Решение № 3091 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3091 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100503109 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 15.01.2025г., постановено по гр.д. № 55927/2023г. на СРС, ГО, 138 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „БАНКА ДСК” АД срещу Н. В. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК /отм./, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 913 лева – вземане за непогасена главница по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 17.06.2004г. /кредитна линия № 24405944/, ведно със законната лихва от 19.10.2017г. до окончателно изплащане на вземането; сумата 108, 92 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017г. до 18.10.2017г. и сумата 0, 91 лева – наказателна лихва за период от 05.05.2017г. до 18.10.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 81751/ 2017 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “Банка ДСК” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати 1 съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че по делото е установено съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за кредит, по силата на който ответницата е усвоила отпуснатия кредитен лимит. Установено било пълното неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, както и настъпилата забава. Излага несъгласие с изводите на СРС, че липсата на уговорен краен срок на процесния договор е във вреда на кредитополучателя, тъй като по този начин се отлагала изискуемостта на неизплатената главница до момента на упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Счита за необосновани мотивите, с които е прието, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски поради липса на салдо по разплащателната сметка, последицата е автоматично спиране на правото на ползване на овърдрафта. Въззивникът аргументира, че предпоставките за изискуемост на отпуснатия кредит са настъпили с обявяването на същия за предсрочно изискуем, считано от 13.10.2017г. В този смисъл счита за неправилен изводът на съда, че претендираните вземания са погасени по давност. Сочи, че падежът на вземането за главница не е настъпил преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълен размер.

Въззиваемата Н. В. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа наведените възражения за погасяване на вземанията по давност при твърдения, че изискуемостта на главницата е настъпила при условията на чл. 9.1. от договора, считано от 06.02.2010г. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 4 от ЗПК /отм./, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове, предявени по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК, за установяване съществуването на оспорени от длъжника вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Ищцовото дружество твърди да е кредитор на вземания за главница, договорна лихва и наказателна лихва, произтичащи от договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка. Сочи, че кредитополучателят е усвоил пълния размер на предоставения под формата на овърдрафт кредит, но не е изпълнил задължението си да върне същия, поради което и предвид допуснатата забава, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Твърди уведомлението за упражненото от кредитора право да е достигнало до насрещната страна на 13.10.2017г.

Ответницата е оспорила предявените искове с възражение за недопустимост поради липса на идентичност на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и претендираните в настоящото производство /което е неоснователно според настоящия съдебен състав предвид допуснатото в хода на производството уточнение на исковата претенция и предвид установената нередовност на заявлението по чл. 417 от ГПК/; недействителност на договора поради липса на уговорен срок на действие; нередовност на връчването на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; възражение за погасяване на вземанията по давност, при заявено твърдение, че изискуемостта е настъпила още през 2005г.

Между страните по делото не са спорни следните обстоятелства, които се установяват от събраните писмени доказателства и от заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, както следва: между “БАНКА ДСК” АД, в качеството на 3 кредитор, и Н. В. С., в качеството на кредитополучател, е сключен на 17.06.2004г. договор за предоставяне на овърдрафт, предоставен по разплащателна сметка, в размер на 913 лева; страните уговорили в чл. 5.1. от договора, че ползваният разрешен овърдрафт се олихвява с годишен лихвен процент, определян периодично от УС на банката, който към датата на сключване е 12,95 %, като олихвяването се извършва ежедневно върху фактически ползвана сума, без да се капитализира; според чл. 5.2. от договора начислената лихва е дължима месечно на падежната дата – 17-то число на месеца /т. 2 от договора/; съгласно чл. 7.1 и чл.7.2 - ползваната част от овърдрафта, заедно с начислената лихва се погасяват служебно при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка на кредитополучателя /първо лихвата, с остатъка – главницата/, като в случай че на падежната дата няма достатъчно средства по разплащателната сметка за заплащане на дължимата лихва, банката я погасява служебно за сметка на неусвоения овърдрафт, ако има такъв; съгласно чл. 9.1 и чл. 10 е уговорено, че при неиздължаване на три последователни месечни лихви по ползвания овърдрафт, правото на ползване на кредит – овърдрафт се спира и ползваният овърдрафт става неразрешен и дължим, като в случай че не се издължи в срок от 60 дни от датата на възникване на неразрешен овърдрафт, правото на револвиране се прекратява; страните не са уговорили краен срок на действие на договора; в периода от 17.06.2004г. до 27.11.2009г. ответницата е усвоила сумата от общо 499, 58 лева, която не е била върната; последното усвояване е от 27.11.2009г.; в периода от 27.11.2009г. до 19.01.2017г. банката е погасявала служебно дължимата, но неплатена възнаградителна лихва, за сметка на неусвоения кредит, поради липса на средства по разплащателната сметка; към 19.01.2017г. сумата по предоставения овърдрафт в размер на 913 лева е била изцяло усвоена; към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – 19.10.2017г. непогасената главница по процесния договор възлиза на 913 лева; начислената и незаплатена договорна лихва за периода от 05.02.2017г. до 18.10.2017г. е 108, 92 лева; начислената и незаплатена наказателна лихва за същия период е 0, 91 лева; след 19.10.2017г. от разплащателната сметка на ответницата са заплатени суми, които банката е отнесла за погасяване на лихва в размер на 109, 83 лева, за погасяване на законна лихва върху главницата за периода от 19.10.2017г. до пълното погасяване на 21.07.2023г. в 4 размер на 269, 30 лева и за погасяване на съдебни разноски в размер на 25 лева.

