Акт от 21.08.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 210 град Сливен, 21.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 317 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8341 от

27.05.2020г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД „……………………………., седалище и адрес на управление: град София, ул. „Позитано“ № 5, представлявано от Недялко Чандъров и Кристоф Рат – Изпълнителни директори, действащо чрез процесуален представител по пълномощие срещу Решение № 321 от 11.03.2020г., постановено по гражданско дело № 6177 по описа на Районен съд Сливен за 2019г., с което Районен съд Сливен е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от ЗАД …………………….“, …………….срещу община Сливен, адрес: град Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата от 155,66 лева (сто петдесет и пет и 0,66) лева, представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Каско“ за щети, причинени на лек автомобил марка………………….., управляван от Динко Илиев Илиев, ЕГН: ********** следствие на пътно транспортно произшествие от 02.06.2019г., 03:30 часа при движение на път SLV- 2081-2км от село Крушаре в посока село Чокоба – община Сливен, при което моторното превозно средство преминало през дупка на пътното платно. С оглед изхода на спора ищцовото дружество е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на община Сливен сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева - деловодни разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът е подал въззивна жалба, с която оспорва изцяло първоинстанционното решение като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно времето, мястото и механизма на процесното пътно транспортно произшествие и причинно следствената връзка между последното и настъпилите имуществени вреди за застрахования собственик на лекия автомобил, участвал в ПТП. Въззивникът излага съображения, че от приетите като писмени доказателства по делото - протокол за ПТП и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, се установява, че причината за настъпилото ПТП е наличието на неравност на пътното платно, която не е била обезопасена и сигнализирана. Във връзка с горното посочва, че следва да бъде ангажирана отговорността на община Сливен. Навеждат се оплаквания, че районният съд неправилно е приел, че наличието на противоречие между събраните гласни доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно – автотехническа експертиза относно местонахождението на неравностите /дупките/ на пътното платно, изключват настъпването на процесното застрахователно събитие. Възразява се, че съдът е следвало да цени заключението на назначената и изслушана автотехническа експертиза при съобразяване на всички събрани по делото доказателства.

В заключение се моли въззивния съд да отмени изцяло решението на Районен съд Сливен като незаконосъобразно и неправилно и да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, отговарящ на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна, а изложените в нея съображения намира за некореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал. Въззиваемият твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че е налице покрит застрахователен риск.

Релевират се доводи във връзка с непредставянето от страна на ищеца на оригинала на застрахователната полица, липсата на доказателства за заплащане на вноските по застрахователната премия, като се обосновава липса на възникнала отговорност на застрахователното дружество към застрахованото лице, а оттам и липса на процесуална легитимация на застрахователното дружество да предявява претенцията срещу община Сливен. В тази връзка въззиваемият твърди, че за застрахователя е било налице основание за отказ за изплащане на претендираното обезщетение.

На следващо място въззиваемият посочва, че по делото безспорно е доказана липсата на причинно - следствена връзка между твърдяното ПТП и настъпилите щети на процесното моторно превозно средство. Излагат се подробни съображения в тази посока. В условията на евентуалност се релевират доводи, че вина за настъпилото ПТП носи изцяло водачът на автомобила, тъй като е управлявал последният с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, което обстоятелство му е попречило да възприеме твърдяната пътна неравност.

В заключение въззиваемата община моли съда да потвърди първоинстанционното решение като законосъобразно, правилно и мотивирано.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба и в отговора не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от процесуален представител по закон или по пълномощие.

В открито съдебно заседание въззиваемата община не изпраща процесуален представител по закон или по пълномощие. Постъпило е писмено становище от пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК, в което последният заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа отговора ѝ, няма доказателствени искания. По същество пълномощникът излага съображения, аналогични на тези във въззивната жалба, моли съда да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания от пълномощника на насрещната страна адвокатски хонорар.

Окръжен съд Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което същата е процесуално допустима. Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като отговаря на изискванията на чл.

236 ГПК, а с оглед обжалването му в цялост и допустимо.

Проверката на законосъобразността и правилността на първоинстанционния съдебен акт, която настоящият състав следва да извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се ограничава от наведените във въззивната жалба оплаквания.

Районен съд Сливен е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право, в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа при или по повод, на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху нея. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу срещу възложителя за възложената от него работа на трето лице при или по повод, на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД се изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя на работата за причинена вреда от третото лице, на което работата е възложена, което е действало виновно и противоправно; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.

2 ГПК, уреждаща така наречения ограничен въззив (апелация), настоящата инстанция счита, че във въззивното производство спорът се концентрира върху въпроса за наличието на валидно сключен договор по застраховка „Каско“ и за наличието на причинно – следствена връзка между твърдяното от ищцовото дружество ПТП и настъпилите щети на застрахованото при него моторно превозно средство.

Представена е застрахователна полица № 4704181000000844 за застраховка „Каско“, сключена между Динко Илиев Илиев, ЕГН: ********** и ищцовото дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за лек автомобил марка СН9778АМ с период на застрахователно покритие от 06.07.2018г. до 06.07.2019г. ведно с приложимите Общи условия. Застрахователната полица представлява частен диспозитивен документ, на който е придаден вид, че е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните с направените от тях волеизявления и правата и задълженията, които са възникнали между тях по застрахователното правоотношение – арг. чл.

180 ГПК. По тази причина са неоснователни и възраженията на въззиваемата община за липса на възникнала отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение на застрахованото лице.

От представеното и прието като писмено доказателство по делото свидетелство за регистрация на лек автомобил марка БМВ, модел 530I с рег. № СН9778АМ се доказва, че собственик на гореописания автомобил е водачът Динко Илиев Илиев.

От представеното и прието като писмено доказателство удостоверение за техническа изправност на пътно превозно средство се установява, че за процесното МПС е извършен годишен технически преглед на 23.04.2019г., който е бил валиден до 23.04.2020г., като до тази дата МПС е подлежало на технически преглед.

По делото е представен протокол за ПТП № 1691294 от

02.06.2019г., съставен от полицейски служител при Областна дирекция на МВР Сливен. Протоколът, като съставен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице, факти. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата, място и участници в инцидента, както и по отношение на установените при заварената обстановка обстоятелства. Като отчита този характер на документа настоящият съдебен състав приема за установено от отразените в същия данни, че на 02.06.2019г. в 03:00 часа на път SLV-2081 - 2км от село Крушаре в посока село Чокоба а настъпило пътно транспортно произшествие, при което лек автомобил марка БМВ, модел 530I с рег………………, управляван от Динко Илиев Илиев, ЕГН: ********** при движение е несъобразена скорост е навлязъл в необезопасена дупка на пътното платно, следствие на което е спукана предна и задна лява гума и са изкривени предна и задна лява джанта.

Установява се, че по подаденото от водача на увредения автомобил заявление за изплащане на застрахователно обезщетение при застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ е заведена щета № 470418191928634 и е изготвен опис - заключение по претенция като е определено обезщетение за отстраняване на щетите в размер на 311,32 лева. Видно от платежно нареждане рег. № 20190612029970036661 от 12.06.2019г. застрахователят по застраховка „Каско“ е заплатил на собственика на гореописания лек автомобил сумата от 311,32 лева, като в основание за заплащане е цитирал номера на заведената при него щета.