Протокол № 100 от 07.03.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 100 гр. С., 07.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Илка Й. И.а

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100378 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът М. А. И., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. Г. М. от АК-С., надлежно упълномощен от по-рано.

За ответното дружество ЗД „Б.“ АД, редовно призовано, се явява адв. Г.

П. Д., надлежно упълномощен.

Свидетелят Ю. Д. К., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице В. К. Ш., редовно призован, не се явява.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото и докладва, че съдебното заседание е насрочено като първо съдебно заседание и на страните с Определение № 60/22.01.2025 г. съдът след като се е произнесъл по предварителните въпроси и по доказателствата на основание чл. 140 ал.3 предл.2 от ГПК е предявил проект за доклад.

Съдът дава думата на ищеца и неговия пълномощник за становище във връзка с отговора на исковата молба.

Адв. М.: Получили сме определението на съда. Получили сме отговора на ответната страна. Запознати сме с проекто-доклада. За две корекции ще 1 спомена. В исковата молба на ищцовата страна е допусната техническа грешка на стр. 7, абзац 8, отгоре-надолу, изр. 3, като е написано „загубата на своя единствен син“. Това е станало по вина процесуалния представител.

Техническа грешка има и в отговора на ответното дружество, като на моменти се споменава „ответница“. Определено е техническа грешка. По отношение на доклада е пълен, изчерпателен. В по-късен момент по чл. 147 от ГПК има настъпили обстоятелства, за които имаме доказателства. Става въпрос за това, че към 02.12.2024 г., след като е заведена исковата молба, доверителят ми е бил на преглед за нарушена ъглометрия, доказателство за невъзстановеното му състояние на ляв крак и на лява ръка. Нарушена ъглометрия. Непълно възстановяване на горен ляв крайник и долен ляв крайник с нарушена ъглометрия. По отговора имаме възражения, тъй като ответната страна подчертава елемент на съпричиняване и вина на пострадалия ищец до 30 %, считаме това за недоказано. Противопоставяме се по чл. 119 ал.5 от ЗДвП. В днешното съдебно заседание водим трима свидетели, които съдът е допуснал, по отношение на механизма на станалото ПТП и по отношение на мъките, болките и страданията на пострадалия ищец.

Адв. Д.: Оспорваме иска по размер по съображенията, които сме изложили в отговора, които изцяло поддържам, включително и възраженията за съпричиняване. Поддържам направените доказателствени искания. Нямаме възражения и искания за допълване на проекто-доклада по делото. Относно представеното в днешното съдебно заседание изследване, предполагам, считам, че няма пречка да бъде прието, но лично аз не разбирам какво точно отразява това изследване. Явно трябва да има лице със специални познания.

От това, което е записано, не мога да разбера точно за какво става въпрос.

Адв. М.: Новонастъпил факт няма, но има регулярно изследване на степента и възстановяването от увреждането, което дава отклонения от базисната параметрия. В десния край лекарят е написал какви са допустимите норми и граници на показателите и виждаме, че тези установени при пострадалия не са в размера, в който трябва да бъдат. Няма допълнително увреждане, говорим за непълно възстановяване.

ИЩЕЦЪТ: Госпожо съдия, мога да си вдигна ръката не повече от нивото на раменната става. Не мога да я изпъна напълно и не мога да я свия.

Адв. Д.: Не оспорвам.

2

С оглед на застъпеното от страните становище в днешното съдебно заседание намира, че следва да обяви предявения проекто-доклад за окончателен, поради което на основание чл. 146 ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА предявеният с Определения № 60/22.01.2025 г. на страните проект за доклад за окончателен с направените по-горе уточнения.

На основание чл. 148 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите със същото определение писмени доказателства.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото НОХД № 843/2024 г. по описа на Районен съд-С. заедно с приложеното по него ДП № 1722/2023 г. по описа на РУ-МВР-С..

