Решение № 800 от 03.12.2019, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 362/2019
- Вид
- Решение № 800
- Подписан
- 03.12.2019
- В сила
- 27.12.2019
- Състав
- МАРИЯ АНГЕЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.94а · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- § 1 · Закон за енергетиката
- §1 т.2а · Закон за енергетиката
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 800 / 03.12.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар М. Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 362 по описа за 2019 година; за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от М. М.М. – Д. и Ж.П.С.; против О.Ю.Е. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 01.11.2018 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си против ответника, по което било образувано ч.гр.дело № 2594/2018 г. на ХРС. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което ищецът предявявал иска си в срок. Ищецът като краен снабдител, съгласно чл.98а от ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ, които за процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите /чл.35 ал.1 ОУ/. Ищецът се позовава на чл.94а от ЗЕ, като до момента ответникът не упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия. Ответникът като физическо лице, имал качеството на битов клиент, съгласно §1 т.2а от ДР на ЗЕ, като бил присъединен на ниво ниско напрежение, видно от представените по делото фактури. Според чл.13 ал.2 от ОУ, снабдяването с ел.енергия започвало след подаване на заявление – декларация за започване на продажба на ел.енергия до крайния снабдител и декларация за достъп до мрежата на оператора на разпределителната мрежа. С тези документи клиентът заявявал желанието си да бъде снабдяван с електроенергия от ищеца като краен снабдител и да му бъдат предоставяни мрежови услуги от „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, идентифицирал се като клиент и индивидуализирал обекта си. В изпълнение на тези изисквания, ответникът подал такова заявление – декларация на 09.08.2013 г. По силата на чл.7 т.1 от ОУ, ищецът поел задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект на потребление с ИТН 1522688, находящ се в гр. Хасково на адреса му и представляващ апартамент. За ответника бил открит клиентски номер **********, в качеството му на собственик по нотариален акт, вписан под № 67 том 7 дело № 1549/2002 г. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11 т.1 от ОУ, се задължил за заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и 2 от ОУ. Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. В изпълнение на задълженията си по ОУ, ищецът доставил на ответника за посочения обект за периода 23.10.2017 г. до 22.12.2017 г. електроенергия на обща стойност 267,64 лв., която до предявяване на иска не била заплатена. Поради забава в плащането на главницата, ответникът дължал и законна лихва за забава от 23,01 лв. за периода 12.12.2017 г. - 31.10.2018 г., дължима по всяка фактура поотделно от падежа посочен в нея до датата на образуване на настоящото производство.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 01.11.2018 г. до окончателното изплащане; присъдени по процесното ч.гр.дело. В допълнителна молба по делото от 04.11.2019 г. /деня на последното открито съдебно заседание по делото/ ищецът иска отхвърляне на предявения иск, поради междувременно настъпилото плащане на претендираните суми от ответника. Плащането обаче било след предявяване на иска, предвид на което на ищеца следвало да се присъдят направените в заповедното и в настоящото производство разноски за държавни такси и възнаграждения за юрисконсулт, особен представител на ответника и вещи лица.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният му на същото основание особен представител, който счита предявения иск за допустим, но за неоснователен и недоказан. За установяване на вземането си, ищецът представял две фактури, които обаче не били подписани от издателя им, като не били получени и от ответника. Фактурите били търговски документ,издаван от продавач на купувач, показващи предмета на продажбата, количеството и договорената цена, които продавачът вече е предоставил. Сами по себе си обаче, те не доказвали, че купувачът дължи плащане към момента. Липсвали данни, да са предприемани мерки за преустановяване на електрозахранването на обекта на ответника, в резултат на неплатени сметки, за каквато възможност се сочело в процесните фактури. Представеното препис – извлечение от сметка на ответника давало информация единствено за начислени лихви към 31.10.2018 г., но не ставало ясно, кога е изготвено, при което не удостоверявало дължимостта на претендираните суми. От представените по делото доказателства се установявало единствено, че за процесния период 23.10.2017 г. - 22.12.2017 г. е доставена ел.енергия до обект с ИНТ 1522688, но нямало доказателства, че сочените количества съвпадат с фактурираните и че техническите уреди за отчитане са били изправни. Ето защо, предявеният главен иск, а и обусловеният от него акцесорен, били неоснователни и недоказани и като такива следвало да се оставят без уважение. Особеният представител на ответника в открито съдебно заседание настоява производството по делото да се прекрати, т.к. поради извършеното от ответника плащане, ищецът нямал правен интерес да поддържа иска си. Направените по делото разноски следвало да останал в тежест на ищеца, който въпреки извършеното плащане на 18.07.2019 г., три месеца по-късно продължавал да поддържа иска си, както и настоявал за назначаването на съдебните експертизи.
