Определение № 18932 от 10.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18932 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20261100509370 по описа за 2026 година

Производство по чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 053851/18.08.2026г. /по описа на ЧСИ Н.М./ от А.Г.М.-.А. като ЕТ М.-А. М., ЕИК: 020246714, и СОФТРЕЙД 2003 ООД, ЕИК: 131155957, двамата чрез адв. Д., с която се атакуват действия на ЧСИ Н. М. по изп.д. № 2153/2026г. по описа на ЧСИ М., рег.№ 841 на КЧСИ.

В жалбата е посочено, че се атакува мълчаливия отказ на ЧСИ М. да прекрати изпълнителното производство във връзка с възражение с вх.№ 049585/27.07.2026г., атакува се и постановление от 12.08.2026г. за конституиране на Столична община като взискател по делото, както и насочването на принудителното изпълнение срещу недвижим имот с идентификатор № ***, който се твърди да е владян от трето лице.

Изложено е, че изп.д. № 2153/2026г. по описа на ЧСИ М. е образувано на 16.07.2026г. въз основа на изпълнителен лист о 28.06.2021г., който е бил предмет на предходно изп.д. № 564/2021г. по което на 05.08.2021г. бил извършен въвод във владение. Впоследствие с Постановление от 14.07.2026г. ЧСИ М. прекратил предходното дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, вместо да го приключи на основание чл.433, ал.2 ГПК и да отрази същото върху изпълнителния лист. Твърди се, че процесният недвижим имот бил във владение на трето лице СОФТРЕЙД 2003 ООД, въведено в него на 11.02.2020г.

Изложени са правни доводи, че е нарушена процедурата по чл.523 ГПК /неуведомяване на третото лице – владелец/, с което лишил дружеството от правото му на защита по чл.523, ал.2 ГПК, което неуведомяване правило извършения въвод незаконосъобразен и било основание за отмяната му. Неправилно било прекратено предходното изпълнително дело /изп.д. № 564/2021г. по описа на ЧСИ Костов/, по което с извършен въвод на 05.087.2021г. задължението по изпълнителния лист било изцяло изпълнено, следователно предходното изпълнително дело следва да се приключи по чл.433, ал.2 ГПК, а не на основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съответно последващото /процесно/ изп.д. № 2153/2026г. било 1 неправилно образувано за изпълнение на вече изпълнено задължение. Отделно от това, с Постановлението от 12.08.2026г. неправилно била конституирана Столична община, а решение № 376 на СОС от 2019г. било административен акт, а не писмено доказателство за частно правоприемство, поради което Столична община не попадала в кръгът от лица, които можели да встъпят в изпълнителния процес. На следващо място, СОФТРЕЙД 2003 ООД било във владение на имота от 11.02.2020г., която дата прехождала изпълнителния лист, поради което въвод във владение не можело да се извърши срещу трето лице, придобило владението преди завеждане на делото. Поради изложеното се иска на основание чл.435, ал.2, т.6 и ал.5 ГПК да се постанови решение, с което да се отмени мълчаливия отказ на ЧСИ М. да прекрати изп.д. № 2153/2026г., да се отмени като незаконосъобразно Постановление от 12.08.2026г. за конституиране на Столична община като взискател и да се постанови прекратяване на изп.д. № 2153/2026г. като недопустимо образувано.

Столична община е подала становище (писмени възражения), в което намира жалбата за недопустима, защото СОФТРЕЙД 2003 ООД не е страна в изпълнителното дело, нито в съдебното дело, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, а е пренаемател на страната на ЕТ М.-А. М.. СОФТРЕЙД 2003 ООД не било и владелец, а пренаемател, за което били събрани многобройни доказателства по т.д. № 182/2018г. на СГС и в.т.д. № 5356/2019г. на САС /въз основа на които бил издаден процесния ИЛ/. Вписването на договор за пренаемане изключвало намерението за своене, което изключвало упражняването на правомощието владение. На следващо място, т.д. № 182/2018г. било с предмет иск по чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на вещта /процесния имот/ от наемателя / ЕТ М.-А. М./ и в изпълнителното производство било без значение кое друго лице се намира в имота.

