Решение № 46 от 30.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 32/2022
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 30.03.2022
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 ал.1 предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Велико Търново, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500032 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена от С. Б. С. въззивна жалба против Решение № 155/ 10.11.2021 г. по Гр. дело № 136/ 2021 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е отхвърлил изцяло предявения от него против П.К. К. иск за връщане на сумата 30 040 лв., получена от нея без основание, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2020 г. до окончателното изплащане. Счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът неправилно определил предмета на спора, който бил връщане на получените от ответницата по банкова сметка парични средства, преведени й без основание от ищеца, а не средствата за закупуване на съсобствен имот от страните в гр. Трявна. Съдът игнорирал наведените от него доводи и не обсъдил всички доказателства по делото, респ. липсата на такива за конкретни обстоятелства. От мотивите му не ставало ясно как е ценил доказателствата и въз основа на кои от тях е формирал конкретните си правни изводи.
Неправилно в решението си приел, че е следвало той да представи доказателства за липса на основание за превеждане на сумите, след като в доклада указал доказателствена тежест на ответницата за наличието на основание за получаването им.
В производството ответницата не доказала заявеното от нея основание за получаване на сумите, при което съдът следвало да приеме претенцията му за основателна и да я уважи. Абсолютно несъстоятелна била тезата на съда, че извършеното от него плащане 1 е в изпълнение на нравствен дълг с оглед съществувалите близки отношения между страните. От една страна твърдяните от ответницата близки отношения не били доказани по делото, а от друга, съществуването на такива не представлявало основание за получаване на големи суми в изпълнение на нравствен дълг, в който смисъл била съдебната практика. Моли решението да бъде отменено и съдът да уважи изцяло исковата му претеция. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от П.К. К., в който тя заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Първоинстанционният съд правилно определил правната квалификация на предявения иск по чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД и съобразно нея разпределил на страните доказателствената тежест в процеса. Съдът подробно анализирал събраните по делото доказателства, като пропуснал да обсъди единствено представеният от ответника отговор на нотариална покана, съдържанието на който опровергавало твърденията на жалбоподателя, тъй като било налице негово признание на неизгодни за него факти, че страните са имали връзка и общи спестявания. Въпреки този пропуск съдът формирал законосъобразен извод за неоснователност на заявената претенция. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Съдът правилно е подвел твърденията на ищеца и заявения от него петитум под нормата на чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД – за връщане на даденото от него, получено от ответницата при първоначална липса на основание за това. Той правилно е определил и предмета на спора, очертан от твърденията на ищеца в исковата му молба и възраженията на ответницата с отговора й: Ищецът твърди, че е превел по банкова сметка на ответницата исковата сума без да е налице основание за това, а тя възразява, че е налице основание, защото получената сума представлява част от общите им спестявания по време на фактическото им съжителство във Великобритания и й е преведена за задоволяване на техни общи нужди и за заплащане стойността на нейната половина от придобития в режим на съсобственост недвижим имот.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, становището на ответника и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
По делото е безспорно, че за периода от м.10.2018 г. до м.10.2019 г. С.С. е превел по банкова сметка с титуляр П. К. различни суми в общ размер на 32 200 лв., от която 2 сума тя му е върнала 2 260 лв. с четири превода: на 21.10.2019 г. – 360 лв., на 31.10.2019 г. – 1500 лв., на 11.11.2019 г. – 300 лв. и на 10.01.2020 г. – 100 лв.
Установено е, че в периода 2016 г. – м.09.2018 г. страните са пребивавали във Великобритания – гр. Кроули и от представените формуляри за декларирани доходи е видно, че те са живели на един и същ адрес, работили са при един и същ работодател и са реализирали почти идентични по размер доходи за 2017 г. – 18 768 паунда С. и 18 951 паунда К. и малко по-високи за С. през 2018 г. – 17 991 паунда от тези на К. – 14 917 паунда. Спорно по делото е какви са били отношенията между двамата – дали са живели като обикновени съквартиранти без общо домакинство със споделени разходи както твърди ищецът, или са живели на фактически семейни начала, като са разходвали общо и са спестявали заедно получените по трудовите им правоотношения средства с намерение да си закупят жилище и да се установят в България, както твърди ответницата. Установяването на тези отношения не е извън предмета на спора, както счита ищецът, а е от съществено значение, защото именно на тях ответницата се позовава като основание за получаване на исковата сума. Съдът намира, че събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, категорично подкрепят твърденията на ответницата за фактическите отношения между страните и опровергават тези на ищеца. По делото са ангажирани гласни доказателства – показанията на петима свидетели. Показанията на сестрата на ищеца св. С. С.а са много общи, без никаква конкретика и от тях не може да се формира представа за спорните факти. Тя сочи, че брат й е заминал за Великобритания заедно с още трима приятели в началото на 2015 г., че всички те заживели заедно под наем в една стая с недобри битови условия, като си разпределяли разходите. Видно от показанията на св.
Б., който е един от тези приятели, те не са живели всички в една стая, а той и С. ползвали една стая – хол от цяла къща, като в другите стаи живеели други хора.
