Решение № 294 от 23.10.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Б., 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20251810200353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление (НП) № *****г., издадено от Началник група към ОДМВР, РУ Б., упълномощен със Заповед № *****. на МВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Ц. С. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от Ц. С. Н. е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. По същество оспорва се авторството на нарушението.

Претендират се съдебни разноски.

В с. з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с процесуалният си представител – адв. Б. М. от САК, които поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР, РУ Б., редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.

1

Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 05.02.2025 г. около 20:50 часа, Софийска област, община Б. по път 217 с посока главен път I-1 към АМ Хемус, в района на 1-ви км, жалбоподателят управлявал лек автомобил Сеат Леон с рег. № ***** след като употребил алкохол. Управлението на автомобила от жалбоподателя било ясно възприето от свидетелите И. И. и М. Н. – полицейски служители, които извършвали контрол на автомобилния трафик със служебен автомобил.

Жалбоподателят спрял автомобила в дясното платно за движение, а полицаите спрели зад него със служебния автомобил и го поканили да бъде тестван.

Свид И. И. извършил тестването с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA 0163. Същият отчел концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,26 промила. Пробата била показана на водача. Бил издаден АУАН за установеното нарушение № *** г. и талон за медицинско изследване с № ***т същата дата, който бил връчен на нарушителя в 21:30ч.

Последният бил отведен до ФСМП-Б., където в 22: 25 ч., дал кръвна проба за изследване. Ц. С. Н. бил отведен в РУ - Б., където бил задържан за срок от 24 часа. Административнонаказателното производство по посочения АУАН било прекратено и било образувано досъдебно производство № **** г. по описа на РУ-Б., прокурорска проверка № ***. на РП-Б.. От изготвената съдебнохимическа експертиза, обективирана в протокол № *** г. се установило, че Ц. С. Н. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,88 на хиляда.

На ***** г. прокурор при РП –Б. прекратил наказателното производство и изпратил материалите на административнонаказващия орган за реализиране на административнонаказателна отговорност. Предвид обстоятелството, че досъдебното производство било образувано за деяние, правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е указал да бъде съставен акт.

На 09.04.2025г. св. И. И. в присъствието на св. С. Г. съставил срещу Ц. С.

Н. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ****, за нарушение по чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП.

В съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на 2 жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и подписан от него като не е отбелязано, същият да е направил възражения.

В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били постъпили възражения срещу акта.

Въз основа на цитирания по-горе АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него, и съобразно събраните в хода на досъдебното и административното производство допълнителни доказателства от административно наказващия орган в изпълнение задълженията си по чл.

52, ал. 4 от ЗАНН на ****г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № *****г., издадено от Началник група към ОДМВР, РУ Б., упълномощен със Заповед № *****. на МВР, с което на жалбоподателя Ц. С.

Н. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

От приложеното заверено копие на НП № *****г., се установява, че същото е връчено лично на нарушителя на 05.05.2025г., като жалбата срещу него е депозирана в законоустановения срок – на 16.05.2025г. /видно от отбелязването върху самата жалба/.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства (АУАН-и, Заповед на министъра на вътрешните работи от 02.12.2021г.; Заповед за прилагане на ПАМ-2бр, постановление на прокурор от РП-Б. от *****г.; талон за изследване; докладна записка; протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол; справка за нарушител и др., както и от показанията на свидетелите И.

И. И., М. В. Н., В.Г.Б., Р.Г.Г. и С. С. Г..

Свидетелката Г. е свидетел само при съставянето на втория АУАН и не е очевидец на деянието, поради което съдът определя показанията й като неинформативни по отношение на основните факти от предмета на доказване.

Показанията й са относими единствено по отношение на участието й при съставянето на АУАН. В тази връзка думите й намират опора в самия Акт, поради което съдът ги кредитира единствено за тези обстоятелства.

При проверката на доказателствения материал съдът прие, че 3 съществени противоречия се констатират между свидетелските показания на свидетелите - актосъставителя И. И. и свидетеля по първоначалния акт М. Н.

(от една страна) и свидетелските показания на В.Б. и Р.Г. (от друга страна) по въпроса за авторството на инкриминираното деяние.

