Решение № 9 от 25.03.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пещера, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно наказателно дело № 20245240200147 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. С. Д., ЕГН: **********, от с. ***, чрез адв. Т.

К. от АК - Пазарджик, против Наказателно постановление № 24-0315-000814 от 12.11.2024 г., издадено от Началник РУ - Пещера към ОДМВР – Пазарджик , с което на същия за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл.

175А, ал. 1, предл. трето от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и незаконосъобразно, оспорват се фактическите основания, изложени в него, а именно че жалбоподателят не е „дрифтирал“, а е навлязъл в завоя с 70 км/ч., поради което автомобилът е поднесъл и се е ударил с гумата в бордюра. Сочи се, че с управлявания от жалбоподателя автомобил не е възможно да се „дрифтира“ поради наличието на автоматична ръчна спирачка. Моли се за отмяна на обжалваното НП като необосновано незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника адв. К., която поддържа жалбата. В хода на съдебните прения развива подробни съображения за отмяна на атакуваното НП, като акцентира, че в хода на съдебното следствие категорично са опровергани фактическите 1 констатации в АУАН и НП, поради което моли за отмяната на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален представител и не взима становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.10.2024 г. около 22:55 часа в гр. Пещера свидетелите Г. К. Б. и Г. Т.

М. се намирали на тротоара пред денонощния магазин на ул. „Г.

Кьосеиванов“. По това време автомобилът „Алфа Ромео Джулиа“ с № N450T, управляван от жалбоподателя Б. Д., движейки се в посока от магазин „Билла“ на ул. „Г. Кьосеиванов“ към кръговото на ул. „Трети март“ не успява да вземе десния завой пред денонощния магазин, навлиза в насрещното платно, удря се с лявата задна гума в бордюра на тротоара, на който се намират свидетелите Б. и М., няколко метра по-надолу спира, след което отново потегля. В автомобила освен жалбоподателят се намирали и свидетелите Т.Л., която се возила на предна пасажерска седалка и А.М., който се возил на задната седалка. След известно време жалбоподателят Д. се връща на мястото на удара с автомобила и се извинява на свидетелите Б. и М..

Няколко дни по-късно по описа на РУ – Пещера е образувана полицейска преписка с вх. № 315000-4856/2024 г. по повод молба от К. Г. Б. като баща на свид. Г. Б., в която е описано, че водачът Д. при управление на автомобила на 19.10.2024 г. е изплашил намиращите се на тротоара свидетели Г. Б. и Г. М.. По молбата е извършена проверка от служители на РУ – Пещера, в хода на която били събрани доказателства, в това число и запис от общинска камера за видеонаблюдение, и от които се установило, че жалбоподателят Б. Д. е извършил административно нарушение. В тази връзка свид. К. Г. С., заемащ длъжността „мл. автоконтрольор“ при РУ – Пещера, съставил на АУАН № 3325251 от 28.10.2024 г., в който възприел поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, а именно: „използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като на десен за него завой преднамерено извежда извън контрол автомобила чрез презавиване и рязко подаване на газ, като довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, 2 движейки се напречно на пътя, навлиза в насрещното платно за движение, блъска задна лява гума в банкета /тротоара-бордюра/, като по този начин създава реална опасност за останалите участници в движението, в случая за двамата пешеходци Г. Т. М. и Г. К. Б..“. Актът бил подписан без възражения от жалбоподателя Д..

Въз основа на съставения АУАН се постановило обжалваното НП, което преповтаря фактическата обстановка от акта и с което на жалбоподателя Д. е била наложена на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на актосъставителя К. Г. С., както и от показанията на свидетелите Г. Т. М., Г. К. Б., Т.К.Л. и А.Т.М. разпитани в качеството на свидетели в хода на съдебното следствие. От разпита на свид. К.

