Присъда № 4 от 02.07.2025, Военен съд - Сливен
- Съд
- Военен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 28/2025
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 02.07.2025
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- ст.л-т ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.343б,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ по присъда
№4/02.07.2025г.постановена по
НОХД№28/2025г.по описа на вонене съд-Сливен:
Обвинението против подс.капитан И. И. А. от в.ф.*****-С.,с район на местослужене в.ф.*****-Ш. по чл.343б,ал.1 от НК е затова,че на 23.06.2024г.,около 03.30 часа в гр.Ш.,на кръстовището между бул.“В. П.“ и ул.“С.“,управлявал МПС-лек автомобил „М. А.“,с рег.№*******,с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда,а именно 1.88 на хиляда,установено по надлежния ред с Протокол №202/02.07.2024г.за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В с.з.прокурорът заяви,че поддържа така повдигнатото обвинение,тъй като се били събрали достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза.Настъпването на ПТП,вина, за което имал подс.А., било в резултат на неосъзнато в пълнота поведение на водач на МПС,от страна на подс.А.,но дължащо се на количеството изпит алкохол.Последвалите действия на подс.А.избутването на автомобила от местопроизшествието,предлагане на парична сума на трето лице,явяването му след около девет часа пред органите,изключване на телефона си,неявяване на работа и т.н. сочели на виновно поведение от страна на подс.А. и доказвали вината му.Освен събраните гласни доказателства,съдебно-химическата експертиза доказвала,чрез ретроспективно изчисление количеството алкохол в кръвта на подс.А.,към момента на управлението на МПС.Прокурорът счита,че поради това следва на подс.А. да се наложи наказание по вид,както „лишаване от свобода“,така и наказание „глоба“ в размер,който да осъществи целите на наказанието –специалната и генерална превенция.Счита,че може да се приложи института на условното осъждане,спрямо подс.А. и да се възложат възпитателни мерки на районния инспектор по местоживеене.Следвало да се отнеме ½ от автомобила,а за другата половина да се осъди подс.А. да я заплати съобразно оценката,тъй като била собственост на съпругата му.Следвало подс.А. да заплати направените по делото разноски изцяло.
Подс.А. лично и чрез своя процесуален представител-адв.Мл.Д.СлАК,заяви,че не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение.Твърди,че процедурата по вземането на кръвта била изцяло опорочена и не отговаряла на изискванията на Наредба №1/19.07.2017г.за реда за установяване на концентрацията на алкохол… Вакуумните епруветки не били съпроводени с талони на военна полиция и съответно не били запечатани със стикери.Това водело до несигурност в иззетата кръвна проба от подс.А.,а оттам и се опорочавали резултатите от съдебно-химическата експертиза.Последната на това основание следвало да се изключи от доказателствената маса.Поради горното отпадала и цялата обвинителна теза поради липса на съставомерност.
Прокурорът репликира,че само на това основание-липса на стикери не 1 можело експертизата да се изключи от доказателствената маса.
След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият капитан И. И. А., постъпил на служба в Българската армия през 2014 г. Във военно формирование ***** - С. служел от 2018 г., като от 01.01.2019 г. заемал длъжността „началник на възел III категория в стационарен комуникационен възел 108 в трета зона от стационарни комуникационни възли“ - в. ф. ***** - Ш..
Видно от представената в ДП ,а и обвинението не я оспорва, служебна характеристика,по време на службата си, подс.капитан А. се проявявал като съзнатален и дисциплиниран военнослужещ, притежавал много добра професионална подготовка и обща култура. Към колегите и началниците си се отнасял коректно и с уважение. По характер бил отзивчив, сърдечен и добронамерен, спазвал установения ред и дисциплина.
По народност българин, с българско гражданство, с виеше образование.Женен.Неосъждан.Не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
На 22.06.2024 г., в ресторант „Барбароса” в гр. Ш. имало събиране на випуск от Природоматематическата гимназия в гр. Ш., по повод годишнина от завършването на випуска. Празненството продължило в бара към ресторанта, като около 03.00 ч. на 23.06.2024 г., компанията бивши съученици решила да продължат празненството в „Бар 7“ в центъра на гр. Ш..
