Решение № 24 от 06.03.2023, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Омуртаг, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20223510200167 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от С. Х. Х., чрез адв. Р. Р. против Наказателно постановление /НП/ № 22-0308-000279 от 23.05.2022 г., издадено от Началник на РУ - Омуртаг към ОД на МВР - Търговище, с което на С. Х. е наложено административно наказание глоба в размер 2000 лв., на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, за нарушение по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва наложеното му наказание, като твърди, че макар и в наказателното постановление да е посочено формално нарушението /разкопаване на канал за вода/ това не е достатъчно условие да се прецени дали нарушението е съществено, респ. дали действително е създавал пречки за движението, опасност за живота и здравето на хората, както и не е посочено в наказателното постановление по какъв начин е променена въведената организация за движение, като той твърди, че по пътя се е минавало и не е имало пречки. Жалбоподателят твърди, че от НП не става ясно какво точно разрешение е било нужно да се представи – за извършените строително-ремонтни дейности или за поставяне на предмети на самото платно и последващи дейности на платното. Жалбоподателят счита, че е допуснато нарушение на материалния закон, като фактическата обстановка не е правилно квалифицирана под съответната правна норма, поради което му е ограничено правото на защита с оглед словесното описание на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р. Р., който поддържа жалбата и моли да бъде 1 отменено обжалваното НП и да му бъдат присъдени сторените разноски.

Ответната по жалбата страна – РУ - Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител по делото. От същата има депозирано становище, с което моли съда да приеме за неоснователни възраженията на жалбоподателя и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е

ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на описаното в Акт за установяване на административно нарушение серия АД бл. № 468001 № 310/16.05.2022 г., а именно, че: на 14.05.2022 г. в 13:50 ч., в с. Б.общ. Омуртаг, на кръстовището на ул. И.С.и ул. Д.извършва дейност в обхвата на пътя, несвързана с предназначението му (разкопаване на канал за вода), без разрешение от администрацията, управляваща пътя.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с идентично описание на нарушението. Със същото на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 2000 лв., на основание чл. 178, ал.

1, т. 8 от ЗДвП, за нарушение по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.

За доказване на извършеното нарушение са приложени към адиминистративнонаказателната преписка: Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г и справка за нарушител/водач.

За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели полицейските служители М. М. М.

(актосъставител) и С. С. Е. (свидетел по акта). От показанията на двамата се установява, че по подаден сигнал за извършвана дейност в обхвата на пътя, пристигнали на мястото на нарушението на кръстовището на ул. ул. „И.С.и ул. „Д.в с. Б.И двамата свидетели са категорични, че улицата е била разкопана и нарушителят е разкопавал да си прекара вода за мръсния канал, като по улицата не е било възможно преминаването на МПС-та, поради натрупвания на пясък/камъни. В показанията си двамата свидетели твърдят също, че са попитали Х. дали има разрешително за извършваните дейности и той е казал, че няма. Свид. М. твърди, че е разговарял и с кмета на селото, за да потвърди, дали той е уведомен за извършваните ремонтни дейности, като кметът му заявил, че не е знаел за тези дейности.

Съдът кредитира показанията на двамата разпитани свидетели като последователни и непротиворечиви.

2

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т.

5 и 6 ЗАНН.

В случая правната квалификация на нарушението по чл. 9, ал. 3 ЗДвП не кореспондира със санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП.

Последната, освен санкция, съдържа и самостоятелно изпълнително деяние, изразяващо се в промяна на въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя. От своя страна нормата на чл. 9, ал. 3 ЗДвП, предвижда, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая в съставените срещу жалбоподателя АУАН и НП липсват факти за промяна на въведената организация на движение /изразяваща се в промяна на регулацията чрез пътни знаци, светофарна уредба или пътна маркировка/ в описания в тези актове пътен участък, а още по-малко това да е сторено именно от С. Х., поради настоящият съдебен състав приема, че не е доказано извършването на нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП.

С разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗДвП е допуснат разрешителен режим за поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Административнонаказателната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП е с изпълнително деяние „променя“ организацията на пътя, като не става въпрос за разрешение, визирано в чл. 9, ал. 3 ЗДвП, а за съгласуване, което означава, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя е дейност, различна от промяната на организацията на пътя. Правната квалификация по чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП не съответства на фактическата обстановка, описана в НП, изразяваща се в:

„извършва дейност в обхвата на пътя, несвързана с предназначението му (разкопаване на канал за вода), без разрешение от администрацията, управляваща пътя“, предвид обстоятелството, че не е осъществено изпълнителното деяние „променя“ организацията на пътя. Освен това, според така направеното описание, жалбоподателят е следвало да се снабди с надлежно разрешение, респ. да носи в себе си такова разрешение, а не да съгласува промяната на организацията на пътя, каквото е предвидено в чл.

178, ал. 1, т. 8 ЗДвП. В същия смисъл е и практиката на административните съдилища в подобни случаи - Решение № 284 от 04.03.2021 г. по а. н. д. № 164/2021 г. на Административен съд – Варна, Решение № 128 от 18.02.2020 г. по а. н. д. № 1428/2019 г. на Административен съд – Плевен и др.

Констатираното разминаване между сочените като нарушени законови 3 норми и описанието на нарушението в АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, защото не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което от своя страна влече незаконосъобразност на издаденото НП. По изложените мотиви съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно и като такова същото подлежи на отмяна, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски на стойност от 400 лева за адвокатско възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е дори под минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0308-000279 от 23.05.2022 г., издадено от Началник на РУ - Омуртаг към ОД на МВР - Търговище, с което на С. Х. Х., ЕГН **********, адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер 2000 лв., на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП, за нарушение по чл. 9, ал. 3 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РУ - Омуртаг към ОД на МВР – Търговище да заплати на С.

Х. Х., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ

4