Решение № 321 от 18.04.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер ІV-29 Година 2019, 18 април гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на осемнадесети март година две хиляди и деветнадесета, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА П.

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА

МИХОВА

2. ТАНЯ ЕВТИМОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 160 описа за 2019 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на М.Х.С. ***, подадена чрез адв.Д.В. от БАК (вх.№ 7147 от 18.12.2018 г. по описа на АРС), против решение № 226 от 13.12.2018 г. по гр.д.95/2018 г. по описа на Айтоски районен съд, с което е отхвърлен искът на въззивника за приемане за установено по отношение на ответниците С.Е.С. ***, М.И.М. и Ф.А.М., двамата от с.Добромир, Бургаска обл., и Б.Н.Х. и А. Юнус Х., двамата от с.Средна махала, Бургаска обл., че: ответникът С.Е.С., праводател по Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 182/2016 г. на нотариус per. № 557 на НК, не е собственик по силата на давностно владение, за което му е бил издаден Нотариален акт № 179/2016 г. на нотариус per. № 557 на НК, с район на действие - района на АРС, на следните земи, находящи се в землището на с.Средна махала, община Руен, с ЕКАТТЕ 68401, а именно:

1. земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, съставляваща поземлен имот с № 010018 по плана за земеразделяне землището на село Средна махала, находяща се в местността „БААЛАР АДА“, девета (3,399) и шеста (6.599) категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 9,998 дка;

2. земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, съставляваща поземлен имот с № 012023 по плана за земеразделяне землището на с.Средна махала, находяща се в местността „КОШУ АРМУТ ЯНЪ“, девета (0,559) и шеста (13.433) категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 13,992 дка, с ограничения върху имота: 11 Електропровод 20 KV. На 10 м от двете страни до крайните проводинци или на 11 м от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.

3. земеделска земя с начин на трайно ползване - изоставена нива, съставляваща поземлен имот с № 015009 по плана за земеразделяне в землището на с.Средна махала, находяща се в местността „КАРА TAP ЛА“, девета категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 8,005 дка;

4. земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, съставляваща поземлен имот с № 016018 по плана за земеразделяне в землището на с.Средна махала, находяща се в местността „АРМУТЛУ АДА КОРУСУ“, девета (6,765) и шеста (2,136) категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 8,901 дка;

5. земеделска земя с начин на трайно ползване - изоставена нива, съставляваща поземлен имот с № 016024 по плана за земеразделяне землището на с.Средна махала, находяща се в местността „АРМУТЛУ АДА КОРУСУ”, девета категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 10.001 дка;

6. земеделска земя с начин на трайно ползване - изоставена нива, съставляваща поземлен имот с № 001006 по плана за земеразделяне землището на с.Средна махала, без посочена местност, девета категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 11,996 дка;

7. земеделска земя с начин на трайно ползване - изоставена нива, съставляваща поземлен имот с № 003002 по плана за земеразделяне землището на с.Средна махала, находяща се в местността „ДЬОРТ ЕЬОЛДЖУК“, девета категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 2,999 дка;

8. земеделска земя с начин на трайно ползване - изоставена нива, съставляваща поземлен имот с № 021013 по плана за земеразделяне землището на с.Средна махала, находяща се в местността „АК БОБА КАЯСЪ“, девета категория на земята при неполивни условия, с площ на имота от 3,000 дка;

КАКТО И: че ответниците М.И.М. и Ф.А.М., двамата съпрузи, не са станали собственици на описаните по-горе имоти, по силата на извършената покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 182/2016 г. на нотариус per. № 557 на НК, с район на действие - района на АРС, която покупко-продажба не е породила вещно-прехвърлително действие и е непротивопоставим на ищеца; че ответникът Б.Н.Х. и съпругата му А. Юнус Х., не са собственици на гореописаните имоти по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 22/2017 г. на нотариус per. № 557 на НК, с район на действие - района на АРС, който договор не е породил вещно-прехвърлително действие и е непротивопоставим на ищеца; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на ответниците Б.Н.Х. и А. Юнус Х., направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 020,00 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения – при неправилно разпределена доказателствена тежест между страните предвид характера на предявения иск – отрицателен установителен иск. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че е неоснователен и недоказан искът на въззивника, за приемане за установено, че ответникът С.Е.С., както и останалите ответници като негови правоприемници, не са собственици на процесните земи.