Тъй като ресторант „Барбароса“ се намирал в покрайнините на гр. Ш., празнуващите извикали по телефона таксита, с които част от тях отпътували, но на място останали свидетЕ.те-гр. л. Б. И. К., гр.л. Н. Д. М., гр.л. В. Х. И. и гр.л. П. И. И., за които нямало свободен таксиметров автомобил.
Пред заведението, подсъдимият предложил на компанията да ги закара до мястото, където искали да отидат.
А., качил в личния си автомобил марка „М.“, модел „А.“, бял на цвят, с per. № ******* свидетелите К., М., И. и И..
Гр. л. И. не се познавал с гр. л. М., защото тя била в друга паралелка на математическата гимназия.
На предната седалка вдясно от водача, седнала гр. л. М., на задната седалка зад водача седнал св.гр. л. К., а до него седнали св.гр. л. И. и св.гр. л.
И..
Около 03.30 ч., подсъдимият управлявайки автомобила по ул. “С.“, в нарушение на правилата за движението по пътищата-извод- /съдебна автотехническа експертиза л.24-36,том 2 от ДП/, не спрял на знак „Стоп“ на кръстовището с неработеща светофарна уредба с бул. “В. П.“ и не пропуснал 2 таксиметров автомобил марка „Д.“ , модел „Д.” с per. № *******, движещ се по път с предимство, управляван от св.гр. л. Ф. И. М.. Вследствие на отнетото предимство, последвал сблъсък между двата автомобила. Таксиметровият автомобил с предната си част ударил дясната предна част на автомобила, управляван от к-н А., вследствие на което се отворили въздушните възглавници пред водача и пред пътуващата на предна дясна седалка св.гр. л.
М..
В резултат на пътно-транспортното произшествие нямало пострадали лица, а единствено били причинени материални щети по двата автомобила.
Таксиметровият автомобил бил собственост на фирма „Б. К. - П.“ ООД Ш.. Фирмата била собственост на майката на св.гр. л. Б. К. - гр. л. В. К., който пътувал в автомобила на подсъдимия.
Веднага след сблъсъка между колите, капитан А . напуснал мястото на произшествието с автомобила си и се укрил. На място останала предната броня на автомобила, заедно с регистрационния номер.
Местопроизшествието било посетено от полицейски служители, които по регистрационния номер останал върху предната броня установили собственика на автомобила и това, че той е военнослужещ, за което уведомили оперативния дежурен на PC „Военна полиция“ - В..
На 23.06.2024 г. около 05.30 ч., оперативният дежурен на военната полиция се обадил по телефона на св.к-н И. К. с район на местослужене - Ш. и му съобщил за настъпило пътно-транспортно произшествие с участие на военнослужещия к-н И. А. от в. ф. *****- Ш., който е избягал от местопроизшествието с автомобила си „М. А.“, като регистрационната табела е останала на място, вследствие на сблъсъка.
След извършени издирвателни мероприятия от служителите на PC „Военна полиция“- В., автомобилът на капитан А . е бил установен паркиран недалеч от мястото на произшествието, на паркинг пред жилищна кооперация в гр. Ш., на ул. „М.“ , пред жилищен блок 26.
К-н А. не бил открит на адресите, с които разполагали служителите на Военна полиция, а мобилният му телефон бил изключен.
Малко след 12.00 ч. на същия ден, свидетелят майор П. Т. Д. - служител н а P C „Военна полиция“ - В. с район на местослужене -Ш., получил телефонно обаждане от капитан А., като същият му заявил, че отива пред районното управление в гр. Ш.. Майор Д. обяснил на капитан А., че е военнослужещ и следва да се яви в сградата където се помещава военната полиция в района на Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ - Ш..
Малко след това при м-р Д. се явил к-н А ., придружен от съпругата си.
Военните полицаи настанили подсъдимия в едно от помещенията в службата, където въпреки това, че А. дъвчел дъвка, от него се носела силна миризма на алкохол. В протоколът за химическо изследване,съставен от д-р Б. /на л.9 и л.17, том 2 от ДП/ е записано,че мирис на алкохол не се усеща от А..
