Решение № 3066 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3066 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100506221 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивнa жалбa от М. М. срещу Решение от 29.10.2021г., постановено по гр. д. № 22445/2019г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в, с което СРС е отхвърлил искът му по чл. 45 ЗЗД срещу С. Т..

Посочва, че неправилно е приел СРС, че няма връзка на ответника с приложена по делото „паметна записка“, защото ответника сам признал, че я е написал и е надписал и плика.

Без основание не били кредитирани показанията на св. М.а относно отражението върху психиката на ищеца от процесния ел. емейл.

Оспорва изводите на СРС относно датата на ел. писмо (01.04.) и значението на този празник за случая, като счита, че е изложено субективно мнение на съда, а не анализ на факти. Ел. писмо не било със закачлив и хумористичен характер, а съдържало обиди и клевети.

Иска отмяна на решението и уважаване на иска.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

1

По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства СГС намира решението на СРС за правилно по следните съображения.

Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД. чиято основателност предпоставя кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта, а именно: поведение (действие/бездействие) на делинквента, то да е противоправно; вреда; причинна връзка на вредата с поведението на делинквента и вина.

Правилно СРС е приел, че на първо място, за да възникне деликтна отговорност е необходимо противоправно поведение. В случая такова състоящо се в изготвяне и изпращане до трето за делото лице на представената „паметна записка“ според настоящият въззивен състав не е установено.

Противно на оплакването в жалбата липсва по делото признание от ответника, че именно той е написал и изпратил представения документ „паметна записка“ (от който се твърдят част от процесните вреди) и е надписал и плика. Напротив изрично това е оспорено. Ответника е посочил в отговора на исковата молба, че е пращал писмо до лицето М.Р., но това не е представената „паметна записка“ и това не е пликът който е пратил. В ОСЗ на 06.07.2021г. не е правено признание, че почерка върху плика е на ответника. Няма такова и в заседанието на 12.10.2021г.

При липса на доказателства за осъществено поведение на ответника, състоящо се в съставяне и изпращане на процесната „паметна записка“ правилен е изводът на СРС, че липсва елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и твърденията в тази им част по исковата молба са недоказани, като е безпредметно и да се обсъждат показанията на св. М.а (снаха на ищеца) в частта им касаеща последиците върху психиката на ищеца от това писмо-паметна записка, тъй като логично след като няма доказателства да е изготвена и изпратена от ответника, то и не би могло твърдените промени в психологичното състояние на ищеца да са причинени от ответника.

Анализът на показанията досежно факта на съставяне и изпращане на паметната записка представлява именно изпълнение на задължението на съда да обсъди това доказателствено средство на първо място с оглед на доказване на поведение на ответника-поведението е първият елемент от състава на чл. 45 ЗЗД. Ако поведение не е доказано, то каквото и психологично състояние на ищеца да се приеме въз основа на тези показания, това не би имало значение за предявения иск.

По отношение на електронното писмо-за него е безспорно, че е изпратено от ответника до ищеца. Следва да се прецeни дали то съдържа посочените в исковата молба като обидни квалификации.

2

От съдържанието на електронното писмо не се установява ответника да е нарекъл ищеца „професионален лъжец“. Деянието при обида се изразява в "казване" или "извършване" на нещо унизително за честта и достойнството на другиго. Когато се преценява от съда дали "казаното" или "извършеното" представлява нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия следва да се изхожда от обективни критерии: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. За да е налице обида е необходимо в присъствието на пострадалия да бъдат казани думи или извършени действия, които според актуалните за обществото стандарти са неприлични, цинични или вулгарни. В случая не са ползвани такива изрази. Включително свидетелката на ищеца-негова снаха е възприела това писмо като „някаква безумна първоаприлска шега“. Действително съдържанието е саркастично и иронизиращо ищеца, но не са ползвани твърдените в исковата молба реплики или такива с вулгарен, циничен или неприличен характер. Ползването на сарказъм и иронизиране на дадена личност не надхвърля свободата на изразяване на оценка, включително по отношение на конкретно лице в лична комуникация, при положение, че на са ползвани обидни изрази, твърдени с исковата молба.

Предвид изложеното правилно искът е бил отхвърлен.

При този изход на делото във въззивна инсътанция само въззиваемия ответник има право на разноски, но не е искал такива.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 29.10.2021г., постановено по гр. д. № 22445/2019г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3