Разпореждане № 123 от 26.01.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 44/2023
- Вид
- Разпореждане № 123
- Подписан
- 26.01.2023
- В сила
- 26.01.2023
- Състав
- КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 219, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 123 гр. Перник, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500044 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Прокуратура на Р България, чрез Христофор Рачев – прокурор в РП П., против решение № 1340 от 12.12.2022 г. по гр.д. № 2822/2022 г. на П. районен съд в частта, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на А. В. С. по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /стрес, тревоги, притеснения, чувство на унижение, уронване на доброто й име/, причинени от неоснователно обвинение в извършване на престъпление по ДП № 586/2021г. по описа на Второ РПУ Плевен, пр. пр. № 6387/2021г. по описа на Районна прокуратура-П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2022г. /датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/, до окончателното й изплащане, както и сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по ДП № 586/2021г. по описа на Второ РПУ Плевен, пр. пр. № 6387/2021г. по описа на Районна прокуратура-П., причинени от неоснователно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, по ДП № 586/2021г. по описа на Второ РПУ П., пр. пр. № 6387/2021г. по описа на Районна прокуратура-П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2022г. /датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/, до окончателното й изплащане. Разноските в производството са възложени в тежест на Прокуратура на Р България на основание чл.78 ГПК.
В жалбата по развити подробни доводи и съображения се иска решението в обжалваната част да бъде отменено от въззивния съд като неправилно и вместо него постанови друго решение, с което да се отхвърлят изцяло исковете на А. В. С. за имуществени и неимуществени вреди, алтернативно - да се намалят присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Възразява се, че ищцата не е ангажирала никакви гласни доказателства, от които да се докажат каквито и да е било претърпени неимуществени вреди, за които твърди, които съдът е приел за доказани само въз основа на писмените доказателства. Ищцата е била привлечена като обвиняем на 1
23.11.2021 г. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което съобразно чл. 93, т.
7 НК не е тежко престъпление; по отношение на обвиняемата не е била взета никаква мярка за процесуална принуда, не е била задържана от прокурора за срок до 72 часа по реда и правилата на чл. 64, ал. 2 от НПК; производството е приключило в кратък и разумен срок и то още на досъдебната фаза - същата не е била привличана към наказателна отговорност от прокурора с изготвяне на обвинителен акт и внасянето му за разглеждане и решаване от PC Плевен, НО. Обаче ищецът не доказва претърпени неимуществени вреди със способите на ГПК. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с участие на ищцата е извършено едно единствено друго процесуално действие по смисъла на чл. 219, ал. 4 НПК, а именно предявяване на постановлението за привличане на обвиняем. Всички тези обстоятелства сочат на изключително ниска степен на увреждане на ищцата в принципен план, ако изобщо се бяха доказали каквито и да е било претърпени неимуществени вреди.
Освен това съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди в завишен размер в противоречие с установената съдебна практика, като при определяне размера на обезщетението за тези обичайни вреди, съдът е следвало да вземе предвид и стандарта на живот в страната, за да не се превърне обезщетението в източник на неоснователно обогатяване за пострадалата, която в действителност вреди от действия на ПРБ не е претърпяла. Относно уважения иск за заплащане на имуществени вреди, жалбоподателят възразява, че същите са недоказани поради което неправило съдът е уважил иска за тях. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от А. В. С., с който оспорва подадената въззивна жалба, като счита същата за неоснователна. Прави възражения по изложените в жалбата съображения за неправилност на решението, като се анализира фактическия състав на исковете и наличието на основания за уважаването им. Анализират се доказателствата в първоинстанционното производство. Прави искане за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.02.2023 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а 2 на жалбоподателя - и препис от отговора на въззивната жалба.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3