Определение № 582 от 25.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 582 гр. С.З., 25.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500132 по описа за 2023 година Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 262, ал.2, т.2 от ГПК и вр. чл.261, т.4 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба против Определение под № 3910/23.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4405 / 2022 г. по описа на Районен съд С.З. от адв. Л. Н. от АК С.З., като процесуален представител на Б. С. Т. ищец по делото.

Жалбоподателят твърди, че с Определение под № 3910 / 23.12.2022 г., постановено по гр. д. № 4405/2022 г., Районен съд С.З. СПИРА производството по гр.д. № 4405 / 2022г. по описа на Районен съд С.З. до приключване на гр.дело № 12566 / 2022г. по описа на СГС.

Производството по гр.дело № 4405/2022г. по описа на СтРС е образувано въз основа на предявена от ищцата Б. С. Т. срещу ответника Д. С.

Т. искова молба, с която се иска прекратяване на сключения помежду им граждански брак на основание чл.49 СК, като дълбоко и непоправимо разстроен, като ищцата претендира след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име - Т.. Предвид факта, че през време на брака между страните има родени две деца С. З. Т., с ЕГН ********** и О.Б. Т. с ЕГН:

**********, малолетни към датата на подаване на исковата молба, едновременно с предявеният иск за развод и на основание чл.322 ал.2 ГПК са съединени и исковете за упражняване на родителските права, режима на лични контакти и издръжка на малолетните деца.

Сочат, че с настоящата частна жалба обжалват определението н а PC С.З., постановено по гр. дело № 4405 / 2022 г., като считат същото за неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е спряно производството по отношение на предявените искове за прекратяване на брака между 1 страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, предвид следните съображения:

За да постанови обжалваното определение, с което е спряно производството по гр.дело № 4405 / 2022г. по описа на СтРС, първоинстанционният съд е приел, „че от една страна е налице входирана молба до СГС и е издадено съдебно удостоверение за налично висящо производство по чл.22а и чл.8 от Х.К. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. От друга страна следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 16 от Х.К., която постановява да не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителски права във връзка с инициираното производство от бащата за връщането на децата С. З.

Т. и О.Б. Т. на територията на държавата по обичайното им местопребиваване САЩ, Ню Йорк. Предстоящото произнасяне по реда на глава трета А чл.22а и следващи от ЗЗД по същество обосновава извод за спиране на производството на осн. чл.229 ал. 1 т.7 ГПК във вр. с чл. 16 от Х.К. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.”

Видно от депозираните от страна на ответника Д. С. Т. молби, ответникът е направил възражение относно компетентността на С тРС да разгледа делото по иска за родителски права на основание чл. 16 от Х.К., като се прави искане за спиране на производството. Едновременно с направеното възражение за компетентност на СтРС по отношение на иска за родителски права, ответникът е направил искане за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, като е депозирал и насрещна искова молба и отговор на исковата молба досежно предявеният иск за развод. В депозираната по делото молба с bx. № 29232/13.12.2022г., ответникът отново е поискал спиране на производството на основание чл. 16 от Х.К., предвид висящото производство пред СГС и липса на компетентност по иска за родителски права, включително и по всякакви привременни мерки. С нито една от депозираните от страна на ответника молби не се прави искане за спиране на производството, в частта за прекратяване на брака.

Считат, че PC С.З. е следвало да продължи с разглеждането на предявеният от жалбоподателката иск за прекратяване на брака с правно основание чл.49 СК. Видно от представените към исковата молба доказателства и ищцата и ответника са български граждани, предвид което СтРС е компетентен да разгледа иска с основание чл.49 СК. С депозираните от страна на ответника молби се прави искане за спиране на производството по гр.дело № 4405 / 2022 г. на СтРС, като се прави възражение за компетентност единствено и само по отношение на иска за родителски права, като възражението е на основание чл. 16 от Х.К. и образуваното и висящо пред СГС гр.дело № 12566 / 2022г. на Софийски градски съд.

Считат, че с постановяването на обжалваното определение, С тРС неправилно е спрял разглеждането и на иска по чл.49 СК за прекратяване на брака между страните. Изложените в обжалваното определение мотиви касаят единствено и само иска за родителски права, като такива не са изложени по 2 отношение на спирането на предявения иск за развод. В настоящото производство с образуване на производството по чл. 16 от Х.К. пред СГС е отнета компетентността на СтРС по иска за родителски права, но същото производство по никакъв начин не отнема компетентността на съда за разглеждане и решаване на брачния иск, като същото не се намира и в условия на преюдициалност за гр.дело № 4405 / 2022г. по описа на СтРС за предявеният брачен иск.

