Решение № 186 от 09.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Б., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ив. И. при участието на секретаря Т.В. Б. като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20261810100415 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на „*“ ЕАД, ЕИК: *, гр. С., бул.

„В.“ № *, чрез адвокат А. Б., гр. С., ул. „Х. М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу * (АПИ), ЕИК:

*, гр. С., бул. „М.“ № *, с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) на „*“ ЕАД се твърди, че: На 23.03.2023 г., около 04:10 ч., на главен път * В. — С., в района на 176 км, водачът на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № * — С. С. Ц., при навлизане в ляв завой попаднал в несигнализирана и необезопасена скална маса /камъни/ на пътното платно, в резултат на което настъпил удар и били причинени значителни имуществени вреди по посочения автомобил. За ПТП бил съставен Протокол за ПТП № */23.03.2023 г.

Към момента на настъпването на ПТП лекият автомобил бил застрахован със застраховка „Каско+“ в „*“ ЕАД по полица № *. След подадено заявление в „*“ ЕАД била образувана щета № *, като били изготвени опис-заключение, калкулация и ликвидационен акт по щета, въз основа на които на сервиз „*“ ЕООД била заплатена сумата от 11 541.72 лв., или 5 901.19 евро, с преводно нареждане от 05.06.2023 г., на основание фактура № 0052077763/22.05.2023 г. Претендират се още и 15 лв., или 7.67 евро, за ликвидационни разноски за обработка на щетата.

Според ищеца ПТП е настъпило поради това, че пътното платно не е било обезопасено и не е било поддържано в състояние, което да осигурява безпрепятствено преминаване. Процесният пътен участък бил част от републиканската пътна мрежа, поради което за поддържането му отговаряла АПИ.

С оглед на изложеното „*“ ЕАД моли БРС да осъди АПИ да му заплати сумата от 11 556.72 лв., или 5 908.86 евро, от които: 11 541.72 лв., или 5 901.19 евро, за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № *, и 15 лв., или 7.67 евро, за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 11 556.72 лв., или 5 908.86 евро, считано от 10.09.2025 г. до окончателното плащане: чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49, чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В отговора на исковата молба (ОИМ) на АПИ се възразява срещу основателността 1 на иска: Първо, оспорва се доказателствената сила на протокола за ПТП от 23.03.2023 г. като непълен, неточен и противоречив. Второ, твърди се, че липсвал снимков материал, какъвто следвало да бъде изготвен при настъпване на ПТП. Трето, не било ясно какви препятствия са затруднили водача да се съобрази с пътната обстановка и да избегне ПТП. Четвърто, ликвидационният акт от 05.06.2023 г. не бил подписан от инспектор и главен счетоводител на ищцовото дружество. Пето, оспорват се предпоставките за възникване на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД. С оглед на изложеното АПИ моли БРС да остави без уважение предявените искове.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

На 23.03.2023 г., около 04:10 ч., на главен път * В. — С., в района на 176 км, при движение в тъмната част на денонощието, при валеж, мокър асфалт, ляв завой и липса на улично осветление, лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № *, управляван от С. С. Ц., е попаднал върху паднала на пътното платно несигнализирана и необезопасена скална маса /камъни/, в резултат на което е настъпил удар и са причинени значителни имуществени вреди по процесния автомобил. За ПТП е съставен Протокол за ПТП № */23.03.2023 г.

ПТП — освен от протокола за това — се доказва още и от представената административна преписка от РУ — Б., включително снимковия материал, а също и от САТЕ, която БРС кредитира изцяло. Възражението на АПИ, че не бил представен снимков материал, е несъстоятелно, защото такъв е изискан и приложен по делото. Другите възражения на АПИ, че протоколът за ПТП не бил надлежно съставен, че нямал материална доказателствена сила и не доказвал самото ПТП, са неоснователни, защото, първо, са бланкетни, второ, обстоятелствата по ПТП, удостоверени в протокола за ПТП, се потвърждават от всички доказателства по делото: разпита на св. С. С. Ц. и св. Г. Л. Б., от протокола за ПТП и снимките към него и от САТЕ.

Според САТЕ процесното ПТП е било непредотвратимо при действителните условия на пътуване: нощ, дъжд, мокър асфалт, тъмнина, ляв завой и липса на каквато и да е сигнализация на препятствието. Установените щети по л. а. „Ф. П.“ с рег. № * са в пряка, непосредствена и непрекъсната причинно-следствена връзка с описания в доказателствата по делото механизъм на ПТП — подножен удар на превозното средство в паднала на пътното платно скална маса /камъни/, при пълна локализация на щетите в долната предна част на автомобила. САТЕ установява още, че стойността на ремонта по пазарни цени към момента на ПТП е 14 179.32 лв. с ДДС, или 7 249.77 евро с ДДС. Съдът кредитира САТЕ като обективно, пълно и компетентно изготвена. Заключението е основано върху доказателствата по делото, снимковия материал, данните от протокола за ПТП, уведомлението за щета и техническия анализ на механизма на уврежданията. Не се установиха данни за алтернативен механизъм на настъпване на вредите, нито за предходни увреждания, техническа неизправност на автомобила или принос на водача.

Въпросният л. а. е бил застрахован със застраховка „Каско+“ в „*“ ЕАД като застраховател по полица № * към датата на настъпване на ПТП в полза на „*“ ЕООД като застраховащ. По щетата е била образувана ликвидационна преписка № *. На основание фактура № 0052077763/22.05.2023 г. на „*“ ЕООД ищцовото дружество е заплатило сумата от 11 541.72 лв., или 5 901.19 евро, с преводно нареждане от 05.06.2023 г. Платеното обезщетение е под установения от САТЕ действителен размер на вредата, поради което не е налице завишаване на претенцията.

