Решение № 6705 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6705 гр. **********, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110108835 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ЗД „****“ АД срещу А. Т. Д., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 1 257.94 лв. – регресно вземане по щета № 2110022894 за изплатено от ищеца в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение във връзка с имуществените вреди, причинени на 29.07.2021 г. в гр. ********** от виновно и противоправно поведение на ответницата, която е управлявала лек автомобил, марка „*********“, с рег. № *********, без свидетелство за управление на моторно превозно средство, ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е бил налице валидно сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при него за лек автомобил, марка „*********“, с рег. № *********. Излага, че в срока на договора – на 29.07.2021 г., в гр. **********, при управление на посочения автомобил, без да има свидетелство за управление на МПС, ответницата не спазила предимството на лек автомобил марка „*********“, с рег. № ************, и го ударила, с което му нанесла материални щети.

Посочва, че във връзка с това събитие при него е образувана щета № 2110022894, по която е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 1 232.94 лв., за което е направил 25 лв. ликвидационни разходи. Счита, че с плащането на застрахователното обезщетение е придобил срещу ответницата право на регрес за сумата от 1 257.94 лв., включваща застрахователното обезщетение и ликвидационните разходи. Твърди, че е поканил ответницата да плати задължението си, но плащане не е направено.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответницата чрез назначения й особен представител, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен.

Твърди, че не е участвала в ПТП на 29.07.2021 г. с лек автомобил марка „*********“, с рег.

№ *********. Оспорва да е подписвала съставения от органите на КАТ Протокол за ПТП № 1782561. Оспорва отразените в протокола причини за настъпването на ПТП. Оспорва да е получавала покана за плащане на претендираната сума. Не оспорва извършеното плащане на застрахователно обезщетение от ищеца. Моли за отхвърляне на иска.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ.

Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.

В тежест на ищеца е да докаже следните факти: наличие при него на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка „*********“, с рег. № *********, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие – покрит риск по договора, с участието на ответницата; че виновна за събитието е ответницата, управлявала застрахования при ищеца лек автомобил без съответното свидетелство за управление; че в резултат на ПТП са настъпили имуществени вреди за трето лице и техния размер; че в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за уврежданията по пострадалия от произшествието лек автомобил в твърдения размер, за което е сторил ликвидационни разходи. При доказване на тези факти в тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга.

В случая с обективирания в Определение № 48258/27.11.2024 г. проекто-доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на първо място, наличието към 29.07.2021 г. при ищеца на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка „*********“, с рег. № *********.

Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а според ал. 2 по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

Спорно е по делото, на първо място, дали ответницата е участвала на 29.07.2021 г. в ПТП при управлението на лек автомобил марка „*********“, с рег. № *********. В тази връзка по искане на ищеца е приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № 1782561/29.07.2021 г., но ответницата оспорва неговата автентичност в частта относно подписа за „участник 1“ /т.е. в частта относно нейния подпис/, поради което е открито на основание чл. 193 ГПК производство за проверка на неговата автентичност в оспорената част. На основание чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК тежестта за доказване неистинността /в случая – неавтентичността/ на документа пада върху страната, която го оспорва, т.е. върху ответницата, което й е изрично указано с Определение № 1779/13.01.2025 г.

Относими към въпроса за автентичността на протокола за ПТП са показанията на свидетелите Д. и С.. Първата е водач на лек автомобил марка „*********“ и разказва, че водачът на другия автомобил – автомобил марка „********“, по време на настъпване на ПТП е бил жена, както и че двете са присъствали при съставянето от полицията на протокол, снета им е била самоличността с показване на лични карти и са подписали протокола. Свид.

С. – съставител на протокола за ПТП, заявява, че си спомня случая, защото рядко има 2 ситуация, при която водач без свидетелство за управление причинява ПТП. Разказва, че виновният водач в случая е бил без свидетелство за управление и е бил жена, както и че е снел самоличността на двамата водачи и те са подписали протокола за ПТП пред него. Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. и С. в обсъдените части представляват логичен, последователен и добросъвестен разказ за лично възприети от тях факти, поради което и доколкото не са опровергани от други доказателства по делото, следва да бъдат кредитирани.