По отношение на участието на жалбоподателя в деянието по делото са събрани еднопосочни и стабилни доказателства – чрез показанията при проведените непосредствени разпити на актосъставителя И. И. и свидетеля М. Н. /и двамата очевидци на нарушението/ показанията им са информативни, вътрешно логични, житейски правдиви и кореспондират с останалия писмен доказателствен материал. Същите са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Двамата свидетели си спомнят времето и мястото на проверката, както и обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила на 05.02.2025 г. около 20:50 часа, Софийска област, община Б. по път 2-17 с посока главен път I-1 към АМ Хемус, в района на 1-ви км, като е спрял управлявания от него автомобил в дясна лента, а те спрели зад автомобила, както и че поканили жалбоподателя да бъде тестван. Че свид.

И. И. извършил тестването с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA 0163, който отчел концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,26 промила. Пробата била показана на водача. Бил издаден АУАН за установеното нарушение № *** г. и талон за медицинско изследване с № ***т същата дата, който бил връчен на нарушителя в 21:30ч.

Последният бил отведен до ФСМП-Б., където в 22: 25 ч., дал кръвна проба за изследване. Ц. С. Н. бил отведен в РУ - Б., където бил задържан за срок от 24 часа.

Доводите на защитата за недоказаност на авторството се градят върху възпроизведените фактически данни в показанията на свидетелите В.Б. и Р.Г., че именно Г. е управлявал автомобила, а не жалбоподателя. В хода на съдебното следствие, съдът, на основание разпоредбата на чл. 107, ал. 3 НПК, задължаваща го да събере и провери както доказателства в подкрепа на обвинителната теза, така и оправдателни такива се е произнесъл по исканията, направени от процесуалния представител на жалбоподателя и е допуснал до разпит тези свидетели. При внимателно обсъждане на показанията им, чрез проверка на логичността на собственото им вътрешно съдържание и чрез съпоставката им помежду им, както и с останалите доказателствени 4 материали, съдът констатира, че са налице противоречия в показанията между тези свидетели относно това кога свид. Р.Г. се е качил да управлява автомобила /според свид.Б. е от самото начало на тръгване с автомобила, а според свид. Г. след като били откарали автомобила в автосервиз/.

Показанията на тези свидетели са старателно и добре предварително обмислени с цел поддържане възприетата линия на защита, която в процеса пред съда е, че жалбоподателят не е управлявал превозното средство на инкриминираната дата. Дисквалифирани са разпитите на тези свидетели в частта, в която разказват, че автомобилът е управляван от свид. Р.Г.. На следващо място тези свидетели твърдят, че жалбоподателят е купил бира от бензиностанция Ромпетрол на изхода на Враца. Това са т.н., условно наречени, странични факти, които не касаят директно обстоятелствата по наказателното постановление, но в случая са ясна индикация за предварително съгласуване на една изградена защитна версия. Ето защо възпроизведените и от тези свидетели данни съдът не поставя в основата си при формиране на фактическите си изводи за обстоятелствата и фактите по делото. Най-вероятно мотивът за показанията на тези свидетели са, че свид. Б. живее на семейни начала с жалбоподателя, а свид. Г. му е негов близък. Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира за неоснователни релевираните възражения за недоказаност на авторството на деянието.

От правна страна:

Жалбата е подадена в срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.

Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени, респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложената по делото Заповед на МВР от 02.12.2021г.). В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото или до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Между АУАН и НП има тъждество на фактите и съответствие на посочената правна норма. Фактическата обстановка, описана 5 в НП е изчерпателна и подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН и са налице всички законово изискуеми реквизити в АУАН и в НП. Не се установиха нарушения на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и не се сочат такива. След тестването и положителната проба за наличие на алкохол в издишания въздух е издаден талон за медицинско изследване със съответния брой стикери, в посочената от наредбата времева рамка е взета кръвна проба на лицето и при спазване на изискванията за запечатване и съхранение на биологичния материал е извършена съдебно-химическа експертиза.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Досежно субективната страна на нарушението безспорно се установява, че деянието е извършено виновно. Тук следва да се отбележи, че макар и в наказателното постановление да не е конкретизирана формата на вина, като основен субективен елемент от състава на всяко нарушение, това не може да се счита за съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото съгласно разпоредбите на ЗАНН (за разлика от НК) по правило непредпазливите деяния са наказуеми, като изключение се допуска само в изрично предвидените случаи (чл.7, ал.2 от ЗАНН). В конкретния случай виновното поведение на жалбоподателя Ц. Н. се извежда от фактите по делото – той е привел в движение МПС си след като е съзнавал, че е употребил алкохол и че не следва да шофира в това състояние.