Решение № 162 от 21.11.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Горна Оряховица, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20244120200357 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. А. А. останал недоволен и чрез адв. Н. И. К. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 2310500429/19.04.2024 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите (ЗГ) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно чрез адв. Н. К. жалбоподателят поддържа жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Счита, че административнонаказателното обвинение е недоказано от субективна страна.

Отделно твърди, че дори да се приеме, че доверителят е извършил вмененото му нарушение, случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Излага, че ниската стойност на дървесината показва занижена степен на обществена 1 опасност на деянието и А. не е извършвал други нарушения по ЗГ до 22.10.2023 г. Счита, че е нарушен принципа за съразмерност, тъй като наложената санкция е явно несъразмерна на сумата, с която е бил ощетен държавния горски фонд. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз от 9 февруари 2012 г. по дело M. U. C-210/10 и Решение на Общия съд (VIII състав) от 17 март 2016 г. по дело Т-817/14. Счита и, че за едно и също деяние М. А. е санкциониран с две наказателни постановления (процесното НП и НП № 2310500428/19.04.2024 г. ), със всяко от които е наложена глоба от по 500 лв., като за съхранението на дървесина на стойност 75,90 лв. на А. са наложени санкции, които надхвърлят стойността на предмета на нарушението над десет пъти. Моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ –

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от гл. юрисконсулт Ц. С., оспорва жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на обжалваното наказателно постановление, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно установено извършеното от жалбоподателя нарушение от обективна и субективна страна. Излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.10.2023 г. инспекторите в РДГ – Велико Търново И. Б., С. К. и И.

С. пътували по главния път между селата Сушица и Царски извор. Видели как пада едно дърво от гората – от държавния горски фонд и отишли да извършат проверка. Установили натоварена с дървесина мотофреза и конска каруца, които били на ръба на гората. Имало лице, което извършвало сеч на дърво на ръба на подотдела, но като ги видяло, избягало. Тъй като чули шум от машина, Б. и С. навлезли навътре в гората и заварили жалбоподателя М. А., който 2 режел с моторен трион дърво. До него имало празна каруца с впрегнат кон. М.

А. казал, че кметът на с. Царски извор ги е пуснал да си добиват дърва. В близост имало и трето лице, което също избягало. Впоследствие единият от избягалите – св. Й. Б. Й. се върнал. Той също казал, че кметът на населеното място ги е пуснал да си добиват дърва. Инспекторите извикали полиция.

Дошли и горският инспектор, който отговарял за подотдела и кметът на населеното място, който потвърдил, че е разрешил на няколко лица да си съберат дърва, но не от ДГФ, а от деретата и синорите в землището на с.

Царски извор. А. признал, че мотофрезата е негова. Инспекторите установили, че М. А. няма издадено позволително за сеч, отсеченото дърво е от отдел 124, подотдел „з“ – държавна горска територия и е от дървесен вид акация, с диаметър в основата на пъна 20 см, като не е маркирано в основата на пъна с контролна горска марка, а съхраняваните в моторната фреза с едноосно ремарке дърва за горене са 1,5 пространствени куб.метра от дървесен вид акация, за тях няма издадено позволително за сеч и не са придружени с превозен билет. С. К. съставил Констативен протокол Серия В № 013050 от 22.10.2023 г. (л. 11). Моторният трион и 1,5 пространствени куб.метра от дървесен вид акация били задържани и предадени за отговорно пазене на вещи на И. Демеров – специалист лесовъдство при ТП ДГС Горна Оряховица.

Задържаната мотофреза с ремарке била предадена за отговорно пазене на М.

А..

На 22.10.2023 г. И. Б. съставил против М. А. А. АУАН серия В № 008592 за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ – за това, че на 22.10.2023 г. на територията на РДГ Велико Търново, ТП ДГС Горна Оряховица, Община Стражица, в отдел 124, подотдел „з“ – държавна горска територия съхранява 1,5 пространствени куб.метра от дървесен вид акация на моторна фреза с едноосно ремарке, непридружени с превозен билет (л. 9-10). Актът е предявен на А. същия ден за запознаване със съдържанието и подписан без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.

