Решение № 14396 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14396 гр. С, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110100733 по описа за 2026 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.149-156 ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за главници ТЕ и ДР, и за лихви за забава изчислени върху двете главници.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.

№7646/13.01.2026г. от ТОПЛОФИКАЦИЯ-С ЕАД /ищец/, ЕИК 831609046, срещу Р. Г. К.

/ответник/, ЕГН **********, с предявени кумулативно обективно съединени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми - обща сума от 3481,15 евро /равностойност на 6808,53 лева/лв./, от които 5810,05 лв., представляваща главница за топлинна енергия/ТЕ/ за период 01.10.2023г.-30.04.2025г., ведно със законната лихва от 28.11.2025г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на вземането, и сумата 844,57лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за период 16.12.2023г.27.11.2025г., и сумата 133,39лв., представляваща главница за дялово разпределение/ДР/ за период 01.10.2023г.-30.04.2025г., ведно със законната лихва от 28.11.2025г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 20,52лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за период 16.12.2023г.-27.11.2025г., като сумите са начислени за топлоснабден имот с адрес гр.С, ул.Ф.Ж.К. № **, вх. *, ет. * с абонатен/инсталация № *************, ИД№ ****, за които суми е издадена ЗИ№ 2632/01.12.2025г. по заповедно по ЧГД№ 4843/2025г. по описа на РС–Пазарджик.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че ответникът, в качеството си на собственик, е потребител на топлинна енергия за 1 битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/за периода описан в ЗИ и в ИМ, за процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес – гр.С, ул.Ф.Ж.К. № **, вх. *, ет. * с присъединен абонатен/инсталация № *************, ИД№ ****. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия /ОУ/ от 2016г. на ищеца срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми е 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурата на интернет страницата на Продавача – ищец, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Сочи, че за процесния период разпределението на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Д“ ООД. Твърди се, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение.

Поради липсата на заплащане на начислените суми ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК в съда, като е било образувано заповедното предхождащо настоящото исково по ЧГД№ 4843/2025г. по описа на РС–Пазарджик и е била издадена ЗИ№ 2632/01.12.2025г. по заповедно по ЧГД№ 4843/2025г. по описа на РС–Пазарджик. По заповедното ответникдлъжник е оспорил сумите с подаване на възражение по чл.414 ГПК вх.№ 35783/29.12.2025г., в което няма вписани възражения, а само е подадена бланката с основен текст “не дължа“ от упълномощен за целта адвокат.

С ИМ ищецът посочва, че поради липса на плащане и подадено възражение производството е станало исково, като поради изпадане в забава и в двете части на делото се претендират и са начислени лихвите за забава върху двете главници – ТЕ и ДР.

С оглед всичко изложено в ИМ моли съдът да уважи исковите претенции, с присъждане на сторените по делото разноски, като с УМ вх.№ ********/15.01.2026г. е уточнено, че ИД№ **** е правилния за процесен абонат.

ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба/ОИМ/ вх.№ 91486/23.03.2026г., чрез упълномощен адвокат Ст.Р., с който оспорва исковите суми като недължими поради погасяването им чрез плащане. Прави възражение за настъпила погасителна давност, но без да се конкретизират суми и периоди. Оспорва се ответникът да е потребител на ТЕ. Оспорва се между страните да е възникнало облигационно отношение касателно процесния имот, защото имало други лица ползватели със запазено право на ползване. Оспорва да е настъпила забава за плащане на процесните главници.

Оспорва начислената от ищеца ТЕ да е доставена и разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ.

Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца, с присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуален 2 представител по пълномощие, поддържа ИМ, оспорва ОИМ на ответника. Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В о.с.з., ответникът редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие, поддържа ОИМ и възраженията и моли съдът да се произнесе с решение, с което исковете да се отхвърлят и да се присъдят разноските.

В о.с.з. третото лице – помагач/ТЛП/ Д ООД, ЕИК 041029500, редовно призовано, не се представлява. Преди о.с.з. представя молба вх.№ 176606/03.06.2026г. с доказателства за извършените отчети на процесния абонатен номер, за процесния период.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид нормативните актове уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети надлежно заверени копия на писмени документи, като доказателства, приложени към ИМ – Електронно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по което е образувано ЧГД№ 4843/2025г. на РС-Пазарджик;

