Определение № 9706 от 04.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4349/2026
- Вид
- Определение № 9706
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 04.05.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Гергана Великова Недева, Боян Георгиев Бояджиев
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9706 гр. София, 04.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Гергана В. Недева
Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504349 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощник юриск. Д.К. срещу Определение № 10132/13.03.2026 г. постановено по гр.д.
№ 6151/2026 г. по описа на СРС, 35 с-в, с което е прекратено на осн. чл.130 от ГПК производството пред СРС като недопустимо, в частта относно предявените искове срещу ответника С.Д.Ч., починал преди подаването на исковата молба в съда, с искане за неговата отмяна, като неправилно.
Жалбоподателят счита, че в случая се касае за допусната от него в исковата молба техническа грешка при посочване имената на надлежния ответник, като вместо длъжника от заповедното производство, във вр. с което е било образувано исковото такова пред СРС – С.С.Ч., ищеца е посочил поради грешка имената на неговия баща С.Д.Ч..
Първоинстанционния съд правилно е констатирал при извършената служебна справка, че посочения формално като ответник по делото С.Д.Ч., е починал много преди образуване на делото. Но неправилно прекратил производството, без преди това да обездвижи исковата молба и даде конкретни указания към ищеца за изправяне на констатирани нередовности. В случая се касаело за несъответствие между посочения в заявлението по чл.410 от ГПК длъжник, срещу който е била издадена ЗИ от РС – Балчик по ч.гр.д. № 585/2025 г. /С.С.Ч./ и посочения в образуваното по реда на чл.422 ал.1 от ГПК исково производство по гр.д. № 6151/2026 г. ответник /С.Д.Ч./, поради допусната от ищеца техническа грешка при изписване на имената. СРС вместо да остави без движение исковата молба като нередовна и по реда на чл.129, ал.1 от ГПК да даде указания на ищеца да уточни ответниците, срещу които предявява установителните си искове и да отстрани констатираните от съда противоречия между посочения в заповедното производство длъжник и посочения в ИМ ответник, директно е прекратил производството по отношение на този ответник, като процесуално недопустимо. Моли за отмяната му и връщане на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с указания към ищеца за привеждане на ИМ в съответствието й за редовност, съгл. разп. на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК.
1
Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Софийски районен съд е сезиран с искова молба с вх. № 72689/09.03.2026г. от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК след дадени указания от заповедния съд РС – Балчик, пред който е било подадено заявление по чл.410 от ГПК във връзка с постъпили възражения по чл.414, ал.1 от ГПК от длъжниците в производството, е предявил обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД срещу ответниците С.Д.Ч., с ЕГН **********; М.С.Т., с ЕГН ********** и В.Д.Ч., с ЕГН **********.
Видно от приложеното към ИМ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 585/2025 г. по описа на РС- Балчик, заявителя „Топлофикация София“ ЕАД е поискал съдът да осъди длъжниците В.Д. Ч., с ЕГН **********, М.С.Т. с ЕГН ********** и С.С.Ч., с ЕГН ********** да му заплатят разделно за потребената в топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. „********, топлинна енергия сумата от общо 6 972,20 лв., дължима за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.; мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода на забава от 15.09.2023 г. до 11.09.2025 г. в общ размер на 1370,24 лв.; сумата от общо 36,94 лв. – главница за услугата по дялово разпределение, дължима за периода от 01.08.2022 г. до 30.-04.2024 г. и мораторна лихва върху главницата за ДР в общ размер от 9,81 лв., дължима за периода от 16.10.2022 г. до 11.09.2025 г., както и законна лихва върху двете главници за ТЕ и ДР от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното плащане.
От електронното досие на ч.гр.д. № 585/2025 г. по описа на РС – Балчик се установява, че съдът е уважил заявлението на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД и издал ЗИ от 460/13.11.2025 г. с която осъдил длъжниците да заплатят съответно сумите:
В.Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ********, общ. Столична, обл.
София (столица), да заплати на кредитора "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. "********, сумата от 3 486.10 BGN (три хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и 10 стотинки) за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., представляваща главница за стойността за потребена топлинна енергия, ведно със законна лихва за период от 17.09.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 685.12 BGN (шестстотин осемдесет и пет лева и 12 стотинки) за периода от 15.09.2023 г. до 11.09.2025 г., начислена върху сумата от 3486.10 лв., сумата от 18.47 BGN (осемнадесет лева и 47 стотинки) за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., представляваща главница за услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва за период от 17.09.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.91 BGN (четири лева и 91 стотинки) за периода от 16.10.2022 г. до 11.09.2025 г., начислена върху сумата от 18.47 лв., държавна такса в размер на 71.31 BGN (седемдесет и един лева и 31 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 BGN (петдесет лева).
М.С.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, УЛ. "********, общ. Столична, обл.
