Определение № 376 от 15.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. София, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно търговско дело № 20261001000220 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 ГПК във вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по подадена от Л. В. В. частна жалба срещу определение рег. № 5239/30.12.2025 г. на СГС, ТО, VІ- 14 състав по гр.д. № 557/2026 г., с което на осн. чл.130 ГПК производството по делото е прекратено и исковата молба е върната. Твърди, че като съсобственик на апортираните недвимимите имоти има абсолютен правен интерес от предявяването на иска, поради което иска определението да бъде отменено и делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

САС, ТО, 5 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Производството е образувано по подадена от Л. В. В. срещу „Ахау 2013“ ЕООД искова молба, в която се твърди, че в търговския регистър по партидата на дружеството е вписана непарична вноска на имоти, придобити от дружеството на 03.04.2013 г., което вписване е несъществуващо обстоятелство, тъй като с влязло в сила решение № 1453/24.02.20 г. по гр.д.

№ 4405/18 г. на СГС, І-11 състав е установено, че собственик на ½ и. ч. на тези имоти е А.

Щ., а от представеното по делото удостоверение за наследници било видно, че наследник на другата ½ ид.ч. е именно ищцата. Към момента на продажбата- 03.04.2013 г., собственик на имотите В. Щ. е бил починал- ******** г., поради което извършената продажба е нищожна поради липсата на съгласие. Иска се съдът да постанови решение, с което да установи, че по партидата на дружеството е вписана непарична вноска на описаните в исковата молба 1 недвижими имоти от несобственик, както и да заличи извършеното вписване.

С обжалваното определение, СГС, ТО, VІ- 14 състав е приел, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, за която съдът следи служебно във всеки етап на процеса. Посочил е, че за да е налице правен интерес от предявяването на този иск, е необходимо вписаните обстоятелства, оспорени като несъществуващи, да накърняват конкретни субективни материални права на ищеца, като предвиденото в чл.30 ЗТРРЮЛНЦ действие на заличаването, като последица от уважаването на иска по чл. 29, е само занапред. Позовал се е на съдебната практика, съгласно която активно легитимирано да проведе установителните искове по чл. 365, т. 3 ТЗ , вр. чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Ето защо е счел, че заинтересовано е и лицето, което не е било страна в охранителното производство, т. е. трето за регистърното производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Посочил е и че правният интерес на ищеца по този иск е предпоставен от възможността, вследствие уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение, като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване, а съответствието на информацията в търговския регистър с действителното правно положение не е достатъчно да обоснове активната легитимация за провеждане на иска, като наличието й следва да бъде обосновано с твърдение за конкретни накърнени права и доказано. В случая ищцата основавала иска си на твърдения, че е съсобственик на основание наследствено правоприемство на внесените като апорт недвижими имоти, позовавайки се на положително съдебно решение по предявен от нейния съсобственик установителен иск за собственост, което само по себе си е недостатъчно за обосноваване на извод за наличие на правен интерес за ищцата от водене на иска, тъй като релевираните от нея факти не визират състав на засегнати нейни съществуващи права, които при успешно провеждане на отрицателния установителен иск ще бъдат реализирани чрез изменение на съществуващото правно положение. Субективното й право на собственост не било засегнато от вписването на имотите като апортна вноска, тъй като разпореждането с чужда вещ не е нищожно, но няма вещно-транслативно действие.

Успешното провеждане на установителния иск не би имало като правна последица връщане на имуществото в патримониума на ищцата, тъй като дружеството не може да придобие вещно право на собственост върху чужда вещ, независимо дали прехвърлителната сделка е нищожна или не. Ето защо е заключил че при липса на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, поради което образуваното по него производство следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната.

2

Обжалваното определени е неправилно.

Предмет на настоящия иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство- увеличаване на капитала на дружеството чрез непарична вноска на недвижими имоти, който факт, според изложеното в исковата молба, не е възникнал валидно, поради порок при учредяване на самата непарична вноска- дружеството не е едноличен собственик на имотите, собственик на ½ и. ч. от които е ищцата.

Съгласно ТР №1/2002 по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, последиците от уважаването на този иск ще действат по отношение, както на съдружниците в дружеството, така и на трети лица само занапред, т.е. за периода от вписването на увеличението на капитала вследствие на опорочено възникналия апорт до влизане в сила на самото съдебно решение по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ вписването запазва действието си по отношение на тях.

Трайно в практиката на ВКС- ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение № 234/23.12.2016 г. по т.д. № 54/2016 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 481/11.09.2017 г. по ч.т.д. № 214/2017 г., на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 161/27.02.2019 г. по ч.т.д. № 2195/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение по т.д. №2278/2019 г., ВКС, ТК, І т.о. и мн.др., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, се приема, че наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, с която разпоредба се урежда активната легитимация по исковете за защита срещу порочните вписвания в търговския регистър и се овластява всяко трето лице с правен интерес да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните вписвания. Активно легитимирано да предяви установителните искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването, като преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Принципно правен интерес от искова защита е налице винаги, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно по разумната субективна преценка на носителя на застрашеното право. В случая правният интерес от иска по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛВНЦ произтича именно от действието на решението за установяване на вписването на несъществуващо обстоятелство занапред и като последица неговото евентуално бъдещо заличаване в търговския регистър-чл.604 ГПК.

Възможността спорът между страните за принадлежност на правото на собственост върху недвижимите имоти- предмет на апорта, да се реши чрез иск с правно основание чл1.08 ЗД не препятства правото на ищцата да води настоящия иск за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство-увеличение на капитала вследствие порок на самия апорт, доколкото двата иска се различават по основание и вид на търсената защита. Следва да се посочи и че правото на защита срещу вписване на несъществуващо обстоятелство в търговския регистър няма как да бъде осъществено по реда на възражение в 3 производството по иска за собственост и същото може да бъде реализирано само по исков ред чрез изрично признатата процесуална възможност за това.

Апортът като специфичен деривативен придобивен способ не подлежи на самостоятелно вписване в търговския регистър, в който се вписва обстоятелството, представляващо внасянето на дела от капитала при неговото увеличение чрез непаричната вноска (арг. чл.

119, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 119, ал. 1, т. 4 ТЗ), поради което след връщане на делото на първоинстанционния съд той следва да осъществи съответни процесуални действия за отстраняване на тази нередовност на исковата молба.

Ето защо и при несъвпадане с изводите на първоинстанционният съд, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на СГС, ТО, VІ- 14 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водено от изложеното, САС, ТО, 5 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег. № 5239/30.12.2025 г. на СГС, ТО, VІ- 14 състав, постановено по т.д. № 2133/24 г.

ВРЪЩА делото на СГС, ТО, VІ- 14 състав за продължаване на съдопроизвоствените действия при съобразяване и с дадените по-горе указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4