Определение № 2079 от 21.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2079 гр. София, 21.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Марио Първанов Касационно гражданско дело № 20258002103824 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д. и В. С. Д., и двамата с адрес [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Г. А., против въззивно решение № 132 от 09.07.2025 г. по в.гр.д. № 27/2025 г. на Апелативен съд - Варна, с което след частична отмяна на решение № 914 от 06.08.2024 г. по гр.д. № 400/2024 г. на Окръжен съд – Варна, са уважени в цялост предявените от Д. С. Ф. срещу касаторите искове по чл. 36, ал. 3 вр. ал. 1 ЗАдв, като И. Г. Д. е осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер на 95 624,65 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019 г., с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017 г. на СГС, в.т.д. № 2350/2022 г. на САС и т.д. № 2684/2021 г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023 г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024 г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, а В. С. Д. е осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 18 740 лв. с ДДС във връзка с осъществена процесуална защита в посочените съдебни производства, също определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023 г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024 г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адвокат Д. С. Ф., [населено място], 1 ищец по делото и ответник по касационната жалба, допълнен с подадения от процесуалния му представител адвокат К. М. отговор, с който оспорват касационната жалбата и излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване.

Претендира се присъждане на разноски, определени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно уговорката в представения договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че предявените осъдителни искове са по чл. 36, ал. 3 вр. ал. 1 ЗА вр. чл. 280 ЗЗД за заплащане на сумите 95 624, 65 лв. с ДДС от ответницата И. Д. и 18 740 лв. с ДДС от ответника В. Д., представляващи неплатено възнаграждение, дължимо на ищецаадвокат по неформални договори за поръчка, съчетани с упълномощителна сделка от 01.10.2019 г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т. д. № 1537/2017 г. по описа на СГС, в. т. д. № 2350/2022 г. на САС и т. д. № 2684/2021 г. на ВКС, определени по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023 г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024 г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 22.02.2024 г. до окончателното им изплащане. На първо място съдът се е произнесъл по възражението на ответниците за недопустимост на предявените искове, като е приел, че в случаите на определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА са допустими както предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК след проведено заповедно производство съобразно посоченото в чл. 37 ЗА, така и предявяването на осъдителен иск за заплащане на адвокатското възнаграждение. Следователно редът, по който адвокатът ще претендира заплащането на дължимото му възнаграждение – чрез заповедно производство или направо по общия исков ред, е в зависимост от собствената му преценка.

От представените по делото доказателства е установено, че ищецът е вписан в Адвокатска колегия – Варна адвокат, който е осъществил процесуално представителство в полза на ответниците в развилото се пред три инстанции съдебно производство, образувано по искова молба на синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) с предмет съединени в евентуалност искове чл. 59, ал. 5 ЗБН и по чл. 59, ал. 3 ЗБН срещу дружеството „АВИОНАМС“ АД, по което ответниците Д. са привлечени като трети лица-помагачи на страната на посоченото дружество. Безспорно е между страните, че след конституирането им като помагачи, ответниците са се свързали с ищеца адвокат Ф., за да поеме представителството им по делото, като поради отсъствието му от страната в този момент лично са депозирали молба до съда, в която са посочили, че желаят именно неговото съдействие в качеството му на семеен адвокат, на когото имат пълно доверие и на чийто професионализъм разчитат. Впоследствие на 01.10.2019 г. ответниците са упълномощили ищеца и адвокат К. да ги представляват по т.д. № 1537/2017 г. на СГС до окончателното му приключване пред всички инстанции.

Установено е, че във връзка със защитата на интересите на ответниците, адвокат Ф. е 2 извършил следните процесуални действия: на 16.10.2019 г. подал мотивирана молба до съда за ревизия на определението за привличане на Д. като помагачи на цесионера „АВИОНАМС“ АД и за заличаването им като такива въз основа на подробно мотивирани съображения за липсата на предпоставките за привличането, липсата на регресни права заради неизвършено плащане, както и за неоснователно натоварване на доверителите му с разноски; за участие в съдебно заседание на 25.10.2019 г. преупълномощил друг адвокат, поддържал депозирана молба и изложените в нея доводи; в следващото съдебно заседание на 12.12.2019 г. е участвал лично; с оглед постановеното от първата инстанция неблагоприятно за доверителите му решение, с което главните искове за уважени, подал подробно мотивирана въззивна жалба; в производството по в.т.д. № 2350/2020 г. на САС на 18.09.2020 г. заедно с процесуалните представителите на „АВИОНАМС“ АД подали идентични молби с искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, като от електронната кореспонденция между тях, е установено участието на адвокат Ф. в изготвянето на проекта му още към 22.06.2020 г.; на 05.10.2020 г. депозирал и допълнителна молба по чл. 267 ДФЕС, в съставянето на която е участвал и друг негов колега адвокат, видно от разменената електронна кореспонденция с ответника Д. от 01.10.2020 г., както и съобразно признанието на този факт; в съдебно заседание на 23.06.2021 г. развил подробно доводите си за неоснователност на исковете, аргументирайки се с приложена съдебна практика; уведомил по електронна поща ответника Д. за постановеното от въззивната инстанция благоприятно за ответниците решение, с което по същество исковете са отхвърлени; предвид обжалването на решението от „КТБ“ АД изготвил аргументиран отговор на касационната жалба, за което отново уведомил ответника Д. на електронната му поща на 07.12.2021 г., като му пратил и копие от отговора, както и впоследствие на 09.02.2023 г. по същия начин го уведомил за недопускането на въззивното решение до касационно обжалване, с което спорът окончателно приключил с благоприятно за неговите доверители решение. От приложеното по делото преписка от Висшия адвокатски съвет е установено, че на 15.06.2023 г. адвокат Ф. е депозирал искане до АК - Варна за определяне на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА за осъщественото от него процесуално представителство. С решение № 107/12.07.2023 г. на Адвокатският съвет при АК – Варна му е определено възнаграждение съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. в общ размер на 55 361,72 лв. с ДДС за защитата на И. Д., и 10 849,47 лв. с ДДС за защитата на В.

