Решение № 840 от 14.11.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Шумен, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630101031 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, от В. Г. Н., чрез пълномощника адв. Димитров от АК София, против „Кредирект“ ЕООД гр.

София, в която е предявен отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване пълна нищожност на Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между ищцата и ответното дружество, поради противоречие на закона, в обективно съединение, при условията на евентуалност, с 1/отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора за потребителски кредит между страните, поради противоречие на закона и 2/отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от Договора за потребителски кредит между страните, поради противоречие на добрите нрави, както и искане с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на положително решение по делото за разсрочване изпълнението на задължението за връщане на главницата съобразно погасителния план към договора за кредит. От ответник е предявен в условията на евентуалност /в случай, че целият договор бъде обявен за 1 недействителен/ насрещен иск, с правно основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1262.80 лева, за осъждане на ищцата да плати остатъка от главница по Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на насрещната искова молба – 10.06.2024 г. до окончателно плащане.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 11.09.2023 г. между страните е сключен Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect в размер на 1500 лева, при фиксиран лихвен процент - 47 %; ГПР - 58.36 %, със срок за погасяване - 18 месеца, на вноски в размер на: 4 бр. x 58.75 лв. и 14 бр. x 141.22 лв., с дата на първо плащане 11.10.2023 г. и дата на последно плащане - 11.03.2025 г.. Страните договорили, по избор на длъжника, обезпечение: поръчител или банкова гаранция - чл. 6 от Договора, като в клаузата на чл. 18, ал. 1 била предвидена неустойка, при непредоставяне на обезпечение, в общ размер 2 887,12 лева. Ищцата не предоставила обезпечение, поради което следвало да върне: 1 500 - главница;

712, 08 лева – лихва и 2 887,12 лева – неустойка, която била разсрочена за плащане към месечните вноски. Ищцата внесла за погасяване на кредита 237,20 лева. Намира, че клаузата на чл. 3, ал. 2. т. 6 от Договора, която урежда възнаградителната лихва в размер на 47 % годишно е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишавало трикратния размер на законната лихва, поради което се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а клаузата на чл. 6 от Договора за предоставяне на обезпечение е нищожна и в нарушение на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като представлявала скрито възнаграждение за кредитора, което следвало да бъде включено в ГПР. Моли Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между В. Г. Н. и „Кредирект“ ЕООД гр. София, да бъде прогласен изцяло за нищожен. В условията на евентуалност, моли да бъдат прогласени за недействителни клаузите на чл. 18, ал. 1 и на чл. 3, ал. 2, т. 6 от същия Договор, а при постановяване на положително решение по делото ищцата да върне само стойността на главницата съобразно погасителния план, както и да бъде допуснато разсрочване изпълнението на задължението за връщане на главницата съобразно погасителния план към договора за кредит, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът намира 2 исковете за допустими, но неоснователни. Предявява, в условията на евентуалност /ако бъде уважен искът за прогласяване пълна нищожност на договора между страните/, насрещен осъдителен иск за сумата 1262.80 лв. остатък от главницата, ведно със законната лихва от датата на иска до окончателното плащане. Претендира разноски само по този иск.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответницата по насрещния иск го намира за неоснователен.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът, с изрична молба, поддържа предявения иск, а ответникът отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

На 11.09.2023 г. въз основа на Искане /л. 64/, след попълнен Стандартен европейски формуляр /л. 21а/, между страните е сключен Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect /л. 16/, с който ответникът се е задължил да отпусне заем в размер на 1500 лева, който ищцата да върне при: фиксиран лихвен процент от 47 % - чл. 3, ал. 2, т. 6; ГПР от 58.36 % - чл. 3, ал. 2, т. 4; в срок до 11.03.2025 г. на 18 месечни вноски, в размер на: 4 x 58.75 лв. и 14 x 141.22 лв. - чл. 3, ал. 2, т. 2. Съгласно клаузата на чл. 6 от Договора страните се споразумели договорът да бъде обезпечен, по избор на длъжника с поръчител или банкова гаранция, като в клаузата на чл.

