Решение № 207 от 08.10.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … … ... град Кърджали, 08.10.2020 год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ...…….............. в публично заседание ………..…… на осми септември

…..……..…......…..…………………………..……………………..……………….......…… през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА при секретаря ……………………………………………………….…. Павлина Петрова, ……….…..…........ и при участието на ……….….... прокурор Бонка Василева от Окръжна прокуратура – Кърджали … като разгледа докладваното от .......................................... съдията Виктор Атанасов ................. административно дело ….. №216 ….. по описа за ............. 2020 година .................................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на чл.191, във връзка с чл.185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Делото е образувано по протест от Б. В. - прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, против разпоредбите на чл.11, ал.1, в частта й „от 1 март”; чл.15; чл.17, ал.1; чл.40; чл.41, ал.1, 2 и 6; чл.45, ал.1, 2, 3 и 5; чл.46, ал.1; чл.47; чл.52, ал.1, т.2; чл.52, ал.1, т.4 и чл.64, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел.

В протеста се сочи, че с Решение №148 от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет - Джебел, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.1, ал.2 и 3 от ЗМДТ, била приета Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел/Наредбата/, която Наредба уреждала отношения, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Джебел, съобразно чл.1 от същата. Сочи се, че Наредбата, издадена от общински съвет, е нормативен административен акт съобразно нормите на чл.75, ал.1 и ал.2 и чл.76, ал.3 от АПК, тъй като разпоредбите й се отнасят до неограничен брой адресати, имат многократно правно действие, уреждат обществени отношения с местно значение в съответствие с нормативните актове от по-висока степен, като в този смисъл били и разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове, който съобразно чл.80 от АПК, се прилагал субсидиарно.

В протеста се твърди, че при извършена проверка, по реда на надзора за законност, е установена материална незаконосъобразност на разпоредбите на на чл.11, ал.1, в частта й „от 1 март”; чл.15; чл.17, ал.1; чл.40; чл.41, ал.1, 2 и 6; чл.45, ал.1, 2, 3 и 5; чл.46, ал.1; чл.47; чл.52, ал.1, т.2; чл.52, ал.1, т.4 и чл.64, ал.2 от Наредбата, поради несъответствието им с нормативна уредба от по-висок ранг – чл.28, ал.1; чл.22; чл.21, ал.1, предл.1; чл.54, ал.1; чл.55, ал.1, 2 и 6; чл.59, ал.2, 3 и 5; чл.60, ал.1; чл.61м, ал.1, т.2; чл.61м, ал.1, т.4; чл.61ч, ал.2 от Закона за местните данъци и такси.

В протеста се излагат съображения в тази насока, като се твърди, най-напред, че според чл.11, ал.1 от Наредбата, данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски, в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, а при сравнение с разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗМДТ, се установявало, че в закона не е предвиден най-ранен срок за плащане на данъка и така, уреждайки в Наредбата начален срок от 1 март на годината за дължимост на данъка, Общинският съвет недопустимо доуредил законовата материя, като е въвел ограничение.

На следващо място се сочи, че чл.15, ал.1 от Наредбата регламентирала, определянето на размера на данъка върху недвижимите имоти, като по ал.1 - за недвижимите жилищни имоти на граждани и предприятия се определял в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; по ал.2 - за недвижимите нежилищни имоти на предприятия се определял в размер на 2.2 на хиляда върху отчетната стойност на имота; по ал.3 - за недвижимите жилищни имоти на предприятия се определял в размер на 2.0 на хиляда върху отчетната стойност на имота. Сочи се също, че относимата законова регламентация се съдържа в нормата на чл.22 от ЗМДТ, чиято редакция от ДВ, бр.98 от 2018 год., в сила от 01.01.2019 год., била обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд №4 от 09.04.2019 год. по конст. дело №15/2018 год. - Обн., ДВ, бр.32 от 16.04.2019 год., а съобразно диспозитива на решение на Конституционния съд №22 от 31.10.1995 год. по конст. дело №25/1995 год., „Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда.”. Твърди се, че поради това, към настоящия момент законосъобразността на чл.15 от Наредбата следва да се преценява при сравнение с възстановената редакция на чл.22 от ЗМДТ(ДВ, бр.98 от 2010 год., в сила от 01.01.2011 год.), според която, общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, т.е. законовата норма посочвала еднакви граници при определяне размера на данъка върху недвижимите имоти, без разграничаване по вид на имота, местоположението му или задължени лица, а подобни характеристики намират отражение на данъчната оценка на имота, а на следващо место, определянето на различна основа, макар и в пределите на чл.22 от ЗМДТ, било извън правомощията на общинския съвет.

На следващо място се сочи, че в 17, ал.1 от

Наредбата било посочено, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, но това правило на подзаконовия нормативен акт не съответствало на чл.21, ал.1, предл.1 от ЗМДТ, според който, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, като констатираното противоречие показвало, че местната норма игнорира законовото правило да се избере една от две величини, по критерий за по-високата основа за изчисляване на данъка.

