Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 235/2025
Вид
Решение № 78
Подписан
19.02.2026
В сила
17.04.2026
Състав
Даниела Дончева, Димитър Мирчев, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 26, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 и 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 и 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 90, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 645 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000235 по описа за 2025 година

Делото се разглежда повторно в Софийския апелативен съд /САС/ след връщането му с Решение № 78/20.03.2025 г. по т.д. № 1174/2023 г. на ВКС, ТК, II т.о. С този акт е отменено Решение № 116 от 22.02.2023 г. по в.т.д. № 655/2022 г. на САС, ТО, IХ състав и делото е върнато за разглеждане от нов състав на апелативния съд.

При първото разглеждане от въззивния съд, САС е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, а съобразно същото СГС е осъдил “Силвия 2007” ЕООД да заплати на “Имо 2005” ООД (в несъстоятелност) на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 62 618,38 лева (шестдесет и две хиляди шестстотин и осемнадесет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща дължима неплатена част от продажната цена на апартамент № А605 от Жилищна сграда с магазини, ателиета, паркоместа, складови и технически помещения и подземни гаражи, находящи се в гр. София, Столична община, район “Студентски”, в УПИ I-1696, кв. 42 по плана на гр.

София, местност “Студентски град”, прехвърлен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на нотариус В. А., с рег. № *** на НК, с район на действие – РС – София, вписан под акт № 139, том CLXXXIII, вх.рег. № 62070/23.12.2009 г. на Служба по вписванията – София, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 62 618,38 лева за периода от 09.10.2020 г. до окончателното й плащане, и сумата от 8 767,27 лева (осем хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща законната лихва върху главницата от 62 618,38 лева за периода от 25.05.2019 г. до 09.10.2020 г., като са отхвърлени 1 като неоснователни предявените искове за главница за горницата над 62 618,38 лева до 90 000 лева и за лихва за горницата над 8 767,27 лева до 12 600 лева. Съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В своето решение ВКС е приел, че въззивният съд /при първоначалното разглеждане на делото/ е провел формално въззивно производство, в което не е дал самостоятелно разрешение на правния спор, отразено в мотивите към обжалваното решение, и не е отговорил на оплакванията, доводите и възраженията във въззивната жалба, с която е бил сезиран. Като е процедирал по този начин, въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила и е постановил неправилно решение. Касационната инстанция е посочила, че при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да разреши спора по същество в очертаните с въззивната жалба и с отговора предели (чл.269 ГПК) и да се произнесе мотивирано по всички оплаквания, доводи и възражения във въззивната жалба на „Силвия 2007“ ЕООД.

От материалите по делото се установява следното от настоящия състав на съда:

Делото в САС е образувано по въззивна жалба от „Силвия 2007“ ЕООД, ЕИК 175817782 против Решение № 260260/11.04.2022r. по т. д. № 2283/2020г. по описа на СГС, TO, VI - 8 състав, в частта му ,с която жалбоподателят е осъден да заплати главница от 62 618,38 лева, законна лихва в размер на 8 767,27 лв. и направените по делото разноски.

Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобрзно. Неправилно съдът направил разграничение между „цена за изграждането на обекта“ и „цена на прехвърлянето на правото на собственост“. В предварителния договор от 05.10.2009г. е уговорена продажна цена в размер на 159 600 лв. ,като купувачът е внесъл капаро в размер на 9 600 лв., както и е уговорено,че заплаща 60 000 лв. от общата цена в деня на подписване на предварителния договор.Неправилно съдът приел,че с нотариалния акт за продажба на имота страните предоговорили отношенията си.Подържа се,че с нотариалния акт страните не са предоговорили отношенията си, а са отчели, че до датата на нотариалния акт купувачът е изпълнил задълженията си за плащане на капаро и на втората вноска от цената по предварителния договор от 05.10.2009г., поради което в нотариалния кат следва да бъде записано единствено задължението за плащане на третата вноска от 90 000 лв. Неправилни били изводите на съда,че отношенията между третото лице довършило сградата[1]МДМА 16 ООД и новия собственик на имота-Д. Д. били „ирелевантни" за делото. Ответникът по делото не предявил чужди възражения,а свои лични,които се изразявали в това,че довършителните работи за процесния апартамент не са извършени от длъжника по тях ищецът, а от третото лице МДМА — 16 ООД, поради което са били заплатели на това трето лице. Подържа се,че ищцовото дружество не следва да претендира присъждането на остатъка от цената на апартамента,който остатък е калкулиран въз основа на предположението,че именно ищеца ще изпълни задължението да довърши апартамента и да снабди сградата с акт – образец 15. В жалбата са изложени подробни съображения относно неправилността на решението в частта му,с която не е уважено направеното от 2 жалбоподателя възражение за прихващане.Иска се решението ,в обжалваните му части да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени като бъдат присъдени направените по делото разноски. В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника „ИМО 2005" ООД (в несъстоятелност), ЕИК 131487281, представлявано от синдика К. В. К..Същият оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.Подържа се,че са неоснователни твърденията във въззивната жалба, че въззиваемото дружество имало насрещно задължение по процесния нотариален акт за продажба на недвижим имот в груб строеж, освен да прехвърли собствеността върху апартамента и да извърши довършителните работи, съгласно сключения предварителен договор.Правилно решаващия съд приел,че предварителния договор инкорпорира в себе си два отделни договора - предварителен договор за сключване на окончателен договор за продажба на апартамент и договор за изграждане на апартамент до определена фаза на завършеност. В този предварителен договор е определена една обща цена, като в нея не са разграничени цената на имота и цената на строително[1]монтажните работи.С процесния нотариален акт собствеността на имота е прехвърлена, като е определена цена за апартамента в състоянието, в което се е намирал към деня на продажбата - груб стоеж. Затова тази цена е по-ниска от посочената в предварителния договор, доколкото последната включва и цената за всички СМР по обекта до окончателното му завършване до договореното състояние. Подържа се,че задължението по продажбената сделка за плащане на остатъка от цената за апартамента в груб строеж не е обвързано със задължение на изпълнението на всички довършителни работи до пълното завършване на апартамента. Поради това,че двете задължения на въззиваемото дружество — да сключи окончателен договор и да извърши всички договорени СМР по построяването на апартамента до договорена степен на завършеност, произтичат от две различни правоотношения, няма как да се прави възражение за неизпълнен договор, защото двете задължения не произтичат от едно и също правоотношение.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пред втората инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства, поради което следва да се изложат фактите и хронологията на правния спор, развил се пред първостепенния съд.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Имо 2005" ООД (в несъстоятелност), ЕИК 131487281 с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.Подържа се в исковата молба,че по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на нотариус с рег. № 32 на НК, ответникът “Силвия 2007” ЕООД, ЕИК 175817782, има задължение да заплати на продавача-ищец “Имо 2005” ООД (в несъстоятелност), ЕИК 131487281 остатъка от продажната цена в размер на 90 000 лева за закупения от ответното дружество апартамент подробно посочен в нотариалния акт .Остатъкът следвало да бъде заплатен в едноседмичен срок от издаване на Акт образец 15 за сградата, който е издаден на 17.05.2019 г., поради което задължението за остатъка от 3 продажната цена е следвало да бъде изпълнено до 24.05.2019 г. включително. На 27.01.2020 г. е поканил ответното дружество да изпълни задължението си с писмена покана, изпратена по пощата, която се е върнала в цялост с отбелязване “Преместен”.Иска се ответника да бъде осъден да заплати сумата от 90 000 лева, представляваща дължима неплатена част от продажната цена на апартамента,сумата от 12 600 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 90 000 лева за периода от 25.05.2019 г. до датата на подаване на исковата молба , както и законната лихва върху главницата от 90 000 лева за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