Несъмнено предаването на държането следвало да се извърши лично от наемателя или упълномощено от него лице и било без значение дали към деня, в който трябвало да се осъществи това фактическо действие, наемателят упражнява фактическа власт върху имота лично или тази власт се осъществява от трето за наемното правоотношение лице, вкл. в случаите /както процесния/, в които наемателят е пренаел имота без съгласието на наемодателя. Соченото от СОФТРЕЙД 2003 ООД ч.гр.д. № 47404/2018г. по описа на СРС, 43 състав, не обвързвало Столична община и Софийски имоти ЕАД, доколкото ЕТ М.-А. М. не притежавала правомощието владение, че да бъде осъдено да предава същото на СОФТРЕЙД 2003 ООД, като двете страни по това дело били свързани лица и било образувано 7м. след образуване на т.д. № 182/2018г. Поради това СОФТРЕЙД 2003 ООД не се явявало трето лице владелец по см на чл.523, ал.1 ГПК.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от ЧСИ М., в който описва, че по молба на СОФИЙСКИ ИМОТИ ЕАД и въз основа на ИЛ по т.д. № 182/2018г. на СГС, било образувано изп.д. № 2153/2026г. по описа на ЧСИ М. срещу ЕТ М.-А. М. с предмет въвод във владение на недвижим имот. С молбата за образуване на изп.д. взискателят поискал като взискател по делото да бъде конституирана и Столична община въз основа на решение № 376/27.06.2019г. на СОС. С разпореждане от 16.07.2026г. било образувано изп.д., вкл. е насрочен въвод във владение за конкретна дата и час, вкл. е конституирана Столична 2 община като взискател. До длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение /връчена на 27.07.2026г./, непосредствено след което длъжникът депозирал Възражение вх.

№ 049585/20.07.2026г. с оплаквания за незаконосъобразност на образуваното изп.д. с искане за прекратяването му. На 27.07.2026г. постъпила и молба по чл.429, ал.1 ГПК за конституиране на взискател Столична община, по което с Постановление от 12.08.2026г.

ЧСИ М. конституирал на основание чл.429, ал.1 ГПК Столична община, за което длъжникът бил уведомен на 14.08.2026г. На 18.08.2026г. по изп.д. била депозирала процесната жалба, а паралелно с нея постъпило и възражение по чл.523, ал.2 ГПК от СОФТРЕЙД 2003 ООД с приложени копия от документи и искания за отлагане на насрочения въвод и даване на срок по чл.523, ал.2 ГПК. На 20.08.2026г. ЧСИ М. с разпореждане отказал да уважи постъпилото възражение по чл.523, ал.2 ГПК и отложил насрочения въвод до изясняване на изложените твърдения.

Изложени са правни мотиви по обжалваните действия, че жалбата на СОФТРЕЙД 2003 ООД е недопустима, доколкото въвод във владение не е извършван, поради което няма качеството на трето лице по см на чл.523 ГПК ,съответно и няма право на жалба по чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК. Жалбата на ЕТ М.-А. М. също била недопустима, доколкото длъжникът не можел да обжалва правилността/законосъобразността на издадено постановление за прекратяване на предходно /при друг ЧСИ/ изпълнително дело. По отношение на конституирането на Столична община като взискател се обръща внимание, че с издаденото Постановление съдебният изпълнител не е прекратил производството по отношение на Софийски имоти ЕАД.

Софийски градски съд, след като обсъди материалите по делото, доводите на страни и мотивите на съдебния изпълнител, намира че подадената жалба е НЕДОПУСТИМА по следните съображения:

Съдебната практика приема, че в ГПК изрично и изчерпателно са уредени подлежащите на обжалване пред съда действия на съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и основанията за тяхното обжалване: в разпоредбите на чл. 435 от ГПК, чл. 462 ГПК, чл. 521, ал. 3 ГПК, чл. 527, ал. 4 ГПК и чл. 527, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е недопустимо разширителното им тълкуване. Процесуалната легитимация се определя от качеството страна в изпълнителния процес, поради което правото на жалба да обжалват действията на съдебния изпълнител е предоставено на страните в изпълнителния процес-длъжник и взискател и същите са процесуално легитимирани в посочените изчерпателно изброени хипотези. Правата на трети лица, които не са страни в изпълнителния процес също могат да бъдат нарушени от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, но законът изрично е уредил случаите и предпоставките, при които може да бъде упражнено правото на защита, в хипотезата на чл. 435, ал. 4 и ал. 5 ГПК .