Д.. Сезиран с жалба от адв. Ф., Висшият адвокатски съвет с решение № 1018/09.11.2023 г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024 г., отменил решението на Адвокатския съвет от 12.07.2023 г. и е определил възнагражденията съответно на 95 624, 65 лв. с ДДС за защитата на И. Д. и на 18 740 лв. с ДДС – за В. Д..

Въз основа на установеното възлагане от страна на ответниците на поръчка за осъществяване на правна защита по делото до окончателното му приключване, учредяването на представителства власт на адвоката посредством упълномощаването му на 01.10.2019 г. и предвид извършеното от адвоката процесуално представителство по делото с отчитане на клиентите, съдът е приел, че между страните е бил сключен договор за правна защита и 3 съдействие, независимо от липсата на писмена форма или изрична уговорка за размера на дължимото на адвоката възнаграждение, като е отхвърлил възраженията в обратен смисъл.

Като недоказани са отхвърлени възраженията на ищците, че се касае до уговорена безплатна правна помощ, както е тези, че им е било казано, че услугите на ищеца няма да струват повече от 12 000 лв. Съдът е посочил, че изводите му се потвърждават и от наведените в подадената от адвокат Ф. молба относно конституирането на ответниците като помагачи, че разноските, които биха понесли дори в минималните предвидени размери биха били по 20 066 лв. за всяка инстанция. Аргументирал се е и с законовата уредба, според която при липса на писмен договор или когато страните по този договор не са определили размера му, възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя на основание чл. 36, ал. 3 ЗА от Адвокатския съвет съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет, което е установено, че ищецът е направил.

В тази връзка съдът е посочил, че доколкото производството пред органите на адвокатурата се развива без участието на възложителите на адвокатската услуга, съответно без разглеждане на възраженията им, то решението им не ги обвързва окончателно по отношение на определения размер, а в последващите съдебни производства по реда на чл.

422 ГПК, респективно чл. 36 ЗА, съдът следва да извърши самостоятелна преценка за дължимостта, справедливостта и обосноваността на определения по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА размер на адвокатското възнаграждение, след преценка на доводите и твърденията на доверителите, както и събраните по делото доказателства. С тези аргументи са отхвърлени възраженията на ответниците, че съдът недопустимо замествал с решението си липсващата воля на страните, подменял волята им, създавал права, определял цена по договор, определял размер на адвокатското възнаграждение, включително и развитите оплаквания относно възможността съдът единствено да намалява адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Предвид липсата на сключен между страните договор за правна защита и съдействие и съответно споразумение относно адвокатското възнаграждение, съдът е приел, че доводите за приложимост на потребителската защита, уредена на европейско ниво в Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, са неотносими към конкретния казус. Посочил е, че уредената в чл. 36, ал. 3 ЗА процедура за попълване на липсващия елемент от договора за адвокатска защита, поради непостигнато от двете страни съгласие за него и предвид принципната му възмездност, не подлежи на преценка за равнопоставеност на страните, защото не е следствие на договора между адвокат и клиент и е неотносимо позоваването на потребителска защита при положение, че договарянето на адвокатското възнаграждение е задължение на двете страни и такова не е постигнато. Съдът е разгледал възраженията на ответниците от гледната точка на специалните изисквания за работата на адвоката, уредени в ЗА и Етичния кодекс, изискващи добросъвестното водене на работата, като е приел, че не са установени извършени от адвоката нарушения. За недоказани е приел твърденията на ответниците за злоупотреба с 4 доверието им. Установено е, че страните са имали близки отношения и преди възлагането на защитата по процесните дела, като видно от събраните доказателства същите са му били доверители и във връзка с предходни правни спорове, развили се в съдебни производства.