Решение № 59 от 05.05.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Златоград, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100004 по описа за 2026 година

Предявен е иск от З. И. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. П. м. № **, чрез адв. Е. М. В. от АК-С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл.

С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 77 и чл. 79 от ЗС.

Ищцата, чрез своя процесуален представител - адв. Е. В. сочи, че в границите и пределите на имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., ул. ,,П. м.‘‘ № **, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 542 кв. м, стар номер 247, квартал 25, парцел III, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г„ издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** е изградила през 1978 г. с вече покойния й съпруг /С. Й. Р., починал **** г./ сграда, обозначена в КККР на Н. с идентификатор ***, функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 3, застроена площ 86 кв. м, съгласно посочената заповед по-горе, като през 1984-1985 г. е изградила още и сграда обозначена в КККР на Н. с идентификатор ***, функц. предн. Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 14 кв. м.

Ищцата е владяла имота от 1973 г. явно и необезпокоявано от никого като свой, като преди 40-те години на миналия век имота е владян от нейните родители. Същата облагородила имотът, с помощта на тежка техника е подравнила имота, след което е извършила и строителството на гореупоменатите сгради.

Адв. Е. В. сочи, че имота е ограден, като същия представлява дворно 1 място към находящите се в него сгради и се ползва за градина, в която се сеят различни селскостопански култури.

В нито един момент ищцата или нейните праводатели не са губили владението си върху имота.

При предприемане на действия за снабдяване с документи за собственост на имота и сградите, ищцата установила от представители на ответника, че за нейния имот има съставен АДС, като въз основа на Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., същия този имот е предаден на Община Н. и предстои съставяне на АЧОС за имота. Именно във връзка с горното, то е налице и пречка за З. Р. да се сдобие с титул за собственост на гореупоменатия имот и сгради.

Община Н. не е придобила собствеността върху процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Н. В Акт за държавна собственост, касаещ процесния недвижим имот, е посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост. Същата Заповед № РД23 /12.01.1987 г. на ОНС Н. касае одобряването на плана на град Н..

Ищецът, чрез адв. Е. В. моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, признае за установено по отношение на З. И. Р., ЕГН **********, че ответника Община Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул.

„А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К. не е собственик на недвижим имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., ул. ,,П. м.‘‘ № **, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 542 кв. м, стар номер 247, квартал 25, парцел III, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника е постъпил отговор.

Община Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищеца.

В съдебно заседание на 15.04.2026 г. не се явява ищеца, както и негов представител. Постъпила е молба от пълномощника на ищеца адв. Е. В., с която сочи, че поради служебна ангажираност е обективно възпрепятстван да се яви съдебно заседание. Въпреки това, моли да бъде даден ход на делото.

Поддържа изцяло исковата претенция, като посочва, че ще се ползват от направеното признание, като молят да бъде постановено решение по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Юрк. И. Д., представляваща ответника Община Н., поддържа направеното признание на иска и моли да бъде уважена исковата претенция на ищеца.

2

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №5289/2013 г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ищецът, чрез своя процесуален представител, не претендира разноски, 3 поради което такива не следва да бъдат присъждани.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.77 и чл.79 от ЗС по отношение на З. И. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. П. м. № **, че ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *** не е собственик на недвижим имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., ул. ,,П. м.‘‘ № **, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 542 кв. м, стар номер 247, квартал 25, парцел III, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________ 4