Приютили П. към края на 2015 г. – началото на 2016 г. и живели заедно до лятото на 2016 г., когато свидетелят се завърнал в България. Показанията не установяват, че това жилище, в което С. и св. Б. са се настанили при пристигането си, е същото, в което съгласно формулярите за доходите на страните те са живели заедно при това две години по-късно, но дори да е така, става ясно, че те са обитавали сами една стая. Това се потвърждава и от бащата на ответницата св. К.. Той знае, че страните са ползвали жилище под наем заедно с други хора, но живеели сами в една стая, виждал я е по Скайп и му казали, че плащат за нея наем около 700 паунда. Св. С.а заявява категорично, че във Великобритания брат й и П. не са живели като семейство, но не излага никакви обстоятелства, на които базира тази своя категоричност, а прави умозаключение въз основа на преценката си, че в битовата обстановка, която на нея й е известна /и която е опровергана от останалите свидетели/, не е възможно те да са живели като семейство. Тя не разкрива преки наблюдения за живота на брат си и при пребиваването му в България, тъй като живее в гр. Варна, а сочи, че той се е прибирал 3 при родителите им в гр. Шумен. Епизодичните й наблюдения са от негови гостувания във Варна, при които тя признава, че е виждала П. на семейни сбирки и в общи компании, т.е. свидетелства, че те са се прибирали в България по едно и също време.
Показанията на св. К. и св. М. Е. съвпадат относно това, че през 2016 г. страните са се сгодили. Съдът изцяло кредитира показанията на бащата на ответницата, които са единствените по делото, отличаващи се с последователност и детайлност, характерна само за непосредствени възприятия, и освен това кореспондират с показанията на св. Е. и събраните писмени доказателства. Св. К. излага, че взел страните от летището и ги откарал в Трявна. Там те постояли малко и ги поканили в Шумен, където ги изненадали с годеж, на който С. подарил на П. пръстен. На годежа присъствали освен семействата на двамата, също и бабата на С. и брат му Р., но не и сестра му – св. С.а, която твърди, че не знае да е имало годеж. Св. К. сочи, че с нея се запознали по-късно – на юбилей на бащата на С., за който двамата си дошли специално като изненада и пътьом за Шумен му купили подарък. Св. Е. видяла годежния пръстен на ръката на П. на снимка във Фейсбук и я попитала, при което научила, че си е намерила приятел, запознали се на работното място, работели и живеели заедно и нещата между тях били сериозни. Св. Б. няма преки наблюдения върху живота на ищеца след средата на 2016 г., не знае за негови отношения с П. – да са били обвързани, да е имало годеж, не знае кога тя се е върнала в България, не знае след връщането си С. да е живял другаде освен в Шумен. Това незнание е обяснимо с оглед изявлението му, че поначало не се виждат и чуват често, защото живее във Варна и работи на кораб, че повечето им разговори са формални и рядко си споделят лични неща, защото той „не си пада по личните обсъждания“. След завръщането си в България страните са живели заедно – няколко месеца в гр. Шумен при родителите на С., а след това в „Демиев хан“ – квартал на гр.
Трявна, при родителите на П.. Св. К. излага, че за тях направил ремонт на пристройка от една стая, с кухня и баня и тоалетна. Св. Е. именно тогава се запознала с ищеца, ходила им на гости, засичала ги на дискотека. На 24.01.2019 г., страните са закупили недвижим имот в гр. Трявна за сумата 21 514 лв. при равни права в съсобствеността.
Имотът се нуждаел от сериозен ремонт, който бил извършен от фирма на св. Д. Д., от бащата на ответницата св. К. и с участието на ищеца и в края на годината – м.11.2019 г. страните се нанесли в него. Защитната теза на ответника за липса на фактическо съжителство между него и ответницата като семейство категорично се опровергава от изявленията му в отговора на отправената му от ответницата след прекратяване на общото им съжителство в началото на м.05.2020 г. нотариална покана. В него той признава, както че са имали връзка и са живели заедно в закупения от тях имот в гр.
Трявна, така и че са имали общи спестявания, с които са разполагали и двамата и които според ищеца ответницата е взела за лично ползване при напускане на имота.
Установява се, че на 13.04.2018 г. /докато страните все още са живеели и работели във Великобритания/ по банковата сметка на С. на два транша е преведена сума в общ 4 размер на 43 812.77 лв., а на 10.09.2018 г. /месец след завръщането им в България/ още 12 500 лв., т.е. общо 56 312.77 лв. Установява се, че ответницата не е разполагала с банкова сметка към момента на постъпване на сумите по банковата сметка на ищеца, а такава е открита на нейно име едва след завръщането й в България – на 13.09.2018 г.
От движението на банковите операции по картовата й сметка се установява, че средствата по нея са почти изцяло от превежданите от ищеца искови суми с посочено правно основание на превода „захранване на сметка“, като е видно, че сумите са постъпвали периодично и винаги когато наличността от предходното захранване е била изцяло или почти изчерпана. Във връзка с придобиването на съсобствения имот в гр.
Трявна се установява, че всяка от страните е заплатила стойността на дела си – по 10 757 лв. чрез преводи по банкова сметка на единия от продавачите – С. И. С.. От извлечението от банковата сметка на ответницата е видно, че на 10.01.2019 г. тя е заплатила на продавача капаро в размер на 2 000 лв., която сума е част от преведената й от ищеца на 16.11.2018 г. сума от 5 000 лв., а на 24.01.2019 г. /датата на изповядване на сделката/ тя е заплатила на продавача остатъка от дела си – сумата 8 757 лв., която е част от преведената й от ищеца на 21.01.2019 г. сума от 15 000 лв. Тя е заплатила изцяло и комисионна за фирмата – посредник – 1 174 лв. По отношение използването на сумите, превеждани от ищеца, от извлечението от банковата сметка на ответницата се установява, че те са използвани за ежемесечни плащания към НАП за ДОО, ДЗПО и ЗО, за преводи в полза на майката й Теодора К. и към трети лица, за покупки в магазини, част са теглени на АТМ в Шумен, Трявна и Варна, но основната част от тях е разходвана за залози в онлайн казиното BET365 – Gibraltar, като е видно, че са реализирани и печалби от хазартна дейност.
Разпечатката съдържа 26 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fc7a114-f26b-4ea2-a103-b08718aa1b45