Решение № 3386 от 04.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3386 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20235330110527 по описа за 2023 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника М. Ф. Т., че последната дължи на ищеца сумата от 840,95 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.01.2020 г. – 31.01.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „В.“ № *, както и мораторна лихва в размер на 97,89 лева за периода 12.03.2020 г. – 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – **** г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №**** г., поправена с определение № **** г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд Пловдив, ** бр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ***** в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот. Посочва, че за периода 31.01.2020 г. – 31.01.2023 г. отчетът в имота бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно общите условия на ищеца се начислявали по 5 куб. метра за нетоплофицирано жилище на всеки обитател, в случая за двама обитатели – 10 куб.м.

Доколкото стойността на доставените ВиК услуги не била заплатена от ответника, ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № ***** г. по описа на Районен съд Пловдив. Последната била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради 1 което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от М. Ф. Т..

Същата не се явява в откритото съдебно заседание и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Налице е идентичност между сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищцовото дружество в откритото съдебно заседание, както и в исковата молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание на основание чл.40, ал.2 ГПК – л.41 от делото. Препис от исковата молба също е връчен на ответника на основание чл.44, ал.1, изр. последно, при отказ ГПК – л.27 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – справка за неплатени задължения, справка за водомерите на абонат, копия от карнет, се прави изводът за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

2

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 75 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., или общо 75 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Ф. Т., ЕГН:

**********, адрес: гр. П., ул. „В.“ № *, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ш. с.” № **, следните суми: сумата от 840,95 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.01.2020 г. – 31.01.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „В.“ № *, както и мораторна лихва в размер на 97,89 лева за периода 12.03.2020 г. – 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **** г., поправена с определение № **** г. по ч.гр.д.

№ **** г. по описа на Районен съд Пловдив, I** бр.с.

ОСЪЖДА М. Ф. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „В.“ № * да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 сумата от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева) – разноски пред първата инстанция за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив,** бр.с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се изпрати на РС Пловдив, II бр.с., ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № ***по описа за ***г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3