Предвид изложените по-горе съображения, моли съда да отмени обжалваното определение с № 3910 / 23.12.2022г., постановено по гр.дело № 4405/2022г. по описа на СтРС, като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е спряно производството по отношение на предявения иск с правно основание чл.49 СК за прекратяване на сключения между страните брак, като дълбоко и непоправимо разстроен.

Подробни съображения за това са изложени в частната жалба на жалбоподателя с вх. № 770/12.01.2023г., депозирана по гр. дело № 4405/2022г. ,чрез РС-С.З..

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв е постъпил от адв. И. П. - пълномощник на въззиваемия по делото Д. С. Т., ответник по гр.д. № 4405/2022 г., с който заемат становище, че жалбата е неоснователна, молят същата да се остави без уважение.

Районен съд С.З. е постановил Определение с №3910/23.12.2022 г, което твърдят, че е правилно, законосъобразно, постановено след задълбочено познаване на Международните правни нормативни актове, Х.К. и в унисон с императивните разпоредби на СК и целта на същите актове.

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата и доводите на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 407, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

С Определението си под № 3910 / 23.12.2022 г., постановено по гр. д. № 4405/2022 г., Районен съд С.З. СПИРА производството по гр.д. № 4405 / 2022г. по описа на Районен съд С.З. до приключване на гр.дело № 12566 / 2022г. по описа на СГС.

Окръжният съд намира, че производството по гр.дело под № 4405 / 2022г. по описа на СТРС е образувано въз основа на предявена от ищцата Б.

С. Т. срещу ответника и въззиваем Д. С. Т. искова молба, с която се иска прекратяването на сключения помежду им граждански брак на основание чл.49 СК като дълбоко и непоправимо разстроен, като ищцата претендира след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име - Т.. Предвид 3 факта, че през време на брака между страните има родени две деца С. З. Т., с ЕГН ********** и О.Б. Т. с ЕГН: **********, малолетни към датата на подаване на исковата молба, едновременно с предявеният иск за развод и на основание чл.322 ал.2 ГПК са съединени и исковете за упражняване на родителските права, режима на лични контакти и издръжка на малолетните деца.

За да постанови обжалваното определение, с което е спряно производството по гр.дело № 4405 / 2022г. по описа на СТРС, първоинстанционният съд е приел, „че от една страна е налице входирана молба до СГС и е издадено съдебно удостоверение за налично висящо производство по чл.22а и чл.8 от Х.К. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. От друга страна следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 16 от Х.К., която постановява да не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителски права във връзка с инициираното производство от бащата за връщането на децата С. З.

Т. и О.Б. Т. на територията на държавата по обичайното им местопребиваване САЩ, Ню Йорк. Предстоящото произнасяне по реда на глава трета А чл.22а и следващи от ЗЗД по същество обосновава извод за спиране на производството на осн. чл.229 ал. 1 т.7 ГПК във вр. с чл. 16 от Х.К. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.”

Видно от депозираните от страна на ответника Д. С. Т. молби, ответникът е направил възражение относно компетентността на С тРС да разгледа делото по иска за родителски права на основание чл. 16 от Х.К., като се прави искане за спиране на производството. Едновременно с направеното възражение за компетентност на СТРС по отношение на иска за родителски права, ответникът е направил искане за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, като е депозирал и насрещна искова молба и отговор на исковата молба досежно предявеният иск за развод. В депозираната по делото молба с bx. № 29232/13.12.2022г. ответникът отново е поискал спиране на производството на основание чл. 16 от Х.К., предвид висящото производство пред СГС и липса на компетентност по иска за родителски права, включително и по всякакви привременни мерки. С нито една от депозираните от страна на ответника молби не се прави искане за спиране на производството в частта за прекратяване на брака.

Въззивният съд приема, че правилно и обосновано първостепенният Районен съд е преценил, че служебно, следва да постанови при развода на кого от двамата родители съответно да се предоставят и родителските права, така както разпорежда специалната разпоредба на чл.59 СК. Тоест ако съдът постанови развод /с прекратяването на брака като дълбоко и непоправимо разстроен/, той следва да реши и въпросите, по ал.2, за които му е иззета компетентността по силата на разпоредбите на Х.К..

Освен това в

Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК е застъпено същото становище.

В тази насока съгласно чл. 59., ал.(2) от СК ако не се постигне 4 споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

Вложеният в чл. 59, ал. 1 и 2 СК смисъл е родителите да бъдат мотивирани да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се поставя в зависимост от отношенията помежду им като бивши съпрузи. При прекратяването на брака чрез развод законът дава приоритета на постигането на съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност - по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа.

Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда е единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.