Възражението на АПИ относно неподписването на ликвидационния акт е неоснователно. По делото е установено както настъпването на застрахователното събитие, така и действителният размер на причинените вреди и фактът на плащането от страна на застрахователя. Вътрешният ред за обработка на щетата не променя настъпилия правен резултат по чл. 410, ал. 1 КЗ, щом като плащането е извършено по действащ договор за имуществена застраховка и в рамките на действително причинените вреди.

2

Ответникът не оспорва, че процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа. При това се установява, че именно АПИ чрез своите работници и служители стопанисва същия пътен участък и носи задължението да го поддържа в състояние, което осигурява безопасно и безпрепятствено движение.

Възражението за принос на водача в ПТП е несъстоятелно: липсват каквито и да било данни за това. Напротив, от САТЕ следва, че при конкретните условия ПТП е било практически неизбежно за всеки водач, движещ се със скорост около 60 км/ч.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с осъдителен иск (ОИ) на „*“ ЕАД срещу АПИ, с който се иска АПИ да бъде осъдена да плати на дружеството сумата от 11 556.72 лв., или 5 908.86 евро, от които 11 541.72 лв., или 5 901.19 евро, за платено обезщетение по застраховка „Каско+“ на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № *, и 15 лв., или 7.67 евро, ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 10.09.2025 г. до окончателното плащане: чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49, чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. АПИ оспорва иска по основание и по размер.

С оглед на възприетата по-горе фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Първо, че между „*“ ЕАД и „*“ ЕООД е била сключена застраховка „Каско+“ на л. а.

„Ф. П.“ с рег. № * към 23.03.2023 г. с полица № * (чл. 399 и сл. КЗ). Второ, на 23.03.2023 г., около 04:10 ч., на главен път * В. — С., в района на 176 км, е реализирано ПТП със същия автомобил, който е попаднал върху паднала, несигнализирана и необезопасена скална маса /камъни/ на пътното платно. Трето, от това ПТП л. а. е претърпял значителни имуществени вреди в долната предна част на автомобила. Четвърто, вредата е в размер, по-голям от платеното от застрахователя обезщетение, тъй като според САТЕ стойността на ремонта по пазарни цени към момента на ПТП е 14 179.32 лв. с ДДС, или 7 249.77 евро с ДДС. Пето, ищцовото дружество действително е платило сумата от 11 541.72 лв., или 5 901.19 евро, на основание фактура № 0052077763/22.05.2023 г. на „*“ ЕООД и преводно нареждане от 05.06.2023 г. Шесто, АПИ чрез своите работници и служители стопанисва процесния участък от главен път *, който е част от републиканската пътна мрежа (чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП).

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП именно АПИ е стопанин на същия път, като по силата на чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП агенцията има задължението да го поддържа в изрядно състояние. По делото се установи като несъмнено, че АПИ не е изпълнила това си задължение, предвид наличието на паднала, несигнализирана и необезопасена скална маса /камъни/ на пътното платно, в тъмната част на денонощието, при валеж, мокър асфалт, ляв завой и липса на улично осветление.

От доказването на деянието (неподдържане и необезопасяване на пътното платно), вредите (платеното обезщетение по застраховката и ликвидационните разноски) и причинната връзка между тях следва, че вината на работниците и служителите на АПИ се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). АПИ не е оборила тази презумпция. Противоправността е правен извод, който следва от това, че АПИ не е изпълнила задължението си да стопанисва надлежно републиканската пътна мрежа, допускайки в нея наличието на паднала скална маса /камъни/, която не е била нито обозначена, нито обезопасена.

АПИ не доказа нито съпричиняване на процесното ПТП от водача (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), нито че нейните служители са поддържали изрядно процесния главен път. Прочее тези възражения са неоснователни.

При това БРС намира, че като е заплатило сумата от 11 541.72 лв., или 5 901.19 евро, за възстановяване на вредите по процесния автомобил, която АПИ е дължала на увреденото лице на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, „*“ ЕАД се е суброгирало на основание чл.

410, ал. 1 КЗ в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника за това, което е платило — общо 11 556.72 лв., или 5 908.86 евро, ведно със законната лихва от датата на ИМ — 10.09.2025 г., до окончателното плащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), а също и за понесените ликвидационни разноски сумата от 15 лв., или 7.67 евро.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищцовото дружество (чл. 78, ал. 1 3

ГПК) в размер на (1) 462.27 лв., или 236.35 евро, за държавна такса, (2) 300 евро за САТЕ, (3) 20 лв., или 10.23 евро, за депозит за свидетел, (4) 1 367.65 лв., или 699.30 евро, за адвокатско възнаграждение; или общо всичко 1 245.88 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Б.ският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА *, ЕИК: *, гр. С., бул. „М.“ № *, да плати на „*“ ЕАД, ЕИК: *, гр. С., бул.

„В.“ № *, сумата от 11 556 (единадесет хиляди петстотин петдесет и шест) лева и 72 ст., или 5 908 (пет хиляди деветстотин и осем) евро и 86 евроцента, от които 11 541.72 лв., или 5 901 (пет хиляди деветстотин и едно) евро и 19 евроцента, представляваща платеното обезщетение по застраховка „Каско+“ по полица № * за вреди по лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № *, собственост на „*“ ЕООД, настъпили при ПТП на 23.03.2023 г., около 04:10 ч., на главен път * В. — С., в района на 176 км, при което водачът С. С. Ц. при навлизане в ляв завой попаднал в несигнализирана и необезопасена скална маса /камъни/ на пътното платно, в резултат на което е настъпил удар и са причинени значителни имуществени вреди по автомобила, както и 15 лв., или 7 (седем) евро и 67 евроцента, за ликвидационни разноски за обработка на щета № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2025 г. до окончателното плащане: чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49, чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.