Решение № 15262 от 08.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15262 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело № 20231110147717 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е уточнена с молба от 12.10.2023 г. срещу Х. Г. Д., Л. Г. М., К. К. Д. и А. А. Д., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответниците да заплати на ищеца сумите: 1738.16 лв. - главница, представляваща стоиност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, 257, 73лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.08.2023 г., 27, 72 лв.- главница, цена на дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. - м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите и 5,83 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г., при следните квоти: 1/6 за Х. Г. Д., 1/6 за Л. Г. М., 2/6 за К. К. Д. и 2/6 за А. А. Д..

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, по отношение на топлоснабден имот в ******************************************** с аб.

№ ***** въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са наследници по закон на собственика на топлоснабдения имот Г. Г. С. и като такива са титуляри на качеството потребител и купувач на топлинна енергия. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл.

33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на 1 периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор ответниците Х. Г. Д. и Л. Г. М., подаден чрез адв К.. Според ответниците исковата молба е недопустима, тъи като между тях и ищцовото дружество липсват облигационни отношения. Сочи се, че ответниците са се отказали от наследство на Г. Г. С.. Оспорват основателността на исковата молба във връзка с липсата на облигационно отношение с ищеца и отказа от наследство. Моли за прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Исковата молба е връчена на ответницата К. К. Д. на 27.11.2023 г., но в срока по чл.

131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Исковата молба е връчена на ответника А. А. Д.. чрез назначения от съда особен представител адв. Д. А. на 21.10.2024 г., но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.

С определение от 31.03.2025 г. като трето лице - помагач на ищеца по делото е конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени осъдителни искове намират правната си квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Според настоящия състав доводите на ответниците Х. Г. Д. и Л. Г. М. за недопустимост на исковия процес спрямо тях са неоснователни. Това е така, доколкото обстоятелството дали ответнците се легитимират като страни по облигационно отношение във връзка с предоставяне на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот касаят материалната им правосубектност по отношение на претендираните задължения, респективно рефлектират върху основателността на иска.

По основателността:

2

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая от приетия като доказателство Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 16, том IX, нот.д. 1610/1987 г. се установява, че процесният топлоснабден имот в ************************************ е придобит от С.

Г. Б.. Видно от приетото като доказателство удостоверение за наследници с изх. № РИЛ22ТД26-86 собственикът на имота е починал на 15.02.2015 г. и е наследен от своята сестра Г. Г.

С.. По делото е прието и удостоверение за наследници на Г. Г. С. с изх. № РИЛ23-УГО-014407, видно от което същата е починала на 25.04.2023 г. От приложения документ се установява, че починалата е неомъжена и не е оставила низходящи, наследници по закон са низходящите на леля й М. С. В. и вуйчо й Д. Д. Д.. Лелята М. С. В. е починала на 09.11.1981 г., като е оставила двама низходящи: Г. Х.в Д., починал на 16.03.2011 г. и наследен от низходящите си Х. Г. Д. и Л. Г. М. и К. Х.в Д., починал на 22.06.1987 г. и оставил низходяща К. К. Д.. Вуйчото Д. Д. Д. е починал на 15.10.1964 г., оставил е двама низходящи А. Д. Д., починал на 25.01.2013 г. и наследен от низходящия си А. Д. и М. А. Д., починал на 06.10.2022 г. – неженен, без деца. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Поблизкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. В случая ответниците са низходящите на роднините по съребрена линия от пета степен на починалата Г. Г. С., всичките ответници са от една и съща степен, респективно не е 3 налице изключване. По аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗН наследяването в този случай става по коляно, ето защо и съдът намира, че ответниците са призовани към наследяване на Г. Г. С. при следните квоти: 1/6 за Х. Г. Д., 1/6 за Л. Г. М., 2/6 за К. К. Д. и 2/6 за А. А. Д..

Съдът намира направените оспорвания от Х. Г. Д. и Л. Г. М. относно наличието на качеството потребител за основателни. Видно от представените съдебни удостоверения в Особената книга на СРС под № 1498/26.07.2023 г. е вписан отказ от наследството на Г. Г. С., направен от Х. Г. Д., а под № 1500/26.07.2023 г. е вписан отказ от наследството на Г. Г. С., направен от Л. Г. М.. Ето защо и двамата ответника Х. Г. Д. и Л. Г. М. не се легитимират като съсобственици на топлоснабдения имот в ************************************ с аб. № *****, респективно същите не притежават качеството „потребител“ на топлинна енергия по отношение на имота и не отговарят за заплащането на дължимите суми по отношение на него. Ето защо и исковете срещу Х. Г. Д. и Л. Г. М. са неоснователни само на това основание и следва да бъдат отхвърлени.

Останалите ответници К. К. Д. и А. А. Д. не са възразили срещу качеството си на потребители на топлинна енергия, следователно отговарят за задълженията по облигационното отношение с топлофикационното дружество съобразно квотите си в съсобствеността. Доколкото „Топлофикация София“ ЕАД е предявила претенции срещу двамата ответника при съобразяване, че наследяват заедно с Х. Г. Д. и Л. Г. М. и предвид принципът на дисзпозитивното начало в гражданския процес, то съдът достига до заключението, че К. К. Д. и А. А. Д. отговарят за заплащане всеки на по 2/6 от задълженията към топлофикационното дружество.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.

Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същата е бил собственик на процесния недвижим имот, съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 4

06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като доказателства Протокол от 17.07.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за извършване на услугата дялово разпределение с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. Приети като писмено доказателства са още Договор от 22.09.2002 г., сключен между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“