Договор за доброволна делба от 01.07.1958г. с участник в делбата Г Ст.К.; платежно за ДТ по заповедна част от делото за 59,18 евро/л.12/; НА№136/04.12.1992г. на соф.нот.при 2-ри район, с който К Р.П и Г Ст.К. са дарили на сина си Р. Г.К. /ответник/ процесния апартамент описан в ИМ, заедно с гараж и 2 мазета, и 1/3ид.ч.от таванско помещение, и с 1/3ид.ч.от общите части на сградата и дворното място, като дарителите са запазили право да ползват имота до смъртта си, заедно или по отделно/л.14-15 от хартиен носител на делото/; с нот.заверена декларация от 05.07.2001г. двамата дарители са направили отказ от пожизненото запазено право на ползване от 1/3ид.ч.таванско и с НА№ **/05.07.2001г. на соф.нот., рег.№ 375, Р. Г.К. /ответник/ го продал; справка за дължими суми за аб.№ 4000391851 на обща стойност 6737,71 лева за период м.октомври 2023г.-м.април 2025г./л.18/; писмо за избор за ФДР за сградата на процесния имот от 16.01.2018г. с Протокол от ОС на СЕС от 11.10.2017г. и списък на ЕС, в който е положил подпис Г Ст.К. за ап.2/л.21/; Договор при ОУ № ******/09.06.2020г. скл.от ищец и ТЛП /л.24-30/; УА на ТЛП-Д Елвеко ЕООД/л.31-33/; Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди от Топлофикация С ЕАД на потребители в гр.С публикувани във в-к Монитор на 11.7.2016г./л.34/; пълномощно за ищец /л.35/.

По делото е приета молбата на ТЛП-ФДР Д ООД вх.№ 176606/03.06.2026г., с приложените отчети за процесния аб./инсталация № *************, които съдът е приел като доказателства по делото/л.85-116/, като във всички документи за този аб.№ е на името на Г Стоянов К..

С приета по делото молба вх.№180484/05.06.20256г. ответникът е признал, че за процесен период посочения в ИМ имот е бил топлоснабден и е представил пълномощно за 3 адвоката си /л.119-120/.

Към електронна папка на настоящото дело е приложена електронната папка с цялото се развило по електронен път предходно заповедно по ЧДГ№ 4843/2025г. на РС- Пазарджик.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ–л.124-129/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като не е оспорена от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период възлизат на 3481,14 евро, което се равнява на 6808,53 лева за главници ТЕ, ДР и лихви за целия спорен период, като това е размера на претенциите, за които е издадена ЗИ№ 2632/01.12.2025г. по ЧГД№ 4843/2025г. на РС- Пазарджик.

По делото съдът служебно е изготвил и приел като доказателство справка за родствени връзки на Р. Г.К. /ответник/ от 03.07.2026г./л.145/, от която се установява, че бащата на ответника Г Ст.К. е починал на 03.11.2023г., а майката е починала на 23.04.2023г.

Други доказателства по делото, които да са относими и допустими по спора, страните не са ангажирали.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК от заявителя срещу длъжника-ответник в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по чл.414 ГПК по ЧГД№ 4843/2025г. на РС- Пазарджик.

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи – ответникът е титуляр на процесния аб.номер, както не е сменил партидата в уредения в ОУ на ищеца срок и същата все още се води на починалия му на 03.11.2023г. баща. От друга страна след като двамата родители на ответник са починали на 03.11.2023г. и на 23.04.2023г., то ответникът е този, който дължи плащане на начислените суми за процесен имот и период за предоставените ТЕ и ДР от ищеца и ТЛП-ФДР. Ответникът дължи сумите веднъж като собственик на процесен апартамент, и като наследник на починал абонат за периода преди смъртта на баща му, т.е. от 01.10.2023г. до 03.11.2023г.

Доколкото ответник с ОИМ не е ангажирал доказателства да е прехвърлил своята собственост за процесен апартамент, то от събраните доказателства по делото съдът достига до извод, че е абонат за процесния обект, поради което при ползване на ТЕ и ДР дължи плащане на начислените суми. Съдът достига до извод, че ответникът е собственик на 4 процесния имот и е бил в облигационни отношения с ищеца за процесния апартамент в процесния период по ИМ, което се доказва от събраните по делото доказателства, като ответникът не е спазил задължението си да прехвърли партидата на свое име в 30-дневен срок след смъртта на баща му /починал на 03.11.2023г./.

В разглеждания конкретен случай, ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, има качеството „потребител“ по смисъла на чл.153 ЗЕ, поради което следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на ТЕ през релевирания процесен период в ИМ.

Възраженията на ответника, че не е имал валидно облигационно отношение с ищеца остава недоказано, поради което е неоснователно.

Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от КЕВР. Няма спор между страните, че ОУ са влезли в сила по отношение на ответника, следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в качеството му на доставчик на ТЕ и съответния абонат, имащ качеството „потребител” на ТЕ като собственик или ползвател на съответния топлоснабден имот.