Решение № 515 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330112201 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявен от К. П. К. против „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че не дължи на ответника, като погасени по давност сумите по изпълнителен лист от ****** г., издаден от СРС, 56-ти с-в, а именно: 445,10 лв.- главница за потребена вода за периода от 09.10.2008 г. до 21.01.2011 г., заедно със законна лихва върху главницата за периода от 20.06.2014 г. до окончателното плащане; 70,55 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 08.11.2008 г. до 09.01.2011 г. и 350 лв.- съдебни разноски. Претендират се и разноски в производството.

Ищецът твърди, че вземанията по издадения изпълнителен лист, за които е образувано изпълнително дело № ****** г. по описа на ****** са погасени по давност.

Посочва, че след приключване на съдебното дирене и издаването на цитирания по – горе изпълнителен лист от ****** г. на СРС, 56-ти състав, са настъпили факти с правно значение, а именно погасяване по давност на вземанията, което обуславя правния интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. Твърди, че от датата на издаване на изпълнителния лист е започнала да тече петгодишната погасителна давност, която е изтекла на 21.05.2020 г., т.е. към датата на образуване на горепосоченото изпълнително дело вземанията са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който признава предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, 1 вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл.

235 ГПК.

Въз основа на всичко изложено, както и базирайки се на признатия факт на изтеклата погасителна давност, касаеща процесното вземане, съдът намира така предявените искове за основателни.

По отношение на разноските:

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство в размер на сумата общо 178, 95 евро, от които 25, 56 евро за заплатена държавна такса и 153, 39 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. Не се споделят доводите на ответника за това, че предвид направеното признание на иска и фактическата и правна сложност на делото претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Тъй като правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, признанието на иска не е релевантно. По отношение на размера на възнаграждението, съдът намира същия за справедлив и не смята, че следва да бъде намалян.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. П. К., ЕГН **********, не дължи на основание чл. 439, ал.1 ГПК на „СОФИЙСКА ВОДА, АД, ЕИК 130175000, сумите по изпълнителен лист от ****** г., издаден от СРС, 56-ти с-в, а именно:

445,10 лв.- главница за потребена вода за периода от 09.10.2008 г. до 21.01.2011 г., заедно със законна лихва върху главницата за периода от 20.06.2014 г. до окончателното плащане; 70,55 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 08.11.2008 г. до 09.01.2011 г. и 350 лв.съдебни разноски, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 2

****** г. по описа на ******, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „СОФИЙСКА ВОДА, АД, ЕИК 130175000, ДА ЗАПЛАТИ на К. П. К., ЕГН **********, сумата в размер на 178, 95 евро (сто седемдесет и осем евро), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3