нямали достъп до вътрешността на сградата, не можели да я ползват за друго.