Твърди се, че са необосновани и неправилни изводите на съда, че ответникът С.Е.С. е придобил по давност (при условията на присъединяване на давностното владение, упражняване от неговите баща и майка), на възстановените на общия на ищеца и на ответника С.Е.С. процесни земеделски земи към датата на издаване на нот.акт № 179 от 29.08.2016 г., с който ответникът С. е признат за единствен собственик на възстановените на наследниците С. Чакъров земи. Сочи се още, че в полза на ответника С. не би могъл да изтече необходимият по закон 10 годишен срок за придобиване на земите по давност, предвид възрастта на ответникът С., както и при положение, че липсата на намерение да се своят имотите у ответника С., се установява от представените по делото доказателства, вкл.договор за аренда от 05.02.2016 г., при подписването на който ответникът изрично е посочил, че предоставя на арендатора „наследствените си земи“. Сочи се, че съдът превратно е възприел както представените по делото писмени доказателства, така и свидетелските показания, като по този начин е достигнал до неправилни изводи. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на решение, с което предявените искове се уважават изцяло. Не са представени нови доказателства. Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемите М.И.М. и Ф.А.М., чрез процесуалния си представител адв.Д.П., и въззиваемите Б.Н.Х. и А. Юнус Х., чрез процесуалния си представител адв.К.К., с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, както и в съдебно заседание – чрез процесуалните си представители, оспорват като неоснователна въззивната жалба. Твърдят, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а първонистанционният съд е разпределил между страните доказателствената тежест още с доклада си по делото, против който доклад ищецът не е възразил. Твърди се още, че съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната връзка, поради което изводите му са освен правилни, и обосновани. Излаган се подробни съображения по съществото на спора. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените от въззиваемите във въззивното производство разноски. Не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния АРС е образувано по исковата молба на въззивника М.Х.С., против въззиваемите С.Е.С., М.И.М., Ф.А.М., двамата съпрузи, Б.Н.Х. и А. Юнус Х., също съпрузи, за приемане за установено, че: ответникът С.Е.С. не е собственик по силата на давностно владение, за което му е бил издаден нот.акт № 179/2016 г. на нотариус с рег.№ 557 на НК, на изброените по-горе земеделски имоти; ответниците М.И.М. и Ф.А.М. не са собственици на същите имоти на основание Договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 182/2016 г. на нотариус peг.№

557 на НК; а ответниците Б.Н.Х. и А. Юнус Х. не са собственици на имотите по силата на Договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 22/2017 г. на нотариус peг.№

557 на НК. Ищецът твърди, че заедно с първия ответник са наследници по закон на С. Халилов Чакъров, б.ж.на с.Добра поляна, поч.на 26.03.1959 г., чиито собствени земи са били реституирани с Решение № СМ35/22.04.1998 г. и Решение № 35СМ/22.04.1998 г. на законните му наследници. Твърди се, че независимо от това, нито е установявал някога еднолично владение върху наследствените имоти, нито е имало изтекъл в негова полза 10 годишен давностен срок, с нот.акт № 179/2016 г. на нотариус с рег.№ 557 на НК първият ответник е бил признат по наследство и давностно владение, за единствен собственик на възстановените на наследниците на С. Чакъров земеделски земи, след което, с нот.акт № 182/2016 г. на нотариус peг.№ 557 на НК е продал имотите на ответниците М.М. и Ф.М., които, от своя страна са ги продали на последните двама ответници с нот.акт № 22/2017 г. на нотариус peг.№ 557 на НК. Твърди се, че първият ответник не е придобил изцяло имотите на посоченото в нот.акт основание, и не би могъл да прехвърли на втория и третата ответници повече права, отколкото сам притежава, поради което те не са придобили собствеността върху имотите и съответно не са могли да я прехвърлят на последните двама ответници. Заявено е искане, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, при уважаване на иска, нот.акт № 179/2016 г. на нотариус с рег.№ 557 на НК да бъде отменен в частта, с която първият ответник е признат за собственик на процесните имоти над 1/20 ид.част от тях.

Предявени са при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.30 от ЗН, вр.чл.79 от ЗС, с искане чл.537, ал.2 от ГПК, както и чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.183 от ЗЗД,.

Ответникът С.Е.С. не е представил отговор на исковата молба и не е изразил становище по нея.

Останалите ответниците са оспорили исковете с писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК и чрез процесуалните си представители. Заявили са, че за ищеца липсва правен интерес от заведения против тях иск. По същество са заявили, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като праводателят им – първият ответник, законосъобразно е бил признат за собственик на имотите, като наследник и правоприемник на своя баща, установеното от последния владение върху имотите още към 1992 г., което владение не е било прекъсвано и е продължено от първия ответник.

Заявено е, че след като първият ответник е придобил собствеността върху целите имоти, то сключеният между него и ответниците Мусови договор за покупко-продажба е породил вещно-прехвърлителен ефект по отношение на целите имоти, съотв. такъв вещно-прехвърлителен ефект по отношение на целите имоти е породил и сключеният между ответниците Мусови и ответниците Х. договор за покупко-продажба.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства установяват фактическата власт на наследодателите на първия ответник върху целите наследствени имоти, и то - от разпадането на ТКЗС – 1992 г., както и установеното владение от бащата на първия ответник върху земите след реституирането им през 1998 г., след неговата смърт – от майката на ответника С.С., а след навършването на пълнолетие от ответника С.С. – и от него лично. Съдът е приел, че по делото не се установява, преди настоящия иск, някой от останалите наследници да е оспорвал владението на наследодателя на първия ответник, както и неговото владение, поради което е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и частично допустимо.

Относно допустимостта на решението следва да се отбележи, че според настоящия състав, ищецът разполага с правен интерес от търсената с отрицателния установителен иск защита, но до размера на своите права върху процесните земи, доколкото самият той в исковата молба твърди, че като наследник по закон на С. Чакъров, е собственик по наследство на 1/10 ид.част от реституираните по силата на ЗСПЗЗ земеделски земи на С. Чакъров, т.е. налице е конкуренция на права на спорещите страни върху един и същ обект, но само досежно твърдяните от ищеца негови права върху имота – 1/10 ид.част. Ищецът не заявява нито в исковата си молба, нито в по-късен момент, собствени претенции по отношение на останалите идеални части от процесните земи. Ето защо съдът приема, че решението е постановено по допустими искове, съобразно разрешението, дадено по т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012 г., ОСГТК, по отношение на наследствените на ищеца 1/10 ид.части от имотите. По отношение на останалите 9/10 идеални части от процесните имоти, исковете са недопустими, тъй като за ищеца липсва правен интерес от оспорване на правата на ответниците.