Решение № 8156 от 15.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 81***6 гр. С., 1***.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.АТ.П. при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш. като разгледа докладваното от С.АТ.П. Гражданско дело № 20211110169476 по описа за 2021 година

Образувано е по искова молба на ЗAД „Б.В.ИН.Г.“ АД срещу П. АНТ. П..

Ищецът твърди, че на 01.03.2018г. в гр. С., ул. „В.К.“ № *** ответникът като водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СА****РВ предизвикал ПТП, при което било увредено имуществото на трето лице – МПС марка „Ф.“, модел „Б.“, с рег. № СА****МХ.

Претърпените от увреденото лице вреди били възстановени от неговия застраховател по имуществена застраховка „Каско“ („ОЗК З.“ АД), който отправил регресна претенция към ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника като виновен водач. Ищецът поддържа, че е заплатил на застрахователя по застраховка „Каско“ регресна сума в размер на 1721,37 лв., в която се включвали застрахователно обезщетение на увреденото лице и 1*** лв. ликвидационни разноски за опредялянето му. Поддържа, че ответникът напуснал местопроизшествието, поради което на основание чл. ***00, ал. 1, т. 3 КЗ в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платената от последния сума. Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума в размер на 1721,37 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.***.2021г. до окончателното плащане.

Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че в случая не е било необходимо посещаването на местопроизшествието от органите на МВР, поради което намира, че не било налице нарушение по чл. ****** ал. 1 ЗДвП. Моли за отхвърляне на предявения иск.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл. ***00, ал.1, т. 3 КЗ.

За възникване на вземането за обезщетение по чл. ***00, ал.1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за наличие на правоотношение, възникнало от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника; настъпване на ПТП с участниците, посочени в исковата молба; застрахователното събитие да представлява деликт по чл. 4*** ЗЗД, осъществен от ответника – противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието; изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице или негов застраховател по имуществена застраховка, както и че след реализиране на ПТП ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон (освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина). В тежест на ответната страна и при доказване на горните факти е да докаже факта на погасяване на дълга.

От приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че на 01.03.2018г., около 07:40 часа, в гр. С., на ул. „В.К.“, водачът на л.а. марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СА****РВ предприема маневра за движение на заден ход пред бл. *** вследствие на което реализира ПТП с движещия се по същата улица л.а. марка „Ф.“, модел „Б.“, с рег. № СА****МХ, в резултат на което последното е претърпяло вреди на стойност 177***11 лв.

Основният спор между страните се свежда до това дали напускането на ПТП от ответника е осъществено при наличието на задължение на органите за контрол на движение по пътищата да посетят местопроизшествието, по който съдът намира следното:

В настоящия случай ищецът обосновава твърдението си, че ищецът е напуснал мястото на ПТП с отсъствието на изготвен двустранен протокол за ПТП и констатациите на органите на МВР в приложения по делото констативен протокол и наказателно постановление, с което е наложено административно наказание на ответника.

Съгласно чл. ****** т. 7 от ЗДвП службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Наличие на разногласие има винаги, когато между участниците не е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, а за да се прецени дали е налице съгласие е необходимо преди това водачите да изпълнят задължението си да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието и да окажат съдействие за установяване на вредите (чл. ***3, ал. 1, т. 1 и чл.

***3, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП).

В настоящия случай, от представеното от самия ищец наказателно постановление от 30.04.2018г. е видно, че по отношение на ответника е наложено наказание за допуснато административно нарушение по чл. ***3, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, което е частично изменено с 2 решение по нахд № 9***43/2018г. по описа на СРС (последното потвърдено с решение по канд № ******72/2020г. по описа на АССГ) в нарушение по чл. ***3, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. От съдържанието на цитираните съдебни актове става ясно, че фактическата обстановка, при която ответникът не е изпълнил задължението си да спре и да установи последиците от произшествието, е свързана непосредствено и с поведението на водача на увредения автомобил (ЕЛ.С.), който също е напуснал местопроизшествието. При това положението в конкретния случай, макар и според наказателния съд поведението на ответника формално да съставлява административно нарушение, за преценката на гражданскоправните му последици следва да се съобрази и това, че спирането в случая е било безпредметно, тъй като с оглед напускането на увредения автомобил е било невъзможно да се установят вредите от ПТП (чл. ***3, ал. 1, т. 3 от ЗДвП). Без всякакво значение е това, че другият участник в процесното ПТП се е върнал на местопроизшествието почти 3 часа по-късно (когато е съставен и процесният констативен протокол), тъй като за виновния водач не е съществувало задължение да остане на мястото на произшествието до евентуалното завръщане на увредения автомобил. Иначе казано, след като водачът на увредения автомобил сам е напуснал мястото на ПТП, следва да се приеме, че в случая не е било налице задължение на службите за контрол на МВР да посетят местопроизшествието (чл.

****** т. 7 ЗДвП), тъй като на там не е останал никой измежду участниците в ПТП.

По изложените съображения следва да се приеме, че доколкото посещението на органите на МВР не е било задължително, то предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на спора, следва да се приеме, че ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Частично основателно е възражението на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде намалено до сумата от 360 лв., предвид фактическата и правна сложност на настоящото производство.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Б.В.ИН.Г.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., пл. „П.“ № *** против П. АНТ. П., с ЕГН **********, с гр. С., ж.к. Х.Д., бл. *** вх. Б, ет. *** ап. *** осъдителен иск за сумата от 1721,37 ЛЕВА, представляваща регресна претенция по чл. ***00, ал. 1, т. 3 КЗ за изплатено от ЗАД „Б.В.ИН.Г.“ АД (в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“) застрахователно обезщетение за вреди на МПС марка „Ф.“, модел „Б.“, с рег.

№ СА****МХ, причинени от ПТП, настъпило на 01.03.2018г. в гр. С., ул. „В.К.“ № *** при което ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за 3 контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законната лихва от 03.***.2021г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.ИН.Г.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., пл. „П.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на П. АНТ. П., с ЕГН **********, с гр. С., ж.к. Х.Д., бл. *** вх. Б, ет. *** ап. *** сумата от 360 ЛЕВА, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Районен съдия:

РЕШИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4