Решение № 452 от 29.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Благоевград, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20221200500397 по описа за 2022 година

Производството по настоящото в.гр.д.№397/2022г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба вх.№903190/01.04.2022г. от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.*** №16, представлявано от управителя Г.Й.С., чрез адв.П.К., против Решение №906308/11.03.2022г. по гр.д.№2968/2019г. по описа на Районен съдБлагоевград, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „***“ ЕООД срещу „**“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“**“ №1, ет.6, представлявано от Д.Г.К., иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5 616 лв. по Фактура №0000000015/28.05.2019г. за извършена транспортна услуга от страна на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2019г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане, и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №8057/30.08.2019г. по заповедно производство №2292/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград, както и е разпределена отговорността за разноски.

Във въззивната жалба атакуваното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно – по делото било безспорно, че ищецът е осъществил транспортна услуга, вследствие на което за него е възникнало вземане срещу ответника за заплащане на възнаграждение за услугата, което обаче не било погасено. Неправилно първостепенният съд бил отхвърлил иска за процесното вземане поради прихващането му с насрещно 1 вземане на ответника, доколкото направеното от ответника възражение за прихващане било оттеглено с изрично волеизявление на ответника, обективирано в писмена молба от 13.09.2021г. и потвърдено в проведеното на 15.09.2021г. съдебно заседание по делото. Освен това, възражението за прихващане било неоснователно, защото от доказателствата по делото се установявало, че вземането на ответника срещу ищеца за неустойка е било погасено с плащане, за което е издаден ПКО. По подробно изложените в жалбата съображения се настоява за отмяна на решението на районния съд и уважаване в цялост на предявената искова претенция, както и присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК по делото е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който същата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемата страна предявеният иск е недопустим поради предявяването му срещу надлежния ответник по делото извън преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Последното обуславяло и недопустимост на постановения първоинстанционен съдебен акт. В условията на евентуалност, въззиваемият намира предявения иск за неоснователен, а атакувания съдебен акт - за правилен и законосъобразен. В отговора се настоява, че ищецът не е изпълнил точно и добросъвестно задължението си да превози стоките, тъй като при получаването им са установени липси. Настоява, че с подписването на споразумителния протокол от 17.06.2019г. се е погасило вземането на ищеца за превозната цена, тъй като страните са разрешили съществуващия между тях правен спор като са си направили взаимни отстъпки – ответникът е намалил претенцията си за неустойка от 28 314.16 лв. на 7 000 евро, които ищецът е заплатил още същия ден, отказвайки се от своята претенция по Фактура №0000000015/28.05.2019г. Предвид постигнатото между страните съгласие в горния смисъл, задължението на ответника по Фактура №0000000015/28.05.2019г., издадена от ищеца, е било прихванато с остатъка по Фактура №90000011/31.05.2019г. По изложените в отговора съображения до настоящия съдебен състав е отправено искане да обезсили първоинстанционното съдебно решение и да прекрати производството по делото, или евентуално – да потвърди решението като правилно. Претендират се сторените разноски пред въззивния съд.

В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени адвокати, които изразяват становище по съществото на спора и молят за присъждане на разноските в производството.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази материалите по делото, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема следното:

Производството по гр.д.№2968/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба на „***“ ЕООД против „**“ ЕООД, с която е предявен иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 616 лв., представляваща неизплатена сума по Фактура №0000000015/28.05.2019г. за извършена транспортна услуга по заявка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2019г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично на парично задължение по чл.410 от ГПК №8057/30.08.2019г. по ч.гр.д. №2292/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград.

2

В исковата молба се твърди, че на 14.05.2019г. ищцовото дружество „***“ ЕООД е извършило транспортна услуга по заявка за транспорт, отправена от ответника „**“ ЕООД. Сочи се, че транспортната услуга е извършена съгласно уговореното със заявката за международен транспорт. За извършената транспортна услуга била издадена

Фактура

№0000000015/28.05.2019г. на стойност 5 616 лв. с ДДС и надлежно съставена товарителница CMR №AGD10448PTS, която удостоверявала изпълнението на точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт. Посочените документи били изпратени на дружеството-ответник, което ги получило на 30.05.2019г. Сочи се, че ответникът не изпълнил задължението си да заплати стойността на извършената транспортна услуга в уговорения между страните срок, поради което ищецът инициирал производство по чл.410 от ГПК за установяване на вземането си по издадената фактура.

В отговора на исковата молба не се оспорва, че между страните по делото е сключен договор за превоз на стоки, въз основа на отправена заявка за международен транспорт с товарителен пункт в Гърция и място на разтоварване в Испания. Нуждата от превоза се породила от договор за продажба между *** - Гърция, като продавач, и Н.Д.У С.Л. – Испания, като купувач. По силата на този договор продавачът следвало да прехвърли на купувача собствеността върху определена конфекция, като предаде и фактическата власт върху стоките. За целта бил нает като спедитор ответника „**“ ЕООД, който от своя страна сключил процесния договор за превоз с ищеца „***“ ЕООД от свое име, но за сметка на продавача ***.