По първото оплакване:

Законът не предвижда възможност да се обжалва мълчалив отказ, доколкото всеки акт или действие на съдебния изпълнител трябва да бъдат обективирани в писмен вид (разпореждане, постановление или протокол по арг. чл. 434, ал. 1 и ал. 2 ГПК). В случай, че 3

ЧСИ е обективирал изричен отказ в съобщение до длъжника, няма пречка неговата законосъобразност да бъде проверена от съда, но настоящият случай не е такъв - липсва каквото и да е становище изразено от ЧСИ по искането за прекратяване, направено от длъжника /Вж. Определение № 567 от 20.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 468 / 2026 г. на САС;

Определение № 2867 от 04.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2362 / 2025 г. на САС; Определение № 1570 от 16.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1516 / 2025 г. на САС и др./; За пълнота следва да се посочи, че ако длъжникът твърди, че материалното задължение за предаване на вещта е било реално и окончателно изпълнено чрез първоначалния въвод през 2021 г., и че взискателят злоупотребява с невърнатия изпълнителен лист за осъществяване на повторно изпълнение, процесуалният ред за защита е друг /чл.439 ГПК/. В това исково производство длъжникът може да доказва факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, които погасяват правото на принудително изпълнение. Съдебният изпълнител не разполага с юрисдикционна компетентност да решава спорни материални въпроси относно това дали дългът е погасен чрез изпълнение, особено когато длъжникът или свързани с него трети лица са възстановили фактическата си власт върху имота след първоначалния въвод.

По второто оплакване:

Чл. 429 от ГПК дефинира субективните предели на изпълнителния лист. Актът за конституиране на взискател не подлежи на обжалване. Защитата на длъжника срещу принудително изпълнение, водено от лице, което не притежава материално право на принудително изпълнение, се осъществява по друг ред /чл.439 ГПК/. В чл. 435, ал. 2 от ГПК са изброени изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва. Конституирането в изпълнителното производство на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК на нов взискател не е сред тези действия /Вж. Определение № 3275 от 10.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2598 / 2025 г. на САС/.

По третото оплакване:

Нормата на чл. 435, ал. 5 ГПК регламентира, че въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск. В разглеждания случай не е извършен въвод във владение спрямо СОФТРЕЙД 2003 ООД, а взискателят не е въведен във владение. След като изпълнителното действие не е било извършено от съдебния изпълнител, то липсва обект на съдебен контрол - не би могло да се отмени изпълнително действие, което не е извършено. В подкрепа на този извод са и задължителните разяснения, дадени в мотивите на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1. Следователно доколкото не е налице извършено изпълнително действие въвод във владене на взискателя срещу третите лица, липсва акт на съдебния изпълнител, който да е обект на съдебен контрол. Едва след евентуално извършване на въвода във владение може да се извърши преценка по същество дали същият е съобразен с изискванията на процесуалния закон или не /Вж.

Определение № 156 от 20.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 110 / 2026 г. на САС/.

За пълнота (макар да е по същество), видно от служебното известното решение 4

(решение № 1031 от 5.06.2019 г. по т.д.№ 182/ 2018 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI - 18 състав, потвърдено с Решение № 961 от 04.05.2020 г. по в. т. д. № 5356 / 2019 г. на Апелативен съд – София, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 60365 от 17.06.2021 г. по к. т. д. № 1422 / 2020 г. на Върховен касационен съд), въз основа на което е издадено изпълнителното основание се установява, че СОФТРЕЙД 2003 ООД няма качеството трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, а производството по ч.гр.д. № 47404/2018г не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на взискателите.