Решение № 818 от 13.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Бургас, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100500558 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 28/13.02.2023г., постановено от Районен съд –Поморие по гр. д. № 20222160100591. С това решение, съдът:

1) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – София, представлявана от главен комисар Н.Н. да заплати на С. И. А., ЕГН:

********** сумата от 576,32 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд от 66,21 часа в периода от 01.10.2019г. до 10.07.2020г. на основание служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022г. до окончателното изплащане и сумата от 140,80 лева, представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2020г. до 30.09.2022г.;

2) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – София, представлявана от главен комисар Н.Н. да заплати на К.П.П. съдебноделоводни разноски в размер на 400 лева;

3) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – София, представлявана от главен комисар Н.Н. да заплати на Районен съд – Поморие държавна такса и разноски в размер на 300 лева.

Подадена е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на неселението“, МВР против решение № 28/13.02.2023г. Въззивникът твърди, че спорът е концентриран върху точното прилагане на материалния закон, уреждащ нормалната продължителност на нощния труд, полаган от служителите на МВР и заплащането на допълнително възнаграждение за него. Дирекцията подчертава, че районният съд е констатирал празнота в нормативната уредба за преобразуване на часовете нощен труд, положен от служители на МВР и е приложил правна норма, която регламентира сходно правоотношение. Дирекцията оспорва този извод на съда и цитира практика на ВКС, според която не е допустимо 1 прилагане на закона за държавните служители в гражданските ведомства по аналогия към правоотношенията на държавните служители в МВР с полицейски правомощия, включително и за конвертирането на часовете нощен труд в дневен такъв.

Според жалбоподателя, Кодексът на труда не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР, тъй като специалният ЗМВР не препраща пряко към него. Условията и редът за изплащане на допълнителни възнаграждения на служителите в МВР за процесния период са регламентирани в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. в редакцията, обн. в ДВ, бр.99/13.12.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., които са издадени по делегация на чл.179, ал.2 от специалния ЗМВР и на чл.187, ал.9 от ЗМВР. Цитираните подзаконови нормативни актове уреждат изчерпателно основанието и редът за изплащане на възнаграждение за нощен труд на държавните служители в МВР и изключват приложението на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е издадена по делегация от Кодекса на труда и се прилага единствено и само за работници и служители по трудово, а не по служебно правоотношение.

Жалбоподателят твърди, че като се е позовал на общата наредба (НСОРЗ), районният съд е приложил материалния закон неправилно.

ГД „Пожарна безопасност и защита на неселението“ иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковете на С. А. като неоснователни.

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание.

Ответната страна – С. И. А. представя писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата и прави искане за потвърждаване на съдебното решение.

В съдебно заседание А. се представлява от адвокат Ц., която пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Окръжен съд – Бургас намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по искова молба на С. И.

А., ЕГН: ********** против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР.

Предявени са искове с правно основание чл.179, ал.1, вр. чл.176, вр. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.3 и ал.5, т.2, вр. ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.181, ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че в периода от 01.10.2019г. до 10.07.2020г. е полагал нощен труд, който съгласно ЗМВР, КТ и НСОРЗ трябва да се приравни на дневен труд в съотношение 1,143, т.е. седем часа нощен труд се равняват на осем часа дневен труд. Според ищеца, общата продължителност на положения от него нощен труд в посочения период е 72 часа.

Ответната страна – ГД „Гранична полиция“, МВР представя писмен отговор, в който оспорва основателността на исковете. Ответникът не оспорва съществуването на служебно правоотношение между него и ищеца и подчертава, че ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени (дневни и нощни), което е ставало по предварително одобрен график и отработеното време се е изчислявало сумарно. Чрез прихващане между положителните и отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, се формира резултат, който при надвишаване на нормата за работни часове се заплаща като извънреден труд съобразно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Ответникът подчертава, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР, Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за 2 условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Според дирекцията, цитираните нормативни актове се явяват специални по отношение на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Последните се прилагат за лица, работещи по трудово правоотношение и не могат да се приложат към спорното правоотношение.

Според ответника, за служителите на МВР съществуват различни компенсаторни механизми, които отчитат спецификата на работата им. За да се приложи чл. 9 от НСОРЗ, трябва да са налице четири предпоставки, които в конкретния случай не са осъществени.

Преизчисляването на нощния труд с коефициент от 1.143 има за цел увеличаване на възнаграждението, а не натрупване на часове, които при надвишаване да формират извънреден труд. При това преизчисляване, на ищеца се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като дадените смени не превишават 12 часа.

В хода на съдебното производство пред Районен съд – Поморие е приета съдебносчетоводна експертиза, която заключава, че за периода от 01.10.2019г. до 10. 07.2020г. ищецът е положил 66,21 часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143, се равнява на 576,32 лева. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява служебното правоотношение между страните и броя на часовете положен труд.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за основателност на исковете. За да обоснове този резултат, съдът приема, че ищецът е работил на 12-часови смени и има право на възнаграждение за положен извънреден труд. Съдът приема, че към спорното правоотношение се прилагат ЗМВР, Наредба № 8121з407/11.08.2014г. (отм.), Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., Наредба № 8121з908/02.08.2018г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Районният съд анализира правилото на чл.179, ал.1 от ЗМВР и на чл.187, ал.1 от ЗМВР и подчертава, че през процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според която държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, но работните часове не трябва надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази наредба не предвижда отработените часове нощен труд да се преизчисляват с определен коефициент, както е било предвидено до 01.04.2015г. според чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и след това, в периода от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Липсата на подобна регламентация, според съда, представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, която трябва да бъде запълнена чрез субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Обратното на това разбиране, според решаващия съд, би довело до поставяне на ищеца в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудово договор лица, което е недопустимо. Въз основа на този извод, съдът прилага нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и присъжда на ищеца претендираното възнаграждение за положен нощен труд.

ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, 3 жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.

Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 28/13.02.2023г. е неправилно. Този извод се налага по следните съображения:

Предявените по делото искове са осъдителни, с правно основание по чл. 178, ал. 1, т.

3 ЗМВР вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД. В процесния период от 01.10.2019 г. до 10.07.2020г. ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. От това следва, че за създаденото между него и работодателя му (МВР) правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, според която към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. До 10.07.2020 г. (преди изменението й с ДВ, бр.

60 от 2020 г.), която е и приложимата към случая редакция на закона, разпоредбата на чл.

187, ал. 1 ЗМВР е предвиждала, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не е следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 на същия член до 10.07.2020 г. е било предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време - до 280 часа годишно, е следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. Съгласно ал. 7 в тази редакция на закона, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.