В отговора се твърди, че ищцовото дружество „***“ ЕООД не е изпълнило точно и добросъвестно задължението си да превози стоките, тъй като при получаването на стоките били установени частични липси – изпращачът бил предоставил на превозвача 458 кашона, но превозвачът предал на получателя 429 кашона, т.е. с 29 кашона по-малко. Това обстоятелство било отразено и в Товарителница CMR №AGD10448PTS. Причината за частичната липса на превозвания товар се дължала на факта, че част от същия била открадната по вина на превозвача на територията на Испания, което било удостоверено с протокол, съставен от испанските полицейски власти. Ответното дружество издало Фактура №90000011/31.05.2019г. за сумата от 28 314.16 лв. или равностойността на липсите от 14 476.9 евро, с описание „неустойка за липса на стоки“, която била изпратена на ищеца по имейл на 05.06.2019г.

Ответникът твърди, че е налице фактическия състав за възникване на отговорност на превозвача за частична липса на превозвания товар. Поради това ответникът счита, че исковата претенция за заплащане на превозната цена е неоснователна, доколкото сключеният договор не бил изпълнен изцяло.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че в случай, че съдът приеме, че за ищеца съществува валидно възникнало и изискуемо вземане за превозната цена в размер на 5 616 лв., то прави възражение за прихващането му с вземането на ответника в размер на 28 314.16 лв., представляващо вземането за установени липси за превозваната стока.

В първото по делото съдебно заседание, във връзка с направеното от ответника в отговора възражение за неточно изпълнение на договора за превоз, ищецът е заявил, че вземането за липси било предмет на сключен между страните споразумителен протокол, който е представен като 3 доказателство. По повод на това твърдение и новопредставените доказателства от ищцовата страна, процесуалният представител на ответника в същото съдебно заседание и в депозирано писмено становище във връзка с предоставена от съда възможност, е заявил, че сключеното между страните извънсъдебно споразумение урежда отношенията между тях по повод на превозния договор и произтичащите от него вземания, респ. вземането за превозното възнаграждение и вземането за липси. Твърди, че със споразумението ищецът е декларирал, че няма претенции към ответника, от което следвало, че ищцовото вземане било погасено вследствие на сключена спогодба между страните. Със същото становище от 13.09.2021г. ответникът е заявил, че във връзка с горните обстоятелства, оттегля и не поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане, описано в т.II.3. от отговора на исковата молба, но поддържа отговора в останалата му част. От своя страна ищцовата страна е оспорила твърденията на ответника, като настоява, че споразумението не урежда отношенията между страните досежно вземането за превозната цена по договора, а урежда единствено претенцията за липси.

От анализа на приобщените пред първата инстанция доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

По делото е безспорно, а и се установява от събраните доказателства, че между страните по делото бил сключен договор за превоз на стоки, по силата на който ищцовото дружество „***“ ЕООД е следвало да извърши транспортна услуга по заявка, отправена от ответното дружество „**“ ЕООД, срещу превозна цена от 5 616 лв. с ДДС. Не се спори, че в уговорените между страните срокове транспортната услуга е била извършена за част стоката, която била превозена и доставена до разтоварения адрес. За извършената транспортна услуга превозвачът издал на изпращача Фактура №0000000015/28.05.2019г. за стойността на услугата в размер на 5 616 лв. с ДДС.

Установява се, че при предаване на стоките от превозвача на получателя били установени липси – били му предадени с 29 кашона по-малко от предадените от изпращача, които липсвали, тъй като станали предмет на кражба на територията на Испания. Във връзка с инцидента с откраднатата стока, ответникът „**“ ЕООД изпратил имейл до ищеца „***“ ЕООД, с което го уведомява, че е претърпял щета, оценена на 14 476.8 евро с левова равностойност 28 314.16 лв., за което била издадена Сметка за дължима сума №90000011/31.05.2019г.

По делото е представен Споразумителен протокол от 17.06.2019г. между „***“ ЕООД и „**“ ЕООД, по силата на който страните сключват споразумение „***“ ЕООД да изплати сумата от 7 000 евро на „**“ ЕООД като обезщетение във връзка с извършен превоз. В споразумението е отразено, че товарен автомобил с рег.№***, собственост на „***“ ЕООД по заявка на „**“ ЕООД натоварва дрехи от гр.Аспропиргос, Гърция на 09.05.2019г. със задължение да ги превози до гр.Мадрид, Испания, както и че поради неправилно изпълнение на превоза и непредпазливост от страна на превозвача е погубен част от товара. Със споразумението „***“ ЕООД се съгласява да обезщети „**“ ЕООД със сумата от 7 000 евро, а „**“ ЕООД се съгласява да получи сумата по обезщетението и към датата на сключване на споразумението няма други претенции към „***“ ЕООД. „***“ ЕООД също е 4 декларирало, че няма други претенции към „**“ ЕООД. По делото е представена Квитанция /вносна бележка/ за извършено от „***“ ЕООД към „**“ ЕООД плащане в размер на 13 690 лв.