Решение № 218 от 11.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕ.Е

№ 218 гр. Перник, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20251700100588 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 5639/17.09.2025 г., п.к.15.09.2025 г., депозирана от МБАЛ „Свети Иван Рилски - 2003“ ООД ЕИК:

109568877, гр. Дупница, ул. „Иван Вазов“ № 26 Представлявано от Управителя д-р Е.

М. Л., ЕГН:********** против д-р Н. В., ЕГН:**********, ***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове срещу Н. В. за сумата от 43 544,63 лева – инвестирана в обучението на ответницата сума въз основа на договор за повишаване на квалификацията и за придобиване на допълнителна квалификация от ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 23 950,21 лев, представляваща неустойка поради напускане преди изтичане на девет пълни календарни години след завършване на обучението за периода от 25.04.2025г. до 31.07.2029г.

Ищецът излага в исковата молба и уточнителната такава, че съгласно сключения между страните договор, в случай, че д-р Н. В. напусне преди изтичане на девет пълни календарни години след завършване на обучението, то същата дължи връщане на сумата инвестирана в обучението й, както и неустойка в размер на законната лихва за периода от 25.04.2025г. до 31.07.2029г. В продължение се излага, че с предизвестие вх.

№ *** д-р Н. В. е поискала прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Със заповед № *** за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 26.05.2025 г. същото е прекратено. Навеждат се твърдения, че поради отказ на д-р Н. В. да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, същата е връчена от служителката В. Д. К. в присъствието на С.А.Б. и ениия А.Б., като свидетели на отказа. Допълва, че със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение Н. В. е поканена да заплати на МБАЛ 1

„Свети Иван Рилски - 2003“ ООД сумата от 43 544,63 лв., съгласно Договор за повишаване на квалификацията и на допълнителна квалификация на 23.11.2022 г., представляваща сумата инвестирана в обучение, както и неустойка в размер на 23 950,21 лв. на 25.08.2024 г., но до настоящия момент това не е направено.

С оглед изложеното ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да осъди д-р Н. В. в полза на МБАЛ „Свети Иван Рилски - 2003“ ООД да заплати сумата от 43 544,63 лв., която е инвестирана в нейното обучение в периода месец октомври 2022 г. до месец юли 2024 г., както и да заплати неустойка за неизпълнение на договора от 23 950,21 лв. Моли се д-р Н. В. да бъде осъдена да заплати на МБАЛ „Свети Иван Рилски - 2003“ ООД и съдебна лихва върху сумата 43 544,63 лв. от момента на завеждане на исковата молба в съда до окончателното издължаване на присъдената сума, както и разноските по водене на съдебното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искови претенции както по основание, така и по размер и счита същите за недоказани, необосновани и неоснователни. На първо място се излагат съображения, че искът за възстановяване на сумата от 43 544,63 лева, за която се твърди, че е заплатена по договор за повишаване в квалификация е недопустим, като сочи, че претендираната сума е получена по сключения трудов договор № 7/30.06.2022 г., а не са платени по договора за повишаване на квалификацията и за придобиване на допълнителна квалификация от 23.11.2022 г. В условията на евентуалност, предявеният иск се сочи за неоснователен и необоснован.

На следващо място се навеждат твърдения за недопустимост и на иска за заплащане на сумата от 23 950,21 лева, представляваща неустойка в случай, че служителят напусне преди изтичането на девет пълни календарни години. Отново в условията на евентуалност, ако искът се приеме за допустим от съда, се заявява, че същият е неоснователен и необоснован. С отговора на исковата молба се оспорват твърденията, че на ответницата са изплащани каквито и да било суми по договор за повишаване на квалификацията и за придобиване на допълнителна квалификация от 23.11.2022 г. Допълва и, че такива суми не са изплащани на ответницата и от ищцовото дружество към МБАЛ „Александровска“, а са изплащани единствено суми, които са й се дължали по сключения трудов договор от ***. Твърди, че по делото не са представени никакви документи, които да удостоверяват заплащане на разходи за повишаване на квалификацията на ответницата. В продължение сочи, че договора за повишаване на квалификацията и за придобиване на допълнителна квалификация от *** е сключен на осн. чл. 234 от КТ, т.е. между страните вече има сключено трудово правоотношение, а не на осн. чл. 235 от КТ, който урежда възможността за сключване на договор за квалификация с лице, което не работи. Въз основа на изложените съображения се прави възражение за нищожност на договора като цяло, а в условията на евентуалност се твърди нищожност на отделна клауза. Навеждат се твърдения за нищожност на чл. 8 от договора за повишаване на квалификацията и придобиване на допълнителна квалификация от 23.11.2022 г. в частта, в която е предвидена неустойка в случай, че служителят напусне преди изтичане на девет пълни календарни години.

Счита за недопустимо да се търси лихва за забава за бъдещ период, като в допълнение се твърди, че претендираният размер на тази лихва е прекомерен и се отнася за вреди, които още не са настъпили в имуществената сфера на ищеца. На следващо място се прави възражение на осн. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за размера на исканата неустойка. Сочи, 2 че преценката за нищожността на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора. В продължение се твърди, че не са налице минималните задължителни реквизити и условия на договора за повишаване на квалификацията на служителя. Въз основа на изложените доводи се моли съда за постановяване на съдебен акт, с който да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции като недоказани, необосновани и неоснователни. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В представени в срок писмени защити, страните поддържат становищата си и пледират за уважаване на претенциите им по изложените съображения.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ***. Не е спорно и обстоятелството, че на ***2022 г. е бил сключен договор за повишаване на квалификацията и придобиване на допълнителна квалификация, както и че през месец май 2025 г. трудовото правоотношение е било прекратено по инициатива на ответницата.

Съгласно уговореното в Договор за квалификация и преквалификация от ***2022г., работодателят се е съгласил ответницата да проведе практическо обучение по реда на Наредба № 1/22.01.2015г. за придобиване на специалност „Урология“, което обучение да се проведе в Клиника по урология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – София. Уговорено е в чл. 2 (2) обучението да започне от 23.11.2022г. и да продължи до явяването на държавен изпит, в срок до една година от датата на зачисляването му. В чл. 12 е уговорено, че за времето, в което изпълнява медицински дейности в Клиниката по урология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – София, специализантът няма да получава месечно възнаграждение извън полагаемото му се по основния трудов договор.

Съгласно Договор за обучение за придобиване на специалност, подписан на ***2022г. между ответницата от една страна и МБАЛ „Св. Иван Рилски – 2003“ ООД и УМБАЛ „Александровска“ ЕАД от друга, обучението на ответницата е уговорено за срок от 5 години, започвайки от 28.11.2022г.

От приетия по делото Договор за повишаване на квалификацията и за придобиване на допълнителна квалификация, подписан между страните на ***2022г. се установява, че ответницата се е задължила да работи при работодателя не по-малко от 10 години, считано от деня, в който е придобита уговорената в чл. 1 квалификация по силата на чл. 234 ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 5, т. 9, в случай, че трудовият договор се прекрати преди изтичането на срока по чл. 3 т. 2 по причини в служителя (ответницата), последния дължи обезщетение в размер на 100 000 лева. В чл. 8 е уговорено, че в случай, че ответницата напусне преди изтичането на 9 пълни календарни години, дължи връщане на сумата, инвестирана в обучението й, както и неустойка в размер на законната лихва за срока от момента на напускането й до края на посочения срок.

Не е спорно по делото, че с Предизвестие с вх. № *** ответницата е предприела действия по прекратяване на трудовото й правоотношение с ищеца, в резултат на което със Заповед за прекратяване на трудов договор № ***, на основание чл. 326 ал. 1 от 3

КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 26.05.2025г.

От доказателствата по делото се установява, че заповедта е била връчена на ответницата на 02.06.2025г. при отказ.

За установяване на спорните факти по делото е била допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.

От заключението на вещото лице, се установява, че при извършената проверка в счетоводството на ищцовото дружество са констатирани плащания към ответницата за периода от месец октомври 2022 г. до месец август 2024 г., представляващи трудови възнаграждения. Установява се, че в периода от началото на м. Октомври 2022г. до края на м. Юли 2024г. ищцовото дружество е заплатило на ответницата сумата в размер на 43 544,63 лева /22264,02 евро/ нетно трудово възнаграждение, от които суми 19835,03 лева /10141,49 евро/ за периода от м. Октомври 2022г. до м. Юли 2023г. са изплатени в брой, а 23 709,60 лева /12 122,53 евро/ за периода от м. Август 2023г. до м.

Юли 2024г. – преведена по банкова сметка с титуляр Н. В.. Вещото лице е отразило, че изчислената неустойка по договора за периода 25.04.2025г. до 31.07.2029г. е в размер на 19 675,22 лева /10 059,78евро/.

При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице изрично заявява, че не са му били предоставени документи, удостоверяващи извършени от работодателя плащания за обучение на ответницата. Вещото лице посочва, че предоставената му информация касае единствено трудови възнаграждения, изплатени по трудовото правоотношение. Същото категорично заявява, че не му е предоставена конкретна сума, заплатена във връзка с обучението на ответницата и че ако неустойката следва да се изчислява върху действително направени разходи за обучение, такива не са установени. Вещото лице заявява, че от страна на ищеца не са му предоставени данни за размер на вложени средства за обучението на ответницата, респективно в такъв случай размерът на неустойката е равен на нула. Поради това, съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която същото установява размер на дължима неустойка, като необосновано. В останалата му част – заключението на вещото лице съдът приема за обосновано и компетентно дадено, поради което кредитира същото като такова.

По делото не са представени платежни документи, фактури, банкови преводи, счетоводни операции или други доказателства, от които да се установява извършването на разходи за обучение от страна на ищеца.

Не се установява заплащане на такси за специализация, семестриални такси, такси към висше учебно заведение или други преки разходи, свързани с придобиването на специалност от ответницата.

От представените ведомости, банкови извлечения и счетоводни документи се установява единствено изплащане на трудови възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявеният главен иск намира правното си основание в чл. 234, ал. 3 КТ, а акцесорният такъв – в разпоредбата на чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 33 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fc5ef28-117c-4022-b5c9-e74c3af34483