ДОПУСКА И ПРИЛАГА като доказателство представеното в днешното съдебно заседание писмен документ от 02.12.2024 г., съдържащ изследване за ъглометрия на горен и долен крайник на ищеца.

С определението си съдът е допуснал до разпит трима свидетели, за които се твърди, че са доведени днес, като е допуснат в режим на призоваване Ю. Д. К..

Същият се явява в съдебно заседание.

След като удостовери самоличността на свидетеля от представения документ за самоличност, съдът върна същия на свидетеля.

Снема самоличност на свидетеля.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: Ю. Д. К. на 33 г., бълг. гражданин, осъждан, без родство с ищеца,

Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Обещавам да говоря истината. Скоростта точно не си я спомням. Спомням си, че бях успоредно в движение на една кола и в последния момент ми излезе пешеходецът и аз не можах да избегна удара.

Набих спирачки, но не можах да спра. Аз бях в лявата лента, а пешеходецът 3 беше от дясната страна. Това стана към 17 часа някъде. На това място има пешеходна пътека. Автомобилът, който беше в мое дясно той спря в последния момент. Явно пешеходецът е тръгнал да пресича и изскача на мен.

Аз от колата, която беше вдясно, не можах от нея да видя, че има пешеходец.

С пешеходеца имаше още хора, но тръгна да пресича сам.

Моите фарове светеха. Не помня дали имаше там лампи, не мога да кажа. Десният автомобил не мога да кажа къде беше спрял, дали на пешеходна пътека. Суха настилка беше. Разстоянието не мога да си спомня. Не ги повиках аз органите на реда и линейката. Първата ми реакция спрях и слязох да видя той как е. Мислех да викам 112, но спря някакъв човек с военни дрехи и каза, че той се е обадил на 112. По време на удара с този пешеходец не съм ползвал мобилен телефон.

В последния момент възприех автомобила, който спря вдясно. Този автомобил успя да спре и не е удрял пешеходеца. Пред мен беше десният автомобил. Аз бях зад него, близо бях. В момента, в който видях пешеходеца, предприех спирането.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.

Съдът намира, че следва да пристъпи към разпит на доведените от ищеца свидетели.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ: С.Д.Р. на 31 г., български гражданин, неосъждан, съпруг съм на сестрата на ищеца, Й. Д. Щ. на 26 г., български гражданин, неосъждан, без родство с ищеца, А. А. И. на 26 г., бълг. гражданин, неосъждан, брат на ищеца;

Съдът разясни правото на свид. И., че може да откаже да дава показания, същият желае да свидетелства.

Съдът върна документите за самоличност на свидетелите.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът отстрани свидетелите Щ. и И. и пристъпи към разпит на свидетеля Р.

Свид. С. Р, РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм отговорник на бригадата. Работя 4 в частна фирма. Изпълняваме поръчки на енергото. В една работа работихме с ищеца. Датата я помня много добре - 30 ноември. Накрая на деня към 17,10 и 17,12 ч. се прибирахме. М. държеше малък флекс в ръката. Това е машинка за рязане. Вървяхме заедно на пешеходната пътека, но той от нас на няколко метра е по-напред. Оглежда се на пешеходната пътека. Първата кола спира и му показва да минава, обаче втората кола не спира и го удря. Видях, че шофьорът на първата кола му показва да минава. Видях, че е спряла и му дава знак да минава. Аз бях отзад зад него и нямаше как да не видя. Втората кола видях, че кара бързо. Аз извиках, обаче не може да успее, колата го стигна побързо и го удари. Видях самият, че е на другото платно, защото има две ленти и видях, че този дето караше, дето удари М. беше с телефон. Извиках: „М., М.“. Вторият автомобил караше доста бързо. Той М. беше тъкмо минал, беше на половината от пешеходната пътека и за гледам отстрани, че самата госпожа, дето го пропусна и видях другия гледа на телефона и разбрах, че няма да спре и извиках: „М.“, обаче стигна го много бързо колата. Шофьорът, след като го удари спря. Слезе момчето. Един друг господин беше спрял и се обади на 112.