В представения отговор ответника оспорва предявените искове като неоснователни. Подържа,че съгласно нотариалния акт и предварителния договор за продажба на апартамент и задължение за изграждане от 05.10.2009 г., продавачът следва да извърши съответните довършителни работи по сградата и да я приведе от състоянието на груб строеж до завършена сграда, снабдена с Акт образец 15, поради което е уговорена и цената по нотариалния акт.Ищецът не изпълнил това си задължение за снабдяване на сградата с Акт образец 15 и Акт образец 16, поради което не може да търси от ответника пълния размер на уговорената продажна цена за апартамента.Подържа се в отговора,че на 28.10.2010 г. управителя на ищцовото дружество- продавач е подписал приходен касов ордер № 276 за получаването на сумата от 14 000 евро (или 27 381,62 лева) от “Силвия 2007” ЕООД, с основание “вноска за ап. А605 – за заличаване на ипотека”. Имотът бил препродаден от “Сливия 2007” ЕООД с нотариален акт № 110, том III, рег. № 7782, дело № 346/2018 г. на нотариус В. В., като към датата на продажбата сградата не е била снабдена с Акт образец 15. Подържа се,че купувачът Д. Д. поел задължение спрямо “Силвия 2007” ЕООД да заплати на “МДМА – 16” ООД стойността на довършителните работи по сградата, припадащи се на процесния апартамент. Тези довършителни работи нямало как да се заплатят на ищцовото дружество “Имо 2005” ООД (в несъстоятелност), след като същото не ги е извършило.Съгласно нотариалния акт от 2018 г. и в интерес на купувача Д. Д., част от дължимата от ответника цена в размер на 14 000 евро (27 381,62 лева) е платена на 27.06.2019 г. от третото лице Д. Д. като собственик на ипотекирания имот по разчетна сметка в “БАНКА ДСК” ЕАД, с основание “за частично заличаване на ипотека по кредита на „Имо 2007“ООД. Третото лице Д. Д. е заплатило и 22 972 лева на “МДМА – 16” ООД с основание “довършителни работи за ап. А605”, с което е изпълнило задължение по нотариален акт от 2018 г.подържа се от ответника,че “МДМА – 16” ООД има качеството на възложител по издадения Акт образец 15, тъй като същото е закупило сградата от предишния й собственик “Имо 2007” ООД (в несъстоятелност), който след откриване на производство по несъстоятелност с решение от 01.10.2012 г. и след обявяването на дружеството в несъстоятелност с решение от 21.03.2016 г. не е могъл обективно да завърши сградата и да осигури издаването на Акт образец 15 за нея.

От страна на ответника е направено възражение за неизпълнен договор по чл.

90, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по договора за снабдяване на сградата с Акт образец 15 в определен срок – до 31.08.2010 г., което е от 4 значение за плащането на претендираната част от продажната цена.Съгласно чл. 1 от предварителния договор общата продажна цена на имота е 159 600 лева като се прави възражение за прихващане с дължимата неустойка от 31 920 лева (20% от общата продажна цена) по чл. 14, ал. 2 от предварителния договор, която е възникнала в полза на ответникакупувач поради забавата на ищеца[1]продавач да изпълни задължението си за снабдяване на сградата с Акт образец 15 до 31.08.2010 г. Твърди, че това задължение за плащането на неустойка е в резултат на продължаващата забава на ищеца и не е погасено по давност, като купувачът ответник имал право да удържи неустойката от продажната цена. При условията на евентуалност ответника е направил възражение за прихващане с правно основание чл. 82 от ЗЗД със своите насрещни и изискуеми вземания спрямо ищеца за сумата от 61 809 лева – обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи разликата между цената на процесния апартамент с или без Акт образец 15 и Акт образец 16. Подържа се, че цената с довършването на сградата/апартамента възлиза на 159 600 лева, а без тях на 50 000 евро или 97 791 лева (съгласно нотариалния акт от 2018 г.). При условията на евентуалност, ако възражението за прихващане със сумата от 61 809 лева не бъде прието за основателно, ответникът е направил възражение за прихващане с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл.