Решение № 2580 от 25.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10407/2024
- Вид
- Решение № 2580
- Подписан
- 25.04.2025
- В сила
- 25.04.2025
- Състав
- Красимир Мазгалов, Виктория Недева, Цветелина Александрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 и сл. · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 2580 гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100510407 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответницата Д. А. Д. срещу решение № 19784/30.11.2023 г. по гр. д. № 17866/2022 г. на Софийски районен съд, 73 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу нея искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 920,82 лв. - цена на топлинна енергия, доставена за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, за периода м. 07.2018 г. - м.
03.2019 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12,51 лв. – възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м. 07.2018 г.- м. 03.2019 г. във връзка с договора за продажба на топлинна енергия за горепосочения имот, ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46721/2021 г. по описа на СРС, 73 състав.
В жалбата са изложени съображения, че процесните суми са недължими.
Поддържа се, че с оглед на установените по делото факти, претенциите на ищеца се явяват недоказани. Поради това се иска отмяна на първоинсъанционното решение в обжалваните му части и цялостно отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се излага становище за неоснователност на 1 жалбата.
За да постанови обжалваното решение, СРС приема за установено, че през процесния период ищцата е била собственик на процесния имот, поради което между нея и ищцовото дружество е било налице договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Въз основа на приетите СТЕ и ССЕ е прието, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез общия топломер и топлоизмервателните уреди в имота в съответствие с действащите нормативни актове в областта на енергетиката. Установено е, че цената на потребената топлинна енергия в имота през периода май 2017 г. - март 2019 г. е в размер на 2162,99 лв., като с оглед на своевременно заявеното от ответницата възражение за погасителна давност е прието, че непогасени по давност са вземанията на ищеца за стойност на доставена топлинна енергия за сумата от 920,82 лв. за периода м. 07.2018 г. - м. 03.2019 г., за която част искът за главница е уважен. Установено е още, че третото лице-помагач „Бруната България“ ООД е било избрано и действително е извършвало услугата топлинно счетоводство, а размерът на начисленото възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ възлиза на 12,51 лв., поради което искът за стойността на услугата е изцяло уважен.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно. В частите, с които са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове, решението е влязло в сила като необжалвано, а в обжалваните му части - същото е допустимо.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на дефиницията, закрепена в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да 2 заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
В процесния случай между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че по силата на договор за покупко-продажба на жилище № 28/15.06.1987 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, ответницата е придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот - апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл. ****. Установява се още, че посоченият имот е бил изнесен на публична продан, която е била осъществена, като постановлението за възлагане е вписано в СВ – София на 27.03.2019 г.
От всичко изложено следва, че за процесния период м. 07.2018 г.- м. 03.2019 г. ответницата е била собственик на топлоснабдения имот и в това си качество е потребител на топлинна енергия за битови нужди, тоест е обвързана от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия.
Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексната съдебнотехническа и счетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото
От заключението се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост, е измервано чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, отговарящ на изискванита за метрологична годност, като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. През процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е определяно съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. Дяловото разпределение е извършвано от „Бруната“ ООД съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба, като е извършван реален отчет на средството за търговско измерване, видно от представените по делото формуляри за главен отчет, и са изготвени изравнителни сметки за отоплителен сезон м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. и за отоплителен сезон м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. Установено е, че в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление, тъй като няма отоплителни тела и щранг лира. В имота е монтиран един водомер и за процесния период е начислена топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване. Видно от приложение № 1 от заключението, реално потребената за периода м. 05.2017 г.- м. 04.2019 г. топлинна енергия възлиза на 2455,55 лева.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания във връзка с изводите на районния съд касателно релевираното от ответницата въражение за погасителна давност, поради което не са налице предпоставки за ревизиране на извода на СРС, че 3 непогасени по давност са вземанията за периода м. 07.2018 г. - м. 03.2019 г., за който период стойността на потребената в имота топлинна енергия, изчислена на основание чл. 162 ГПК с помощта на заключението на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, възлиза на от 920,82 лв.
По отношение на вземането за стойност на услугата дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение за процесния период е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 146) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г.).
Съгласно чл. 22, ал. 1 от ОУ от 2016 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
Въззивният съд намира, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия е била реално осъществена. От представените по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност с приетото по делото заключение на комплексната съдебнотехническа и счетоводна експертиза, както и с представените от третото лице-помагач индивидуални справки за използвана топлинна енергия и за отчет на уреди за дялово разпределение, се установява, че дяловото разпределение за процесния период се е извършвало от – „Далсия“ ООД (с предходно наименование„Бруната“ ООД) дружество, регистрирано по смисъла на чл. 139а ЗЕ.
Поради това съдебният състав намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от вещото лице в съдебно-техническата експертиза начин, в съответствие с приложимата нормативна уредба. Ето защо следва да се приеме, че количеството на доставената енергия е измервано коректно, като ответникът дължи заплащане и на стойността на услугата за дялово разпределение за периода м. 07.2018 г. - м. 03.2019 г., възлизаща на 12,51 лв.
Предвид изложеното, доколкото не се твърди, а и по делото не се установява да са постъпвали суми за погасяване на процесните задължения, то стойността на топлинна енергия в размер на 920,82 лв. и на услугата дялово разпределение в размер на 12,51 лв. за периода м. 07.2018 г.- м. 03.2019 г. се дължат от въззивницата.
Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав, РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19784/30.11.2023 г. по гр. д. № 17866/2022 г. на Софийски районен съд, 73 състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. А. Д., ЕГН **********, че тя дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422 ГПК, вр. 150, ал. 1 ЗЕ , вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следните суми: цена на топлинна енергия, доставена за топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ж.к. ****, за периода м. 07.2018 г. - м. 03.2019 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане; 12,51 лв. – възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м. 07.2018 г.- м. 03.2019 г. във връзка с договора за продажба на топлинна енергия за горепосочения имот, ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46721/2021 г. по описа на СРС, 73 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД (с предходно наименование„Бруната“ ЕООД).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5