На следващо място се сочи, че чл.40 от

Наредбата предвиждал собствениците на превозни средства да декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в 2-месечен срок от придобиването им по реда на чл.54 от ЗМДТ. Сочи се също, че тази уредба съответства на разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ, действаща преди 01.01.2015 год., като след изменението на законовата разпоредба с ДВ, бр.105 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., същата предвиждала размерът на данъка да се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, а съобразно чл.54, ал.2, т.1 и 2 от ЗМДТ тези данни се съобщават ежедневно и ежемесечно на общините от Министерството на финансите. Излага се довод, че към настоящия момент, чл.40 от Наредбата продължава да изисква определено поведение от гражданите при отпаднало законово основание за това, което било незаконосъобразно положение.

На следващо място се сочи, че чл.41, ал.1 от Наредбата регламентирала, че за леките автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: 1. до 37 kW включително – 0.45 лв. за 1 kW; 2. над 37 kW до 55 kW включително –

0.52 лв. за 1 kW; 3. над 55 kW до

74 kW включително – 0.65 лв. за 1 kW; 4. над 74 kW до

110 kW включително – 1.32 лв. за 1 kW; 5. над 110 kW –

1.48 лв. за 1 kW, като в зависимост от годината на производство, данъкът се умножавал с коефициентите, определени с чл.55, ал.1 от ЗМДТ. Излага се довод, че в настоящата си редакция, обаче, чл.55, ал.1, т.1 и 2 от ЗМДТ посочва друг начин за изчисляване на данъка, като за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 тона, годишният данък се състои от имуществен и екологичен компонент, като имущественият компонент е функция на стойност, определена според мощността на двигателя, умножена по коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила, а екологичният компонент, от своя страна, се определя в зависимост от екологичната категория на автомобила в посочени граници и така всъщност, по посочения от Наредбата начин за определяне на данъка, според закона се формирала само част от него.

На следващо място се сочи, че разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата определяла данък за ремаркета на леки автомобили, а в нормата на чл.55, ал.2 от ЗМДТ, обаче, били посочени граници за данъка само за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 тона и това несъответствие водело до незаконосъобразност на местната норма.

На следващо място се сочи, че според разпоредбата на чл.41, ал.6 от Наредбата, данъкът за товарен автомобил до 12 тона технически допустима максимална маса е в размер на 12.00 лв. за всеки започнат тон товароносимост, от което се извежда, че нормата се прилага за всички товарни автомобили от посочената характеристика, но различно било правилото на чл.55, ал.6 от ЗМДТ, което посочвало данък за товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 3.5 тона, но не повече от 12 тона, като стойността се определяла за всеки започнати 750 кг товароносимост, а не за всеки започнат тон товароносимост, както изисквала Наредбата.

На следващо място се сочи, че чл.45, ал.1 от

Наредбата предвижда, че за превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5”, „ Евро 6” и „EEV”, определеният по чл.55 от ЗМДТ данък се заплаща с намаление 30 на сто, а ал.2 - за превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5” и „Евро 6” - с 60 на сто намаление от определения по чл.55, ал.1 и ал.3 данък от ЗМДТ. Твърди се, че тези нормата противоречи на съответното законово правило, дадено в чл.59, ал.2 от ЗМДТ, което урежда намаление на данъка не за всички превозни средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, а само за мотопеди и мотоциклети с посочената мощност, като в случай, че съответстват на екологична категория „Евро 4”, намалението е с 20 на сто, а в случай на екологични категории, по-високи от „Евро 4” - намалението е 60 на сто определеният по чл.55 от данък. Излага се довод, че недопустимото несъответствие на местната норма със законовата се установява по отношение на вида превозни средства, различното съчетаване на екологичната категория с предвидено намаление на данъка, както и при определеното процентно отношение на намалението на данъка.

На следващо място се сочи, че чл.45, ал.3 от Наредбата урежда, че за автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5”, „Евро 6” и „EEV” - с 50 на сто намаление от определения по чл.55, ал.5, 6, 7 и 13 данък от ЗМДТ. Сочи се, че противно на местната норма, чл.59, ал.3 от ЗМДТ посочва намаление на данъка с 20 на сто за автобусите, товарните автомобили, но само тези с технически допустима максимална маса над 3.5 тона, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4”, като в останалата си част законовата разпоредба посочвала идентично правило с това в местната норма.

На следващо място се сочи, че разпоредбата на чл.45, ал.5 от Наредбата изисква екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5”, „Евро 6” и „EEV” да се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория, но различно правило било посочено в чл.59, ал.5 от ЗМДТ, а именно: когато в регистъра по чл.54, ал.1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.