Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 459 от 30.04.2025, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 35/2025
Вид
Определение № 459
Подписан
30.04.2025
Състав
Сияна Стойчева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 266 · Търговски закон
  • чл. 268 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Несебър, 30.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252150100035 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на собствениците в Етажна собственост на ***, с адрес в ***, ид. № ***, представлявана от управителя „Солимар Бляк Сий Ризортс“ ЕООД – в ликвидация, чрез ликвидатора И. А. Д., срещу А. И.

П., ЕГН **********, с искане с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищцовата ЕС дължими такси за поддръжка и управление на сградата в режим на ЕС, в която се намират собствените му обекти, за периода 2022 г. – 2025 г. и въз основа на решение по т. 3 от дневния ред на проведено на 12.10.2020 г. ОСЕС.

Претендира се и лихва за забава от датата на изискуемост на всяко от вземанията за годишни таксиа до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главниците от подаване на иска до окончателното им изплащане.

В предоставения на ответника срок за отговор е постъпил отговор вх. № 36190/31.03.2025 г. /подаден чрез поща на 28.03.2025 г./, с който се прави възражение за недопустимост на производството. Аргументира се отсъствие за дружеството „Солимар Бляк Сий Ризортс“ ЕООД – в ликвидация на представителство по отношение на ищцовата ЕС, предвид прекратената му дейност.

Съдът, след запознаване с твърденията на страните и извършена преценка за допустимостта на предявените искове по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК, намери следното:

Ищцовата етажна собственост действа в производството чрез управителя „Солимар Бляк Сий Ризортс“ ЕООД, който обосновава активното си процесуално представителство с решение на ОСЕС от 12.10.2020 г. – по т. 5 - за избора му в качеството на етажен собственик.

Същевременно, няма спор и от служебно извършена от съда справка по партидата на „Солимар Бляк Сий Ризортс“ ЕООД в Търговския регистър се установява, че дружеството е в ликвидация от 30.07.2024 г., като му е назначен ликвидатора И. А. Д..

Съгласно разпоредбите на чл. 266 и чл. 268 от ТЗ, ликвидация след извършва след прекратяване на търговското дружество, като се назначава ликвидатор, който е длъжен да довърши текущите сделки, да събере вземанията, да превърне останалото имущество в пари и да удовлетвори кредиторите.

От своя страна чл. 10 и чл. 19 от ЗУЕС предвиждат като изпълнителен орган на етажната собственост управителя, който може да бъде собственик или ползвател на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС. Съгласно чл. 23 от ЗУЕС управителят организира изпълнението на решенията на общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/, представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост, представлява пред 1 съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС и др.

Анализът на посочените разпоредби на ЗУЕС и ТЗ налага за съда извода, че търговско дружество осъществява правомощията си на управител на ЕС чрез управителните си органи и в качеството си на етажен собственик, а не в търговското си качество. При прекратяване на търговското дружество /ЕООД/ се прекратяват и правомощията на едноличния му собственик и управителя му. В производството по ликвидация ликвидаторът замества органите на дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния орган, но не и правомощията на едноличния собственик на капитала /така и Определение № 46/19.04.2011 г. по т.д. № 455/2010 г. на ВКС/. Ликвидаторът замества органите на дружеството при довършване на текущите сделки, събиране на вземанията и осребряване на имущество. Той може да сключва нови сделки, но само ако това се налага от ликвидацията.

В случая, „Солимар Бляк Сий Ризортс“ ЕООД, чрез ликвидатора си претендира упражняването на правомощия по чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, в качеството на управител на Етажна собственост на ***, ид. № ***, които правомощия са отпаднали с прекратяване на търговското дружество. Същите не се основават на подлежаща на изпълнение сделка на дружеството и нямат за цел събиране на вземания на дружеството /напр. по договор за управление на ЕС/.

С оглед на изложеното, съдът намира, че в контекста на етажната собственост, управителят трябва да бъде лице, което не е в ликвидация, за да може да изпълнява задълженията си по управление на общите части на сградата, вкл. да свиква и провежда ОСЕС, да се грижи за вътрешния ред в сградата, да привежда в изпълнение решенията на ОСЕС, да осъществява пасивно процесуално представителство за общността в случай на иск във връзка с общите части и по искове за отмяна на решения на ОСЕС /чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС/. В противен случай, управлението на етажната собственост би било в нарушение на законовите разпоредби и практиката на ВКС.

Доколкото качеството на дружеството „Солимар Бляк Сий Ризортс“ ЕООД на управител на Етажна собственост на ***, ид. № *** е отпаднало по силата на закона на 30.07.2024 г. с обявяването му в ликвидация, то съдът намира, че производството по предявените от него искове по чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява недопустимо, поради отсъствие на активна процесуална легитимация. Порокът е неостраним по пътя на изправяне на нередовности на исковата молба, с оглед твърденията, че дружеството се явява действащ управител на ищцовата ЕС и предопределя прекратяване на производството по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 1 вр. чл. 130 от ГПК, Несебърският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 304/13.01.2025 г. по описа на НРС, с която са предявени искове по чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от собствениците в Етажна собственост на ***, с адрес в ***, ид. № ***, представлявана от управителя „Солимар Бляк Сий Ризортс“ ЕООД – в ликвидация, чрез ликвидатора И. А. Д., срещу етажния собственик А. И. П., ЕГН **********.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 35/2025 г. по описа на НРС, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

2

3