Решение № 4481 от 13.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4481 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330102005 по описа за 2024 година

Съдът намира, че е сезиран с иск, предявен от Т. Б. С., ЕГН **********, с адрес: село П., община Р., област П., ул. „******************“ № ***, ет.

***, представлявана от пълномощника адв.М. М., против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“, № 12, представлявано от В. М. И., с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, за обявяване недействителност на договор за потребителски паричен заем № ***************/**************г., сключен между страните.

Ищецът твърди, че с ответника е сключил Договор за паричен заем №************/**********г., по силата на който му е предоставена сума в размер от 1500 лв., при месечен лихвен процент е 3,330% и ГПР от 48,138%, със срок на договора от 17 месечни вноски. Поддържа се, че съобразно чл. 8 от договора, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер от 2091,39 лв.

Ищецът счита, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че предвид представките, при които става изискуемо вземането за неустойка, то същото има характер на скрито възнаграждение за кредитора. Изтъква се, че разписаната в договора неустойка следва да бъде включена при формиране на приложимия по договора ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя.

Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако вземането за неустойка 1 бъде включено в ГПР, размерът му би бил доста над 50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР и отразяването в договора за кредит на различен ГПР от действителния води до нищожност на договора на осн. чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се и че гореизложеното представлява нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране. Моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Креди Йес” ЕАД, с който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *****************, с посочени в исковата молба параметри. Оспорва да е налице нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като по арг. от чл. 19, ал. 4 ЗПК счита, че несъответствието на посочения в договора ГПР с действително приложимия процент на разходите по договора не е основание за недействителност на цялото кредитно правоотношение. Не счита, че така договореният размер на възнаградителната лихва е основание за недействителност на кредита, доколкото в случая ограниченията в параметрите на правоотношението били заложени от чл. 19, ал. 4 ГПК. В тази връзка оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Развива съображения относно характера на ГПР при договорите за потребителски кредити, като в него не се следвало да се включват разходи, свързани с неизпълнение на поети от кредитополучателя задължения. В договора не следвало да се посочват алгоритъма, по което се изчислява ГПР, нито разходите, отчетени при неговото формиране, в която насока сочи при какви допускания се изчислява процента на разходите. Предвид изложеното счита, че процесния договор за кредит отговаря на нормативните изисквания на ЗПК, поради което моли исковата претенция да се отхвърли. Претендира разноски. Възразява срещу адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен сключен между ищцата Т. Б. С., като кредитополучател, и „Креди Йес” ЕАД, като кредитодател, Договор за паричен заем № ***************** от ************** г., за сумата от 1500 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите – 47,936 %. Съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения

******************;

*********************************;

********************************************************.

При непредоставяне на обезпечение в предвидения срок, съгласно чл. 8 от Договора, се дължала неустойка в размер на 2091,39 лв. Представените са още и приложенията към договора за кредит – погасителен план, общи условия и стандартен европейски формуляр. Безспорно е още, че заемът е усвоен от крадитополучателя.

2

При това положение съдът намира за установено от материалите по делото, че между ищцата и „Креди Йес” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № *********************** от **************** г., с визираното по-горе съдържание, при което ищцата С. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради което и тя се ползва със закоустановената потребителска закрила, като приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

С оглед на горното следва да се посочи, че се споделят възраженията в исковата молба за нищожност на кредитното правоотношение. В случая, клаузата за неустойка в процесния договор води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, тъй като сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл.

8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор, неустойката по същия не е включена в ГПР, но реално води до оскъпяване на кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, предвид стойността на главницата – 1 500 лв., срока на договора от година и половина, и предвидената сума за неустойката от 2091,39 лв., която е над 150 % от главницата. Доколкото посочения в договора ГПР е 47,936 %, то с включването на неустойката при неговото изчисляване, същият на годишна база положително ще надвиши законоустановения лимит, т.е. налице е нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последици недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК.

При съобразяване с гореизложеното съдът приема още, че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.

Последица от това нарушение също е недействителността на цялото кредитно правоотношение на основание чл. 22 ЗПК.

Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита и завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин са частни хипотези на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като водят 3 до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора. Поради това и основателно се възразява, че договорът за кредит е сключен в противоречия с добрите нрави.

С оглед на гореизложеното искът се явява основателен и като такъв ще се уважи, като ще се признае за установено в отношенията между страните, че сключения помежду им договор за заем № ****************** от *************** г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото чл. 19, ал. 5 ЗПК предвижда нищожност на конкретна клауза.

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК, като с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК, на същата ще се присъди сумата от 163,20 лв. за държавна такса. Въз основа на представения Договор за правна защита и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ЗАдв. в полза на адв. М. М. следва да се присъди сумата от 637,50 лв. с начислен ДДС за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата Т. Б. С., ЕГН **********, с адрес: село П., община Р., област П., ул.

„*****************“ № ****, ет. **, и ответника „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, че сключеният между тях Договор за паричен заем № ********** от ************** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави, и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на Т. Б. С., ЕГН **********, с адрес: село П., община Р., област П., ул. „******************“ № **, ет. **, сумата от 163,20 лева разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. М. М. от ****, с адрес на кантората гр. П., бул.

„***************“ № **, ет. **, ап. ***, сумата от 637,50 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело Т. Б. С..

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5