София (столица), да заплати на кредитора "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. "********, сумата от 1 2
743.05 BGN (хиляда седемстотин четиридесет и три лева и 05 стотинки) за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., представляваща главница за потребена топлинна енергия, ведно със законна лихва за период от 17.09.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 342.56 BGN (триста четиридесет и два лева и 56 стотинки) за периода от 15.09.2023 г. до 11.09.2025 г., начислена върху сумата от 1743.05 лв., сумата от 9.23 BGN (девет лева и 23 стотинки) за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., представляваща главница за услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва за период от 17.09.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2.45 BGN (два лева и 45 стотинки) за периода от 16.10.2022 г. до 11.09.2025 г., начислена върху сумата от 9.23 лв., държавна такса в размер на 35.65 BGN (тридесет и пет лева и 65 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.00 BGN (двадесет и пет лева) и.
С.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "********, общ. Столична, обл.
София (столица), да заплати на кредитора "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. "********, сумата от 1 743.05 BGN (хиляда седемстотин четиридесет и три лева и 05 стотинки) за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., представляваща главница за потребена топлинна енергия, ведно със законна лихва за период от 17.09.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 342.56 BGN (триста четиридесет и два лева и 56 стотинки) за периода от 15.09.2023 г. до 11.09.2025 г., начислена върху сумата от 1743.05 лв., сумата от 9.23 BGN (девет лева и 23 стотинки) за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., представляваща главница за услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва за период от 17.09.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2.45 BGN (два лева и 45 стотинки) за периода от 16.10.2022 г. до 11.09.2025 г., начислена върху сумата от 9.23 лв., държавна такса в размер на 35.65 BGN (тридесет и пет лева и 65 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.00 BGN (двадесет и пет лева).
С разпореждане № 241/09.02.2026 г., заповедния съд, като констатирал, че в срока по чл.414 от ГПК от тримата длъжници са подадени възражения срещу издадената ЗИ от 13.11.2025 г., дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно съществуването на вземанията си срещу длъжниците В.Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********, М.С.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. "********, и С.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. "********, като довнесе дължимата държавна такса, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В изпълнение на тези указания „Топлофикация София“ ЕАД, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е предявила искова молба вх. № 72689/09.03.2026 г., срещу ответниците С.Д.Ч., с ЕГН **********; М.С.Т., с ЕГН ********** и В.Д.Ч., с ЕГН **********, с която е поискала от съда да признае за установено съществуването на вземанията срещу посочените ответници, за които в полза на дружеството – ищец е била издадена ЗИ от 13.11.2025 г. от РС – Балчик.
Очевидна е връзката между заповедното производство по ч.гр.д. № 585/2025 г. по описа на РС – Балчик и обусловеното от него исково производство по гр.д. № 6151/2026 г., образувано пред Софийския районен съд.
Въпреки очевидната свързаност на двете дела, исковия съд, който дължи самостоятелна преценка за допустимостта на предявените по чл.422, ал.1 от ГПК искове и редовността на исковата молба, с която е сезиран, не е констатирал нередовността на ИМ, и несъответствието между имената на първия ответник и посочения в заявлението по чл.410 от ГПК трети длъжник, като не е дал указания на ищеца, по реда на чл.129, ал.1 от ГПК да отстрани противоречието и/или да обоснове правен интерес от предявяването на исковете срещу лице, което не е било страна в проведеното преди това обуславящо заповедно производство, а директно е предприел прекратяване на производството срещу ответника С.Д.Ч., с ЕГН **********, като недопустимо, при констатиране на неговата смърт от дата, 3 предхождаща образуване на исковото производство.
С това си процесуално действие СРС е постановил неправилен акт, като е лишил ищеца от възможност да установи вземанията си срещу надлежния ответник/длъжник по ч.гр.д. № 585/2025 г. по описа на РС – Балчик.
За да е допустимо производство по установителен иск по чл. 422 ГПК е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и тези по издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. В заповедното производство подлежащото на изпълнение вземане се посочва чрез общия сбор на отделните вземания по главниците, мораторните лихви върху тях, и квотите при които се претендират от всеки от длъжниците, но в исковото производство трябва да се установят правопораждащите факти за възникване на вземането по всеки един от обективно съединените искове срещу всеки един от длъжниците в заповедното производство.
С оглед направеното възражение от всички длъжници по ч.гр.д. № 585/2025 г. по описа на РС – Балчик, в срока по чл. 414, ал.1 ГПК в заповедното производство, кредиторът има интерес да продължи защитата си по исков път, като следва да докаже основателността на всеки един от обективно и субективно съединените искове.
При това положение и доколкото исковото производство по реда на чл. 422, ал.1 ГПК е продължение на заповедното такова (искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението), в разглеждания случай е налице несъответствие /разминаване/ между страните в заповедното и исковото производство, което несъответствие сочи на нередовност на исковата молба, с която е бил сезиран СРС.
В този смисъл отправеното искане към съда на основание чл. 127, ал.1, т.5 ГПК следва да е идентично с това, направено в заповедното производство, тоест ищеца следва да иска признаване за установено съществуването на сумите по заповедното производство, като вземането или вземанията следва да произтича/-ат от същите обстоятелства и да са заявени за установяване срещу същите страни (евентуално техни правоприемници, но при приемство настъпило в хода на висящото производство) като посочените в заповедното производство.