Определение № 195 от 10.05.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Смолян, 10.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500169 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

С Определение № 159/22.03.2024 г., постановено по гр.дело № 316/2023г. по постъпилата молба вх. № 934/18.03.2024 г. от „Кр.“ ЕАД, Маданският районен съд е изменил на основание чл. 248 от ГПК свое Решение № 51/28.02.2024 г. по гр.д. № 316/2023г., в частта за разноските, като е осъдил „Кр.“ ЕАД гр.София да заплати на Еднолично адвокатско дружество Ел.

Ив. - гр. Пловдив сумата от 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вместо първоначално присъденото възнаграждение от 1 020 лв. Със същото определение по постъпила от „Ай Тръст“ ЕООД Маданският районен съд е изменил на основание чл. 248 от ГПК свое Решение № 51/28.02.2024 г. по гр.д. № 316/2023г., в частта за разноските, като е осъдил от „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Ел. Ив. - гр. Пловдив сумата от 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вместо първоначално присъденото възнаграждение от 814 лв.

Определението е обжалвано в срок с частна жалба с вх.№ 1053/27.03.2024г., изпратена по пощата на 25.03.2024г. от Ф. А. Б. чрез пълномощника й адв.Ел. Ив., с искане да бъде отменено. В жалбата се поддържат твърдения, че ответното дружество не е направило възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, като се сочи чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излагат се доводи, че определянето на адвокатско възнаграждение от съда по неясни и необективни критерии е недопустимо, като се позовава се на чл.68 ГПК, чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2 от посочената наредба, като прави извод, че адвокатското възнаграждение не е определено правилно и съобразно наредбата, защото не държи сметка, че такова е дължимо за всеки отделен иск според вида и цената му и материалния интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от наредбата. Счита, че за всеки отделен иск се дължи поне минималното възнаграждение по наредбата, а след това възнагражденията по всеки иск се събират и се присъжда техният сбор, като сочи съдебна практика на ВКС. Твърди се , че следва да се отчете, че в решението по дело С-438/2022 г. на СЕС от 25.01.2024 г. на въпроса на 1 запитващата юрисдикция по какъв механизъм съдът следва да извърши намалението на разноски за адвокатско възнаграждение няма отговор. Сочи, че по аналогия следва да се приложи разрешението, дадено с решението по дело С 57/15 на СЕС, като чл.78, ал.5 ГПК се тълкува при съобразяване принципите за разумност и пропорционалност на разноските. Позовава се на решение на СЕС от 05.12.2006 г. по съединени дела С-94/04 и С-202/04 с довода, че, ако съдът не прилага наредбата, са налице опасностите, описани в това решение. Анализирайки решението на СЕС от 25.01.2024 г.,жалбоподателката твърди, че СЕС приема как правната уредба, постигната с Наредба № 1/2004 г., не попада непременно в обхвата на забраната на чл.101,§ 1 ДФЕС, а преценка в този смисъл следва да бъде направена от националния съд, след като отчете общия контекст, в който наредбата на Висшия адвокатски съвет е приета или проявява последиците си и поконкретно: какви са легитимните цели на националната правна уредба и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи то нея, са присъщи на преследването на тези цели.

