Решение № 4620 от 23.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4620 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100503819 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца С. Х. Г. срещу Решение № 1402, постановено в съдебно заседание на 15.02.2022 г., по гр. дело № 47651/2021 г. на СРС, 78 с-в, с което е отхвърлен предявения срещу работодателя „Х.М.“ ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ. Решението се оспорва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се излагат основно съображения, че ищецът нямал възможност да се яви в съдебно заседание по здравословни причини, бил е лежащо болен, за което е приложил болничен по електронна поща на 10.02.2022 г. Поради това сочи, че съдът неоснователно е дал ход на делото, в нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, вместо да го отложи за друга дата.

Поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения и моли да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно моли да му бъде възстановен срока за провеждане на второто съдебно заседание, по чл.

66, ал. 3 ГПК и да се отменят всички процесуални действия по това заседание.

Претендира разноски на основание чл. 38 ЗАдв и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Срещу въззивната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна ответника „Х.М.“ ЕООД в срока по чл. 263 ГПК. В молба подадена на 16.05.2023 г., преди съдебно заседание, ответникът оспорва жалбата. Поддържа, че решението е законосъобразно постановено. В съответствие с процесуалния закон СРС е дал ход на устните състезания и е постановил оспореното решение. Не са били налице предпоставки по чл. 142, ал. 2 ГПК - страната и пълномощникът й да не могат да се явят в съдебно заседание поради препятствие, което не могат да преодолеят, за да се 1 отложи заседанието. Действително ищецът е представил по електронен път болничен лист, според който е в невъзможност да се яви в съдебно заседание поради временна нетрудоспособност, но в него не е отбелязано, че заболяването му не позволява явяване на лицето, съгласно чл. 18, ал. 2 НМЕ. Освен това законът изисква кумулативно страната и представителят да не могат да се явят, за да е налице основание за отлагане на делото. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението да се потвърди. Претендира разноски. Възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищеца по чл. 38 ЗАдв.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав констатира, че жалбата не съдържа никакви конкретни доводи за незаконосъобразност на решението на СРС по същество.

Трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д.

№ 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове приема, че подадена в срок въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, е редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. В Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

С оглед правомощията на въззивната инстанция, при подадена бланкетна въззивна жалба, настоящият състав счита, че следва да се произнесе относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и относно правилното приложение на императивните материалноправни норми.

При извършване на тази проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Жалбата срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това страна.

По съществото на спора, по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, съдът намира следното :

В чл. 128 КТ е установено, п о императивен начин, основно задължение на работодателя да изплаща на работника (служителя) уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна престация за предоставената и използвана работна сила от страна на служителя и в съответствие с договореното по трудовото правоотношение.

В случая по делото е проведено първо съдебно заседание на 16.12.2021 г. на което ищецът е присъствал лично. В това заседание е докладван иска по чл. 140 ГПК, като на ищеца е указана тежестта на доказване, а именно - че следва да установи, пълно и главно, както наличието на трудово правоотношение с ответника, така и какъв е размера на твърдяното като неполучено от него трудово възнаграждение. За установяване на този факт СРС е допуснал ССчЕ.

2

Според заключението, което не е оспорено, по трудовото правоотношение с ищеца от 04.12.2019 г., с уговорен размер на възнаграждението от 280 лв., което е прекратено на 10.02.2020 г.на основание чл. 71, ал. 1 КТ, според уведомлението до НОИ по чл. 62, ал. 5 КТ, на ищеца е изплатена сума от 996 лв. и няма неизплатени задължения от работодателя.

При тези данни СРС е приел иска за недоказан и от там – неоснователен и го е отхвърлил.

Както се посочи по - горе, в жалбата се излагат единствено съображения за допуснати процесуални нарушения по проведеното второ по делото съдебно заседание на 15.02.2022 г., които въззивният състав намира за неоснователни.

Според редакцията на чл. 142, ал. 2 ГПК към датата на съдебното заседание, съдът може да отложи делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.

Въззивният съд констатира, че ищецът е представил по електронна поща копие от болничен лист, с диагноза „счупване на пубиса“, с режим на лечение „домашен – амбулаторен“, за периода 05.02.2022 г. – 06.03.2022 г.

В болничният лист не се съдържа отбелязване, че страната не може да се яви пред органите на съдебната власт, както изисква чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. (обн. ДВ обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.).

В чл. 18, ал. 2 от действащата НМЕ, е предвидено, че „при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт“.

Ищецът не твърди такова удостоверение да е представено по делото пред СРС и да не е съобразено от този съд. Ето защо законосъобразно първоинстанционният съд е счел, че не са налице предпоставки за отлагане на делото и го е разгледал, като е дал ход на устните състезания.

Освен изложеното, не на последно място, по арг. от чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция може единствено да отмени изцяло или отчасти решението на първоинстанционния съд или да го обезсили, ако е недопустимо постановено.

Следователно, дори посоченото от ищеца процесуално нарушение да беше реализирано от СРС, то не би обусловило отмяна на първоинстанционното решение на това основание и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, каквото искане е направил ищеца в жалбата, а единствено би предоставило възможност за страната, чийто права са накърнени, да ангажира доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради допуснатото процесуално нарушение. В случая от въззивника не са направени доказателствени искания в настоящата инстанция.

В заключение, поради съвпадане на изводите на СГС с тези на СРС, решението следва да се потвърди. Тъй като изхода от спора остава непроменен, решението следва да се потвърди и в частта по разноските присъдено в тежест на ищеца, които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски по делото и с изхода от 3 спора.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода на делото (жалбата няма да бъде уважена), право на разноски има въззиваемата страна - ответник. Пред СГС са представени доказателства за заплатени в брой разноски за адвокат в размер на 700 лв. Ищцата е направила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази посочената норма, както и разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, липсата на фактическа сложност на делото, което е решено в едно заседание намира, че разноски за адвокат на ответника са прекомерни и следва да намалят до 560 лв.

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1402, постановено в съдебно заседание на 15.02.2022 г., по гр. дело № 47651/2021 г. на СРС, 78 - ми с-в.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Х. Г., ЕГН: **********, с адрес на представителя си по делото, гр. София, жк *******, чрез адв. Б. да заплати на ответника „Х.М.“ ЕООД, ЕИК:*******, с адрес по делото : гр. София, ул. „******* парт. офис 3, чрез адв. Й., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв. за СГС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4