И. Б. съставил против М. А. и АУАН серия В № 008589/22.10.2023 г. за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, АУАН серия В № 008590/22.10.2023 г. за нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ и АУАН серия В № 008591/22.10.2023 г. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

3

Директорът на РДГ – Велико Търново изпратил сигнално писмо до ТО – Горна Оряховица при РП – Велико Търново с искане за образуване на наказателно производство по чл. 235 от НК (л. 12-13). В писмото е вписано и, че при извършена служебна проверка е установено, че от 01.01.2018 г. до момента лицето М. А. А. не е извършвало други нарушения по ЗГ на територията на РДГ – Велико Търново.

С постановление от 26.02.2024 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК прокурорът прекратил образуваното ДП № 18/2024 г. по описа на РУ – Горна Оряховица (пр. пр. № 7660/2023 г. ) за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК и разпоредил препис от постановлението да се изпрати на Директора на РДГ – Велико Търново за продължаване на административното производство срещу А. (л. 15-16).

На 19.04.2024 г. инж. Д. Д. П. – Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, след като разгледала актова преписка № 2310500429, съставения АУАН серия В № 008592/22.10.2023 г. и събраните писмени доказателства издала против М. А. А. обжалваното Наказателно постановление № 2310500429/19.04.2024 г., с което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите (ЗГ) му наложила административно наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ (л. 5-6).

НП е връчено на А. на 11.06.2024 г. (л. 21).

На 20.06.2024 г. А. депозирал жалба против постановлението.

В хода на съдебното следствие свидетелите И. Б., С. К., И. С. потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Допуснатият свидетел Й. Б. Й. в показанията си сочи, че с М. А. са приятели и миналата година ходили за сухи дърва в синорите, където кметът ги пуснал. С тях бил и Й.. Намерили цели отрязани, но сухи дървета и ги вземали и натоварили - М. във фрезата, а той в каруцата.

От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че въз основа на съставените АУАН серия В № 008589/22.10.2023 г. (л. 50-51), АУАН серия В № 008590/22.10.2023 г. (л. 58-59) и АУАН серия В № 008591/22.10.2023 г. (л. 54-55), Директорът на РДГ – Велико Търново е издал срещу М. А. А. съответно следните наказателни постановления: Наказателно постановление № 2310500427/19.04.2024 г., с което на основание чл. 266, ал. 1, 4 пр. 1 от ЗГ му наложила административно наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ отнела в полза на държавата моторен трион марка „Хускварна 367 ХР“ като вещ, средство на нарушението и определила да заплати обезщетение в размер на 19,32 лв. в полза на Северноцентрално държавно предприятие – ДП Габрово (л. 48-49); Наказателно постановление № 2310500430/19.04.2024 г., с което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 1 от ЗГ му наложила административно наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ (л. 56-57) и Наказателно постановление № 2310500428/19.04.2024 г., с което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ му наложила административно наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ (л. 52-53).

От показанията на св. Й. и приетите писмени доказателства се установява, че въз основа Констативен протокол Серия В № 010777 от 22.10.2023 г., съставен от С. К. (л. 66), против Й. Б. Й. (установен на място от инспекторите заедно с жалбоподателя М. А.) са съставени от инспектор И. С.

АУАН серия В № 009003/22.10.2023 г. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ (л. 67-68) – съхранение в конска каруца на 1 пространствен куб. метър дърва за горене от дървесен вид акация и слива, немаркирани с контролна горска марка и АУАН серия В № 009004/22.10.2023 г. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ (л. 71-72) - съхранение в конска каруца на 1 пространствен куб. метър дърва за горене от дървесен вид акация и слива, непридружени с превозен билет. Образуваните с тези актове административнонаказателни производства са приключили с Предупреждение по чл. 28 от ЗАНН за Й. Б. Й. с изх. № РДГ05-4043 от 17.04.2024 г. (л. 69-70) и Предупреждение по чл. 28 от ЗАНН с изх. № РДГ05-4044 от 17.04.2024 г. (л. 73-74), че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, ще му бъде наложено административно наказание.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на свидетелите И. Б., С. К., И. С. и Й. Й. и приетите по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

5

Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е сезиран компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ и Заповед РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните (л. 25), с оглед нормата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

Спазени са императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН .