Решение № 4375 от 03.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9726/2025
- Вид
- Решение № 4375
- Подписан
- 03.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 189, ал. 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- член 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- член 189з · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4375 гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110209726 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С. И., срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К № 10209487, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 4 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева).
В жалбата се излагат доводи в посока на твърдението, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен поради противоречие с материалния закон, както и че е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш, като претендира сторени разноски.
В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане за отмяна на ЕФ по аргументи от жалбата и допълнително писмено.
Претендират се разноски в размер на 460 лв.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се явява и процесуален представител. Писмено се иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.01.2025 г. в 11:40 часа в гр. София, гр. София, бул.“Ал. Малинов“ срещу блок 602, с посока на движение от „Околовръстен път“ към ул.“Самара“, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място, била засечена скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с регистрационен номер
******, собственост на жалбоподателя, кат отчетената скорост на движение била 94 км./ч. след приспаднат толеранс от 3 %, с констатирано превишаване на разрешената скорост с 44 км./ч., при условията на повторност, установено с ЕФ К/ 5330763. Техническото средство, с което е установено движението с превишена скорост, е средство за измерване на видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 № MD 1197.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 1200 лв. на жалбоподателя, в качеството на собственик на посочения автомобил, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 4 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронни фишове за налагане на глоба; справка от Български институт по метрология, ведно с протокол за проверка; извадка от регистъра на одобрените типове средства за измерване; снимков материал; справка за регистрация на МПС; ежедневна форма за отчет, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен 2 контрол, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. Необходимо е да се уточни, че електронният фиш представлява един своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който е приравнен едновременно към акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и към наказателно постановление (НП), но само по отношение на правното му действие, с оглед фикцията, уредена в чл. 189, ал.
11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (включително срокове) на АУАН ивдд НП, регламентирани в ЗАНН. В тази връзка и предвид Тълкувателно решение № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН не намира приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба, поради което възражението на жалбоподателя за изтекла давност е неоснователно. ЗАНН може да бъде приложен единствено по отношение на неуредени в ЗДвП случаи. Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и редът за издаване на АУАН и НП, са неприложими по отношение на електронния фиш. Реквизитите на електронни фиш са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП – териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Същевременно в изр. 3 на същата разпоредба се предвижда, че образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Процесният електронен фиш съдържа всички изброени реквизити и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, образец.
Мястото на извършване на нарушението е описано подробно – посочен е не само точен адрес, а именно гр.София, бул.“Ал. Малинов“ срещу блок 602, но 3 и посоката на движение на моторното превозно средство – движение от „Околовръстен път“ към ул.“Самара“, които данни съответстват на информацията, отразена в приложения по делото снимков материал. Видно от приложената към материалите на делото снимка към ЕФ, измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 97 км./ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 94 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 94 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 44 км./ч. – обстоятелство в полза на нарушителя и точно за това превишение същият същият е бил санкциониран.
По наведените с жалбата доводи:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш по ал.
4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а.
В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че ЕФ не е с последици на АУАН, единствено по силата на ЗДвП е приравнен по последици на НП - след влизането му в сила, съобразно нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, и доколкото влезлият в сила
ЕФ се смята за влязло в сила наказателно постановление. Преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН са относими към съставянето на АУАН и издването на НП; във връзка с издаването на ЕФ е предвидена облекчена форма и
4 процедура, видно от визираното от законодателя в нормите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП. На следващо място се установява, че наказанието е наложено на собственика на МПС. По делото не се прилагат доказателства за това, последният да е посочил лицето, което е управлявало лекия автомобил и е извършило нарушението. Отделно от това съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС издаването на електронен фиш е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на тълкувателното решение, водещото в случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства. Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП се регламентира, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение 5 по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализът на всички посочените нормативни разпоредби налага извода, че към датата на нарушението, отразена в процесния електронен фиш, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В процесния казус нарушението е установено от АТСС CORDON M2 MD 1197, представляваща одобрен тип средство за измерване. Посочената система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. По тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Същата е разположена на пътното платно, като това обстоятелство е удостоверено по предвидения от закона ред, със съответната фотоснимка. Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото протокол на Български институт по метеорология, преглед на вписан тип средство за измерване, касаещо процесното техническо средство за измерване на скоростта, ведно с решение за одобрение на типа на уреда за измерване.