С. се установи, че същият не е очевидец на нарушението, като е установил същото от обясненията на свидетелите-очевидци – Г. М. и Г. Б., както и от приложения към преписката запис от общинска камера за видеонаблюдение, разположена в района на инцидента. В показанията си пред съда свид. Г. М. посочи, че докато са стояли на тротоара с Г. Б., жалбоподателят, поради високата скорост, с която се е движел управляваният от него автомобил, не е могъл да вземе завоя и се е ударил в бордюра пред тях вследствие на което са изхвърчали части от автомобила към тях. Установи се още от показанията на свид. М., че след като по-късно жалбоподателят Д. се върнал на мястото на инцидента, същият им се извинил и казал, че е изгубил контрол над колата и се движел с по-голяма скорост. В разпита си пред съда свид. Б. заяви, че управляваният от Д. автомобил се движел с висока скорост, направил дрифт към тях, ударил се в бордюра пред тях и от автомобила се разхвърчали парчета. Свид. Б. поясни, че според него „дрифт“ е навлизане на автомобила в завоя с доста висока скорост и завъртане на автомобила, като заяви, че не е виждал друг път „дрифт“, но може да прецени какво е.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани и пътниците в автомобила на жалбоподателя - Т.Л. и А.М.. В показанията си свид. М. заяви, че се е возил на задната седалка, когато колата поднесла и се ударили в бордюра, като не знае с каква скорост са се движили. Малко след удара се върнали на мястото на 3 инцидента, като свид. М. слязъл от колата, за да види момчетата, след което си тръгнал пеша, тъй като се изплашил от удара. Свидетелят обясни, че според него „дрифтиране“ е когато се въртиш в кръг, като отрече жалбоподателят Д. при управление на автомобила да е дрифтирал. От показанията на свид. Л. се установи, че същата е пътувала на предното пасажерско място, като движейки се към кръговото на завоя колата, управлявана от Д., поднесла и се ударили в бордюра, след което обърнали на кръговото и се върнали на мястото на удара.

Според свид. Л. „дрифтиране“ е умишлено подаване на газ в завоя, за да се завърти колата. Същата посочи, че според нея причина за удара е поднасяне на автомобила, поради навлизане с по-висока скорост в завоя.

При преценка на показанията на свидетелите-очевидци съдът отчете възрастта им (16-18 годишни), която макар и по-ниска, по никакъв начин не създаде съмнение у съда за свидетелската им годност. Съдът намери показанията на разпитаните свидетели за обективни и достоверни, взаимно обусловени и логически свързани. Всеки от свидетелите обясни със свои думи как е възприел движението на автомобила на жалбоподателя Д. и съобразно своите лични разбирания, осведоменост и житейски опит. Макар свидетелите М. и Л. да са приятели на жалбоподателя, съдът не намери основание да не приеме показанията им за достоверни, доколкото същите се потвърдиха и от показанията на свид. М.. Показанията на разпитаните свидетели се подкрепят и от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и от тези, изискани и представени в съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от приложеното по делото веществено доказателство – диск, съдържащ видеозапис.

В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция е извършен оглед на веществено доказателство – 1 брой диск, съдържащ видеозапис от 19.10.2024 г., снет от охранителна камера за видеонаблюдение на община Пещера, като видеозаписът е възпроизведен в присъствието на страните. От възпроизведения видеозапис се установява, че същият е с продължителност от 4 минути и 23 секунди и обхваща времевия период от 22:48:24 ч. до 22:53:28 ч. на 19.10.2024 г. На записа се виждат две лица, които стоят на тротоар, като от 8-ма до 15-та секунда от записа се вижда движението на автомобил, който при десен завой навлиза в насрещното платно за движение, удря се в тротоара, на който се намират двете лица, продължава движението си в платното за 4 насрещно движение, като няколко метра по-надолу спира и няколко секунди по-късно отново тръгва и излиза от обсега на камерата. Съдържанието на записа не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя, поради което съдът изгради фактически констатации и въз основа на него.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице – „младши автоконтрольор“ при РУ – Пещера в съответствие с т. 1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на външните работи. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Христо Г. Г. – Началник на РУ – Пещера, който съобразно т. 3.5 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на външните работи разполага с правомощия да издава наказателни постановления. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Въпреки това настоящият съдебен състав установи, че в хода на съдебното следствие не се доказа по безспорен и категоричен начин жалбоподателят Б. Д. да е осъществил вмененото му с АУАН и НП нарушение.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В съдебната практика на административните съдилища от цялата страна се е наложило разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Едно от тези действие е т.нар, дрифт. Следва да се отбележи, че в ЗДвП няма легална дефиниция за дрифт.

5

От справка в уикипедия се установява, че дрифтът не е ново явление в автомобилизма и като техника се използва още от 30-те години на XX век от пилоти в „Гран При“. Посочено е още, че дрифт е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.

Това понятие за дрифт е възприето и в практиката на касационната инстанция – Административен съд – Пазарджик (Решение № 4648 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по к. а. н. д. № 1060/2024 г., Решение № 1632 от 26.04.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по к. а. н. д. № 288/2024 г., Решение № 825 от 10.11.2021 г. на Административен съд Пазарджик по к. а. н. д. № 772/2021 г.), както и в практиката на останалите административни съдилища в страната.

Доколкото техниката на шофиране посредством дрифт изисква целенасочено поведение от страна на водача, то предвид виновния характер на административно-наказателната отговорност от съставомерните по чл. 104б, т.