Предвид изложеното съдът счита, че ответницата не е доказала по делото неавтентичност на протокола за ПТП в оспорената от нея част. Ето защо следва да се приеме, че документът е автентичен, респ. че подписът за „участник 1“ е положен именно от ответницата. При това положение по делото е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца участието на ответницата в процесното събитие.

При съвкупната преценка на протокола за ПТП и показанията на свидетелите Д. и С. се изяснява, че ПТП е настъпило на 29.07.2021 г. в гр. **********, кв. „********“, на кръстовището на ул. „******“ и ул. „***********“.

В протокола за ПТП е отразено, че произшествието е настъпило поради неспазване на равнозначни пътища от участник 1, т.е. от ответницата, на предимството на приближаващото от дясно моторно превозно средство. Макар протоколът за ПТП да е съставен от орган на полицията, той няма качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.

179 ГПК по отношение на отразените в него обстоятелства, касаещи механизма на настъпване на ПТП, тъй като тези обстоятелства не са непосредствено възприети от длъжностното лице, а в случая са му съобщени от двамата водачи. Ето защо в тази част протоколът за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила, а следва да се цени наред с останалите доказателства по делото.

Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото, сред които е не само протоколът за ПТП, който в случая е подписан от ответницата, с което тя е удостоверила верността на отразените в него факти /включително относно механизма на настъпване на ПТП/, но и Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, както и на показанията на свидетелите Д. и С. и на заключението на съдебноавтотехническата експертиза, прието без възражения от страните, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено, съдът приема за категорично доказани причината и механизмът на ПТП.

По отношение на показанията на свид. Д. следва да се посочи, че съдът не ги кредитира единствено в частта, в която тя заявява, че за другия водач е имало знак „СТОП“, доколкото в тази част те не намират опора нито в показанията на свид. С., нито в протокола за ПТП, подписан и от нея, в който е отразено, че ПТП е настъпило на равнозначни пътища, като е изготвена схема, сочеща наличието на различен знак за ответницата. В останалата част показанията на свид. Д., която разказва, че се е движила по път с предимство, обозначен със знак, и влизала в много остър завой, но от лявата страна я ударил автомобил марка „********“, който не спрял, а навлязъл в кръстовището, поради което въпреки че тя натиснала силно спирачките, другият автомобил я ударил отляво, кореспондират напълно на другите доказателства по делото и следва да бъдат кредитирани.

Въз основа на посочената доказателствена съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна, че ПТП е настъпило при следния механизъм: лек автомобил марка „*********“, с рег. № *********, се е движел на процесната дата в гр. ********** по ул.

„******“ и в района на кръстовището с ул. „***********“ е реализирал ПТП с навлизащия отдясно и движещ се по път с предимство лек автомобил марка „*********“, с рег. № ************. Ответницата не е ангажирала никакви доказателства за провеждане на насрещно доказване по отношение на така установените причина и механизъм на ПТП.

Следователно ответницата е реализирала противоправно поведение, изразяващо се в 3 управление на лек автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност – в нарушение на чл. 48 ЗДвП, тъй като на кръстовище на равнозначни пътища не е изпълнила задължението си да пропусне лекия автомобил, управляван от свид. Д., който е приближавал от дясната й страна.

Вината на ответницата се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал.

2 ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на законовата презумпция.

С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към 29.07.2021 г. ответницата е била без свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Настъпването на имуществени вреди по лек автомобил марка „*********“, с рег. № ************, се установява от протокола за ПТП, уведомлението за щета, описите на щетите по застрахователната преписка и показанията на свид. Д., преценени съвкупно.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се изяснява, че всички увреждания по лек автомобил марка „*********“, с рег. № ************, от техническа гледна точка са в причинна връзка с механизма на ПТП, като към датата на застрахователното събитие размерът на щетите възлиза на 2 987.10 лв.

С доклада е обявено за безспорно заплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 1 232.94 лв. на трето лице за уврежданията по пострадалото от произшествието моторно превозно средство, за което е сторил ликвидационни разходи в размер на 25 лв. Следователно изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото лице е по-малко от действителния размер на вредите.