Жалбоподателката твърди, че не може да се приеме, че решението на СЕС позволява да не се прилага наредбата само поради посочената в решението евентуална възможност за противоречие между чл.101, §1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с оглед механизма на определянето им, минимални размери на адвокатските възнаграждения. Според жалбоподателката, решението на СЕС всъщност възлага на националния съд да прецени дали чл.38, ал.2 от ЗАдв и чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от посочените разпоредби, са присъщи на преследването на тази цел. В жалбата се твърди още, че легитимната цел на разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.1 от Наредба №1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в понисък от минималния посочен в наредбата размер, е създаване на гаранции /наред със съществуващите в ЗАдв професионални правила за организацията, квалификациите, професионалната етика, надзора и отговорността на адвокатите/ за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, вкл. чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието.Според жалбоподателката, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че нивото на минималните размери на адвокатските възнаграждения не е повисоко от съдебните разноски, вкл. Предвидените държавни такси за достъп до съд, а равният достъп на физическите лица до правосъдие и предоставяне на ефективна правна помощ е осигурен от разпоредбите на ЗПП и чл.38 от ЗАдв. С оглед изложеното и предвид очертаната връзка между предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения и качеството на услугите, предоставяни от адвокатите, счита, че ограниченията, въведени от законодателя,въпреки присъщите им ограничаващи конкуренцията ефекти, се свеждат до това, което е необходимо за осигуряване изпълнението на визираната легитимна цел. Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде присъден справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Кр.“ ЕАД гр.София чрез пълномощника му ст.юрисконсулт Елена Веселинова, в с който оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, че константната съдебна практика приема, че при определяне размерът на дължимото възнаграждение за предоставена правна помощ националният съд следва да извърши конкретна спрямо случая преценка относно действителната правна и фактическа сложност на производството и спрямо резултатът от преценката да вземе решение дали да приложи „наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на 2 която е придаден задължителен характер с национална правна уредба“. В случаите когато размерът на възнаграждението по НМРАВ, не съответства на положения от адвоката труд за конкретното производство, съдът е длъжен да откаже да я приложи, тъй като „освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС."В случая спорът се свежда до въпроса икономически обосновано и справедливо ли е за конкретното производство да бъде присъден претендирания от ЕАД Ел. Ив. хонорар в размер на 1020,00 лева и дали той съответства на количеството и качеството на положения от адвоката труд. В частната жалба освен теоретични разсъждения в насока, че неприлагането на НМРАВ ще доведе до спадане на качеството на адвокатските услуги, не са посочени никакви конкретни аргументи относно комплицирания правен и фактически характер на конкретното производство, докато в подадената молба по чл. 248 ГПК и в мотивите на МPC са изложили конкретни аргументи защо възнаграждението по конкретното дело следва да бъде в минимален размер, съответстващ на правната и фактическата сложност на казуса. По делото са налице безспорни факти, от съществено значение за решаването на спора - сключването на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство и тяхното съдържание. Ищецът не е провеждал доказване по предявения иск. Спорният предмет е сведен до тълкуване на клаузите на договорите, като по въпроса има постановена многобройна съдебна практика, поради което същият не е със съществена правна сложност. По делото се е провело едно открито съдебно заседание, в рамките на което адв. Ив. не се е явила лично, а е депозирала бланкетна молба без доказателствени искания.Счита, че МPC правилно е приложил задължителната практика на СЕС, като е извършил преценка спрямо конкретната фактология по случая и е определил справедлив по размер хонорар в полза на адвоката на ищеца, съответстващ по размер на количеството и качеството на положения труд. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

В срока по чл.276,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от „Ай Тръст“ ЕООД.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговорите и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е оплакването за неправилност на определението, тъй като от ответното дружество не било направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. От приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие от 12.09.2023 г. е видно, че адв.Ив. защитава ищцата Ф. Б. безплатно на осн.чл.38, ал.1,т.2 ЗАдв. Независимо от това, с отговора на исковата молба ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е направило възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК, което повтаря и в молбата си по чл.248ГПК.

Съгласно чл.633 ГПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.С решението от 25.01.2024 г. по дело С438/22 СЕС приема, че:

1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, 3 противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.;

2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101,параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Действително, с решението няма отговор поотделно на всеки един от въпросите на запитващия съд, като на въпросите от 2-ри до 9-ти от преюдициалното запитване е даден един общ отговор по т.2 от решението.Дори да се счете, че с въпроси 8 и 9 запитващата юрисдикция цели да получи и някакъв ориентир за определяне размера на адвокатското възнаграждение, ако не прилага наредбата, както се поддържа в жалбата, разбирането на СЕС е в друг смисъл - по т.42 от мотивите на решението СЕС приема, че с въпроси от втори до девети, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да получи уточнения, на първо място, относно „легитимните цели", на които трябва да отговаря национална правна уредба — съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет; и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния — за да бъде в съответствие с член 101, параграф 1 ДФЕС, и на второ място, относно контрола, който този съд е длъжен да извърши в този контекст.