Същевременно, особеният представител поради липса на връзка с ответника, не можел да знае за извършеното от него плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99 том II рег. 3880 дело 270 от 11.07.2002 г. на нотариус с № 352; ответникът е собственик на жилище, находящо се в гр. Х., ул. ******* № ******. Като такъв той е подал до ответника заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия с вх. № 1728434/09.08.2013 г. за клиентски номер ********** – без промяна на параметрите на съществуващото присъединяване към разпределителната електрическа мрежа и предназначението на обекта /смяна на титуляр по документи/. Той е поискал да получава електрическа енергия за този си имот с ИТН 1522688, за битови нужди. От същата дата е и представената от ответника до ищеца декларация за достъп до мрежата за същите клиентски номер и обект. За неговите клиентски номер и обект с посочен ИТН, е препис – извлечение от сметка, издадено от ищцовото дружество. Същото е било представено и по заповедното производство, според което ответникът дължи на ищеца сумата от общо 290,65 лв., от която главница от 267,64 лв. за периода 23.10.2017 г. – 22.12.2017 г. и лихва от 23,01 лв. за периода 12.12.2017 г. – 31.10.2018 г., по подробно описани 2 броя фактури, които се представиха и като писмени доказателства по делото, а именно:
- № **********/30.11.2017 г. за сумата от 138,86 лв. за периода 23.10.2017 г. -22.11.2017 г. за 786 кВтч ел.енергия с падеж 11.12.2017 г.; и
- № **********/31.12.2017 г. за сумата от 267,64 лв. за периода 23.11.2017 г. -22.12.2017 г. за 745 кВтч ел.енергия с падеж 10.01.2018 г.
И двете фактури са издадени на името на ответника за горепосочения обект на потребление и ИТН и за същия клиентски номер. Никоя от тях не е подписана от страните в настоящото производство, като всяка сочи, че представлява „копие – обобщена информация”, като съдържа и детайлна информация относно дължимите по всяка от тях суми. На горепосочения адрес на имота е регистрираният постоянен адрес на ответника, видно от справка с рег. № 412/12.03.2019 г. в НБДН.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, направено чрез процесуалния му представител в първото открито съдебно заседание по делото на 18.09.2019 г., съдът назначи и изслуша съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, чиито заключения приема като компетентно и безпристрастно дадени. Първата от експертизите сочи, че доставените и отчетени количества ел.енергия за процесния обект съвпадат с фактурираните такива, като електромерът се отчитал дистанционно в системата за дистанционен отчет. Това количество ел.енергия било правилно остойностено, според цените по решение № Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР. Електромерът на обекта през процесния период имал метрологичен знак М17 и идентификационен номер на нотифицирания оран извършил проверката 1781, като подлежал на последваща метрологична проверка през 2023 г. и спазена била заповед № А-333/20.05.2014 г. на председателя на ДАМТН. Вещото лице – счетоводител е проверило освен представените по делото документи и счетоводството на ищцовото дружество. В заключението си сочи, че процесните две фактури са били осчетоводени по правилата за водене на счетоводна отчетност в месеците на издаването им. Към датата на проверката на експертизата – 08.11.2019 г., ответникът нямал задължения за претендираните от ищеца суми. На 18.06.2019 г. той заплатил сума в общ размер от 307,76 лв., от която били погасени задълженията за главници и лихви по двете фактури, а именно – обща главница от 267,64 лв. за периода 23.10.2017 г. – 22.12.2017 г. и обща лихва от 23,01 лв. за периода 12.12.2017 г. – 31.10.2018 г. /в какъвто размер вещото лице изчислява дължимото обезщетение за забава в случая/, както и сумата от общо 17,11 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода 01.11.2018 г. – 17.06.2019 г.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 01.11.2018 г., изпратено по пощата на нечетлива дата, въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 2594/2018 г. на ХРС. По това дело със заповед № 1174/05.11.2018 г. е разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите, както следва: сумата 267,64 лева – главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 23.10.2017 г. до 22.12.2017 г. на основание ОУ за продажба на електрическа енергия на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД и чл.98а от Закона за енергетиката, която електрическа енергия е доставена по партидата на ответника с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на потребление: гр.Х., ул. ********** № *******, ИТН: 1522688; както и 23.01 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 12.12.2017 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съобщение за заповедта е било връчено на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което на 04.02.2019 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 08.02.2019 г., изпратена по пощата предния ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fc041b5-0838-466c-9c06-b82bbbe90624