Решение № 17275 от 26.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17275 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110120219 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от *************** срещу *************** обективно съединени искове, както следва: 1/за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1100,88 лева, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за щета № 470422232338299, включващо и сумата от 25,00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25,30 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 09.02.2024 г. до 08.04.2024 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.07.2023 г., около 08:00 часа в гр.Русе, на бул.“***************“ настъпило ПТП по вина на водача на автобус марка „Мерцедес Интуро“ с рег.№ ***************, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, който при маневра „десен завой“ ударил движещия се в дясната пътна лента л.а. марка „Рено Канго“ с рег.

№ ***************, застрахован по застраховка „Каско“ в ищцовото дружество.

Поддържа още, че за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, а за причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета № 470422232338299, по която бил извършен оглед и опис на причинените щети.

1

Ремонтът на увредения лек автомобил бил възложен на доверен сервиз, на който за възстановяването на автомобила била одобрена и преведена сумата от 1075,88 лева.

Ищецът поддържа още, че предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от общо 1100,88 лева, представляваща размера на застрахователното обезщетение с вкл.

25,00 лева ликвидационни разноски, но тъй като ответникът отказал плащане с доводи, че ПТП-то е по вина ва водача на застрахования при ищеца лек автомобил, последният обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира и сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, в т.ч. че вината е на водача на застрахованото при ответника МПС, както и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и твърдяното събитие. В условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил. Изразява се и становище, че предявения иск е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Поддържа се, че заплатеното от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ може да надвишава обезщетението, дължимо от застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, но това обстоятелство е ирелевантно за отговорността на застрахователя по последната. Предвид неоснователността на предявения главен иск се изразява становище за неоснователност и на обусловения от него акцесорен иск за обезщетение за забава.

Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Рено Канго“ с рег.№ ***************; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил на стойност 1077,88 лева.

Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства – застрахователна полица № 4704220600003167 за сключена застраховка „Каско Стандарт“, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, доклад по щета, възлагателно писмо, фактура и платежно нареждане.

2

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че на 17.07.2023 г. в гр.Русе, на бул.“***************“, между превозно средство А – „Мерцедес Интуро“ с рег.№ *************** и превозно средство Б „Рено Канго“ с рег.№ ***************, е настъпило ПТП. В протокола е описано, че ПТП-то е настъпило при движение и на двата автомобила в една посока, но в различни ленти, при завиване на дясно и смяна на лентата от страна на водача на МПС А. В протокола е обективирана скица, описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП, като водачът на превозна средство А е посочил, че вината за настъпване на ПТП-то е негова.

По делото е приложена покана по регресна претенция, от която се установява, че ответното дружество е било поканено от ищеца да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума, както и направените ликвидационни разноски по образуваната щета. Видно от представеното известие за доставяне е, че поканата е получена на 08.01.2024 г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетелите В. Денчев А. и Д. Й. Д..

В показанията си св.А. потвърждава, че е участвал в ПТП-то на 17.07.2023 г., като той управлявал т.а. Рено Канго. Разказва, че на процесната дата при излизане от ул.Волов, на детелината в посока Метро, имало колона от автомобили и автобусът ги изпреварил всички. Видял, че надясно е свободно и тръгнал, но завил повече и натиснал управлявания от свидетеля автомобил странично. Двамата шофьори нямали спор относно обстоятелствата, при които настъпило ПТП-то, както и вината за това, поради което съставили двустранен протокол.

В показанията си св.Д. разказва, че при ПТП-то през м.юли 2023 г. се движел по пътния възел на бул.“***************“ в посока гр.София. Спомня си, че имало много автомобил, включително с румънска регистрация, той управлявал автобус с доста хора в него. Шофьор на камион, движещ се по главния път му подал сигнал, че го пропуска. Когато тръгнал да минава в дясно една кола „се навряла до автобуса“ и докато се обърне, я закачил леко. Според свидетелят пътното платно трябва да е с една, а не с две ленти. В бързината тогава не се замислил и писал в протокола за ПТП, че е виновен, но според него другият автомобил не е трябвало да е там.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение при преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че от събраните по делото писмени и гласно доказателства вещото лице приема следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: При движение на автомобил „Рено Канго“ по бул.“***************“ с посока към гр.Варна, при достигане на кръстовището /детелината/ с бул.“***************“, водачът е насочил автомобила си в посока гр.София. По същото време зад гореописания автомобил се е движел автобус 3

„Мерцедес“, като при приближаване на изхода за вливане в пътното платно на бул.“***************“, водачът на същия не възприел дясно движещия се автомобил „Рено Канго“ и го приближил на небезопасна странична дистанция. Според изяснения в констативно-съобразителната част на експертизата механизъм на ПТП, вещото лице е дало заключение, че описаните щети по т.а. „Рено Канго“ са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП и последица от него.

Вещото лице е посочило, че изчислена при средни пазарни условия към датата на ПТП-то, стойността на ремонта на т.а. „Рено Канго“ възлиза на 1327,17 лева, като възстановяването на автомобила е извършено в доверен сервиз и е направена отстъпка в цените на новите части и труда за боядисване. С оглед предходното заплатената сума за ремонт на автомобила е 1075,88 лева, завишена със сумата от 25,00 лева – разходи по ликвидация. В отговор на поставените от ответника въпроси вещото лице е посочило, че водачът на т.а. „Рено Канго“ не е могъл да предотврати удара, поради наличие на бордюр в дясно. Същият не е разполагал с време за реакция при внезапното отклоняване на автобуса към управлявания от него автомобил. Вещото лице е направило изчисления, че при ширина на пътното платно от 7,00 метра, габаритите на двете МПС са предоставяли възможност да се движат един до друг на пътното платно. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че пътното платно е с ширина 7 метра, но е без маркировка. Излизайки от процесния участък МПС следва да се включи в дясната пътна лента. При излизането на главния път шофьорът на автобуса е бил в лявата част на платното за движение, но се е изнесъл в дясно, за да подпомогне маневрата си.

Съдът дава вяра на заключението на СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху предположения.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.411 КЗ.

По така предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от 4 ищеца плащане стойността на вредите.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираното вземане или фактите, които изключват, унищожават или погасяват отговорността му, в т.ч. и възражението за съпричиняване.

Както бе посочено и по-горе, с проектодоклада обявен за окончателен в първото по делото съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Рено Канго“ с рег.№ ***************; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил на стойност 1077,88 лева.

В подадения по делото писмен отговор от ответното дружество са оспорени механизма на получаване на щетите по застрахования в ищцовото дружество лек автомобил, причинно-следствената връзка между събитието и твърдените увреждания, твърдяното противоправно поведение на водача на застрахования при него лек автомобил, както и относно размера на дължимото обезщетение.

Действително, двустранния констативен протокол за ПТП е частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, като не обвързва съда.

Следва да се има предвид, че подписаният между участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.) действали към процесната дата. Законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Настоящият състав намира, че при процесното ПТП не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл.125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира, че представеният по делото двустранен протокол е документ годен да удостовери настъпването на застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява неизгодни за него факти.