Решение № 491 от 15.03.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 491/15.3.2023г.

Град Пловдив, 15.03.2023 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Анелия Харитева

Членове: Любомира Несторова

Георги Пасков при секретар

Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3254 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.Г.Б. *** срещу решение № 2058 от 03.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 4773 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0329-000378 от 08.06.2022 г. на младши контрольор при РУ Раковски към ОДМВР Пловдив, с което на Г.Г.Б., ЕГН **********,***, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради нарушение на принципа non bis in idem. Иска се отмяна на решението и на наказателното постановление или евентуално връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на

Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд

Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са безспорни установени от събраните писмени и гласни доказателства, не се оспорват от жалбоподателя и въз основа на тях несъмнено е установено, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП на посочените ден, част и място. При извършената служебна проверка районният съд е констатирал, че правилно е индивидуализиран нарушителят, ясно и точно са описани фактите и доказателствата относно извършеното нарушение, АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя, правилно са посочени нарушените и санкционните норми. Прието е още, че в АУАН и в наказателното постановление нарушението е описано ясно и недвусмислено, при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Според районния съд не е налице маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН, защото случаят не се отличава от останалите случаи с идентична фактическа обстановка. Правилно е наложена санкция по реда на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, която е в твърд размер по закон и не съществува възможност за нейното редуциране. Според районния съд не е налице наказание за същото деяние, наложено с влязъл в сила съдебен акт по н.о.х.д. № 3095/2022 г. на ПРС, защото по това дело Б. е осъден за управление на МПС с наркотични вещества по чл.343б, ал.3 НК, което е различно престъпление от престъплението по чл.343б, ал.1 НК, визиращ управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

Именно защото концентрацията на алкохол в кръвта на Б. е под 1,2 на хиляда, няма как да му бъде наложено наказание по НК и той е наказан по административен ред.

Решението е правилно.

Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Противно на твърдяното в касационната жалба, всички събрани доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, включително и относно липсата на нарушение на принципа non bis in idem, като в тази насока е обсъдено представеното споразумение между касатора и Районна прокуратура Пловдив, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Одобреното по н.о.х.д. № 3095/2022 г. на ПРС споразумение касае извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК за това, че Б. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, докато с издаденото наказателно постановление на Б. е наложено административно наказание заради управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 до 1,2 промила. Т.е., при управлението на МПС на 28.05.2022 г. в град Раковски Б. е осъществил престъпление и административно нарушение, съответно и отговорността е реализирана по реда на НК за престъплението по чл.343б, ал.3 НК и по реда на ЗАНН за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила.

Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА решение № 2058 от 03.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 4773 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.