3
Подсъдимият к-н А. бил отведен от военните полицаи в МБАЛ - Ш., където в 13.25 ч. му била взета проба кръв за наличие на алкохол и упойващи вещества в кръвта. Преди да му бъде взета кръвната проба, капитан А. отказал да даде личната си карта или друг документ за самоличност на медицинското лице под предлог, че не знае къде са личните му документи. Разговорите с него относно документите му продължили около 30 минути, в резултат, на което той си спомнил, че личната му карта е в калъфа на телефона му и я представил на медицинското лице.
След това били изготвени необходимите документи за пробата и му била взета кръв от вената на ръката. Епруветките с кръвната проба били запечатани с восък, като преди това бил поставен лейкопласт, който бил надписан. Всичко това станало в присъствието на двама служители на P C „Военна полиция“ В., единият от които к-н К..
Впоследствие е била назначена съдебно-химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Такива експертизи - 2 бр., са били изготвени от експерти - химици от Научно - техническа лаборатория при ОД на МВР - Ш. и от Лаборатория по химико - токсикологични изследвания при МБАЛ - В. към ВМА - С..
От заключението на експерти - химици от Научно - техническа лаборатория при ОД на МВР - Ш. е видно, че в пробата кръв, иззета от капитан И. А. е било установено наличие на алкохол в количество 0,39 промила на хиляда към момента на пробата, което според ретроспективното преизчисление - към момента на управление на МПС в 03.30 ч. на 23.06.2024 г. се равнявало на 1,88 промила на хиляда със средна степен на алкохолно опиянение.
Видно от експертното заключение на Лаборатория по химико токсикологични изследвания при МБАЛ - В. към ВМА - С. било установено алкохол в количество 0.45 промила на хиляда към момента на пробата, което според ретроспективното преизчисление - към момента на управление на МПС в 03.30 ч. на 23.06.2024 г. се равнявало на 1,94 промила на хиляда алкохол в кръвта със средна степен на алкохолно опиянение.
Не се установиха следните факти:
1.Не се събраха доказателства, дори нито едно, което да сочи, че преди да започне управлението на процесното МПС, подс.А. е консумирал алкохол.
В този смисъл не се събраха доказателства-гласни, писмени, веществени или други, от които да следва еднозначния и безспорен извод, че подс.А. е управлявал автомобила,след консумация на алкохол. В тази връзка не се събраха никакви гласни, писмени или веществени доказателства, напр.показания на лица от персонала на заведението, видеозаписи от камери, касови бележки и др. Дали е правен дори само опит за събиране на такива доказателства в хода на ДП и то непосредствено след настъпването на ПТП 4 съдът не можа да установи.
Събраните и приети гласни доказателства също не допринасят за установяване на това съществено за обвинението обстоятелство. При извършения анализ на същите,разгледани поотделно и в съвкупност съдът не успя да установи,че подс.А. е консумирал алкохол, преди управлението на автомобила в посоченото време. Този извод е в противовес с твърдението на прокуратурата изразено и то категорично в предпоследния абзац на първа страница от обвинителния акт-„По това време, в бара се намирал и военнослужещия капитан И. А., който консумирал алкохол“.
Показанията на свидетелите /най-важното и съществено-извлечения/:
1.Св.Н. М. заявява на л.63 от Делото-„Сигурна съм,че шофьора на бялата кола беше лицето,което присъства в залата/посочва подсъдимия/… Сигурна съм,че той беше в бара…не знам какво е консумирал…“.Същата поддържа показанията си в с.з.
2.Св.Б. К. заявява в съдебно заседание на л.64 от делото „За шофьора на автомобила…В ресторанта не съм обръщал внимание дали беше там…/На л.65/“Подсъдимото лице управляваше автомобила.В бара имаше много хора,не знам дали съм го видял“.Поддържа показанията си в с.з.
3.Св.Ф. М. твърди в показанията си /л.64 от Делото/“Подсъдимото лице,когато се доближи до мен миришеше на алкохол и аз му казах“Вие сте употребили алкохол,какво да обсъждаме“ и съм сигурен,че така му отговорих,тъй като усетих силна миризма на алкохол“….“Казва още “Чух,че господина предложи пари на Е. и то момчето не се съгласи,че той е карал автомобила…Това което съм казал в ДП е вярно,че е предложил 2000лева“.