18, ал. 1 била предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение в общ размер 2 887,12 лева. Съгласно Погасителния план неразделна част от договора /л. 16а/ ищцата следвало да върне за срока на договора: 1 500 главница; 712, 08 лева – лихва и неустойка от 2 935.92 лв., без отстъпка от 48.80 лв. или 2 887,12 лв. Твърдения от ищцата, че ответникът не е изпълнил задължението си да предостави сумата по кредит лева не са направени.

Ищцата внесла за погасяване на кредита 237,20 лева – съгласно Извлечение за извършени плащания /л. 48/.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и 3 нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

Истинността на приетите по делото писмени доказателства не са оспорени по предвидения в закона ред, поради което следва да се приеме, че страните са обвързани от Договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, съгласно която разпоредба договорът за заем е реален и поражда правно действие не от датата на сключването му, а от реално предаване на заетата вещ от заемодателя на заемателя.

Процесният Договор за заем по правната си същност е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като страни по него са ищецът потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което при сключването на договор действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 24, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК спрямо договора за потребителски кредит се прилагат нормите, както на ЗПК, така и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно, при липса на изрично противопоставимо възражение от потребителя – арг. от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК.

Процесният Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между ищцата и ответното дружество отговаря на императивните изисквания за валидност, по смисъла на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.

20 ЗПК, поради което предявеният отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за 4 прогласяване пълната му нищожност, поради противоречие на закона, е неоснователен. Според настоящия съдебен състав при евентуалното установяване на порок, който засяга само част от съдържанието на сделката би била налице хипотеза на частичната недействителност. В този случай съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е възможно да се запазят частично правните последици на сделката, а недействителните части да се отстранят.

Отстраняването на недействителните части /това което остава/, за да има практическо значение, трябва да представлява последица на допустима от закона сделка или по-ограничени правни последици на същата, или последици на друга действителна сделка. Настоящият състав на ШРС намира, че ако е налице частична недействителност, която засяга несъщественото съдържание на сделката, последната може да запази правните си последици без тези, които са резултат на недействителните части. В този смисъл твърдението на ищцата, че ако уговорени клаузи са нищожни влече недействителност на договора в неговата цялост, намира за неоснователно.

Предвид установеното, че договорът е действителен, следва, че предявеният в условията на евентуалност насрещен иск, с правно основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1262.80 лева, за осъждане на ищцата да плати остатъка от главница по Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на насрещната искова молба – 10.06.2024 г. до окончателно плащане, не следва да се разглежда, тъй като предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е ограничен в произнасянето си доколкото предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните – арг. чл.

6, ал. 2 ГПК.

Следователно подлежат на разглеждане предявените в условията на евентуалност два отрицателни установителни иска - за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1 и за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6, тъй като ищцата се позовава на тези две клаузи, които счита, че водят до недействителност на договора между страните:

1/клаузата предвиждаща плащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение поради противоречие на закона и 2/клаузата предвиждаща плащане на фиксирана лихва от 47 % поради накърняване на добрите нрави.

5

С клаузата на чл. 6 от Договора длъжникът се задължава в срока найкъсно до следващия ден, считано от предоставяне на сумата, да предостави на кредитора по свой избор обезпечение, изразяващо се в поръчителство на поне две физически лица – отговарящи на определени условия които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени или банкова гаранция. С клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора в случай, че не предостави обезпечение в срок на кредитора се дължи неустойка в общ размер 2 887,12 лева. Съгласно Погасителния план, абсолютният размер на неустойката е определен на 2 935.92 лева, при отстъпка от 48.80 лева, е била разсрочена за погасяване за срока на договора като част от осемнадесетте погасителните вноски.

Следователно, за да избегне начисляването на тази неустойка, длъжникът е следвало да предостави обезпечение, за което кредиторът е дал възможност на насрещната страна само двудневен срок - чл. 6, ал. 2 от Договора. От една страна налагането на толкова кратък срок за ангажиране на обезпечение препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Чрез поставяне на тези практически неизпълними изначално условия, кредиторът си е осигурил сигурна допълнителна печалба, прикрита под формата на уговорената неустойка, което е в разрез с принципите на добросъвестността и справедливостта, тъй като длъжникът обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси банкова гаранция или поръчител. От друга страна така уговорената клауза санкционира неизпълнението на акцесорно задължение - задължение на длъжника да предостави уговореното обезпечение, а не неизпълнението на главното задължение - за плащане на суми по договора за кредит. Според ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3, ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.