Решение № 5268 от 25.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5268 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100510013 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Образувано е по подадена жалба от длъжника М. С. М., чрез адвокат С.Н. – САК, с надлежно учредена представителна власт, срещу отказ на ЧСИ М.П., рег. № 851, обективиран в съобщение от 31.07.2024 г., да прекрати изпълнително дело № 20198510401772 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания отказ, поддържайки, че е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, твърдейки, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Моли съда да отмени атакуваното съобщение и да прекрати изпълнителното дело.

Взискателят – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в предоставения му срок не е подал писмения възражения по чл. 436, ал. 3 ГПК.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Съдебният изпълнител подробно описва предприетите по изпълнителното дело изпълнителни действия, с оглед на което счита, че не са настъпили предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителният лист, издаден по ч. гр. д. № 67847/2018 г, по описа на СРС е бил издаден в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. С Договор за цесия от 03.05.2019 г. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е прехвърлила изцяло вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Към изпълнителното дело са приложени Договор за продажба и прехвърляне на вземания, потвърждение за сключена цесия и уведомителни писма за извършената цесия, адресирани до длъжника М. С. М..

Изпълнително дело № 20198510401772 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 за събиране на парични вземания въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 67847/2018 г. по 1 описа на Софийски районен съд на 22.03.2019 г. е било образувано по молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 22.08.2019 г. С депозирането на молбата взискателят е поискал да бъде пристъпено към изпълнение, като бъде проучено имущественото състояние на длъжника, респ. да бъдат наложени съответните обезпечителни мерки. Със същата молба и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението.

На 23.08.2019 г. на длъжника е връчено съобщение за образуваното изпълнително дело.

На 23.08.2019 г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД и в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 16.03.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждениЕ на длъжника, получавано при работодател „К.Е.А.С.“ ЕООД, с адрес гр. София, р-н Оборище, ул. „Св. Св.

*******. Видно от разписката на гърба на съобщението, последното е получено от работодателя на 16.03.2021 г. Работодателят е изпратил отговор на запорното съобщение на 18.03.2021 г., в който е съобщил, че върху вземането на длъжника са наложени и други запори.

С молба от 26.10.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и извършване на справка за получаване на трудово възнаграждение и налагане на запор върху същото.

С молба от 11.07.2023 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършване на справка за притежаваните от длъжника банкови сметки и налагане на запор при наличие на такива.

С молба от 13.03.2024 г. взискателят е поискал извършване на справка за наличие на трудови правоотношения на длъжника и/или получавани от него пенсии и налагане на запор върху тях.

Със запорно съобщение от 15.03.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при работодател „Региоком Европейско дружество – клон България“ КЧТ, като видно от приложената обратна разписка, съобщението е получено от работодателя на 25.03.2024 г.

На 29.07.2024 г. е постъпила молба на длъжника, чрез адвокат С.Н., с която поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Със съобщение от 31.07.2024 г. съдебният изпълнител отказал да прекрати изпълнителното дело, приемайки, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Длъжникът е уведомен за отказа на съдебния изпълнител на 31.07.2024 г., а жалбата срещу отказа е депозирана на 05.08.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл.

435, ал. 2, т. 6 ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изчерпателно са изброени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява, като съгласно т. 8 на първата алинея изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължения на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство в този случай – поради „перемпция“, настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи, че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Идеята на прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ е, че взискателят следва да поддържа висящността на изпълнителния процес, като иска извършването на изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

2

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В цитираното тълкувателно решение е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай не се установи да е налице период на двегодишно бездействие на взискателя, тъй като същият с молби от 26.10.2021 г., 11.07.2023 г. и 13.03.2024 г. е поискал извършването на изпълнителни действия за събиране на процесното парично вземане, предмет на делото. В тази връзка настоящият състав намира, че активното поведение на кредитора по удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание не обуславя прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Предвид изложените съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М. С. М. срещу отказ на ЧСИ М.П., рег. № 851, обективиран в съобщение от 31.07.2024 г., да прекрати изпълнително дело № 20198510401772 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3