Процесните вземания произтичат от договор за кредит – овърдрафт, предоставен по разплащателната сметка на ответницата. Договорът за овърдрафт се ползва по разплащателна сметка от кредитополучателя като допустимо надвишение над салдото /остатъка/ по нея. Кредитът-овърдраф може да се определи като ползване на парични средства в разрешен от банката лимит над собствените месечни постъпления. По тази сметка става усвояването му и от нея той се погасява. И при него потребителят предоставя гаранция. При този вид кредит следва да има налични постъпления по сметката всеки месец. Начисляването на лихви става само върху използваната сума. Погасяването на овърдрафта става автоматично в момента, когато в сметката има постъпване на парична сума. Договорът за овърдрафт е и вид потребителски кредит, разкриващ специфики с оглед начина на усвояването му, респективно начина на връщането му. Под формата на овърдрафт може да бъде предоставен и револвиращ кредит, специфичното за който е възможността за многократно усвояване на отпуснатия кредит, упражнявана чрез връщане на използваната сума и повторното й заемане през целия срок на договора. При процесния договор тази специфика е намерила израз в чл. 6.2. от договора, според който при частично или цялостно погасяване на ползвания овърдрафт от постъпления по разплащателната сметка, същият може да бъде ползван отново, до договорения размер /револвиране/. При договора за револвиращ кредит, включително, когато той е предоставен като овърдрафт, погасяването се извършва еднократно при прекратяване на договора с изтичане на срока или по друг начин. В конкретния случай в процесния договор не е уговорен краен срок на действие. Страните са постигнали съгласие за различните хипотези на прекратяване – чл. 14 /по искане на кредитополучателя/ и чл. 15 /при виновно неизпълнение на кредитополучателя/. В разпоредбата на чл. 9.1. е предвидено, че при неиздължаване на три последователни месечни лихви по ползвания овърдрафт, правото за ползване на кредит-овърдрафт се спира, ползваният овърдрафт става дължим, оформя се като неразрешен овърдрафт и се олихвява със санкционираща лихва. Когато неиздължената сума не се погаси в срок от 60 дни от датата на възникване на неразрешен овърдрафт, правото на револвиране се прекратява /чл. 10 от договора/. В посочената клауза са 5 изрично уговорени предпоставките за автоматично прекратяване на договора, които са ясни. Посочен е и моментът, от който действието на договора се прекратява. Уговорката за автоматично прекратяване на правоотношението е валидна и обвързваща страните със силата на закон /чл. 20а ЗЗД/. Тази уговорка е израз на прогласената в чл. 9 ЗЗД свобода на страните да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В цитираните клаузи от договора страните са изразили ясно и недвусмислено съгласие създадената между тях правна връзка да бъде прекратена при осъществяването на определени факти от обективната действителност, без да е необходимо нарочно волеизявление на някоя от тях за настъпване на прекратяването. Доколкото разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД съдържат диспозитивни, а не императивни правни норми, е допустимо неизпълнението на договорно задължение да бъде основание за прекратяване на един договор при ред и условия, различни от предвидените в закона за разваляне на договора.