Самият той, дето го удари, не беше в много добро състояние. Беше паникьосан, може би дето го удари. Сухо време беше. Светеха и на госпожата и на момчето светлините светеха. Имаше там лампи, дето светеха и тъкмо започваше да се стъмнява, не беше напълно тъмно. Беше на 30 ноември. Това беше на бул. Банско шосе, преди бензиностанция „Ш.“, след полицията, малко по-насам. След това дойдоха полицаите и след тях дойде линейката. М. беше паднал в кома ли, дето го удари. От там нататък в болницата. Не ни даваха да го видим, защото беше в интензивното. Всеки ден ходихме и излизаше отвреме на време лекарят и казваше какво му е състоянието. Ние всеки Божи ден се притеснявахме, защото беше в интензивно за неопределено време. След това го преместиха в една стая в ортопедия. Имаше железа в крака, в ръката.

Кракът му беше изправен на нещо. Самият му крак беше вдигнат нагоре, на тавана с него вързан, обаче имаше някакви метални работи в крака му. Не знам как се казват. Чак тогава го видяхме. Иначе всеки ден ходихме, носихме му памперси. Поискаха ни памперси лекарите и ние носихме. Каквото искаха това носихме. Самата му ръка беше гипсирана и му бяха направили една операция на ръката тук в С. и като мина този период с гипса тук не можаха да го оправят и дъщерята на нашия шеф запази час в С. и аз го закарах в С. с моята кола в болница „С. мед“. Болницата така се казва. Отидохме, закарахме 5 го. Записахме му час. Оставихме го там. Мина операцията. След една седмица отидохме и го прибрахме. След това отиде на контролен преглед и се установи после, че трябва да мине още една операция и за крака пак в С..

Първият път беше за ръката. Взеха му месо от него от тялото му, защото имаше разстояние. Д-р Б.Б. ми показа, че има разстояние между крака му и трябва да се взема месо и да се допълни, защото няма как да зарасне. За крака беше пак една седмица и след една седмица пак отидохме и го прибрахме.

После пак мина около месец и нещо, пак го закарахме на контролен преглед в С.. Тук като го прибрахме, от неговата къща до самата улица има 50-60 метра и се налагаше с брат му да го вдигаме на ръце и да го закараме до колата. Това беше всеки път, когато го карахме в болницата. После, като отиваше тук в С. на превръзки, тогава вече брат му с другия шеф го караха, защото яз бях на работа. На самия му крак, където му сложиха тези метални работи, той ходеше на превръзки. Имаше една голяма дупка на крака му от тези метални работи.

Какви ли не лекарства ползваше, но не минаваше. Това стана на 30.11.2023 година. М. от 30 ноември до седми месец 2024 г. той не се изправи, но точната дата не мога да кажа. Но си спомням седми месец тръгна с едни патерици и ние край него му помагахме. Това е юли месец. От тогава правеше крачки с патериците и ние с брат му пак покрай него да не падне да не стане по-голяма беля. До тоалетна, когато трябваше да ходи с наша помощ ходеше. Да вземе вода да пие пак с наша помощ ставаше. Всичко беше с наша помощ. Иначе в къщи брат му му помагаше. Той не работи и вече 5-6 месеца не получа никакви доходи. Аз, където работя отделям някой лев да му помагам, но много малко. Не се е възстановил. Той още е с болки. Той работеше обща работа, работехме заедно. Където ни праща шефа И.С. по обекти сме ходили. Това е частна фирма ЕТ „И.С.“. Аз още работя там. М. не работи никъде. Преди две седмици, като беше много студено ми се оплака, че започнала пак ръката да го боли, кракът му се подува, изтръпва. Казах му, че пак ще се допитваме до лекари, нищо не мога да му кажа.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.