Решение № 2206 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2206 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100513484 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 12131/02.11.2022 г., постановено по гр. д. № 27569/2022 г. на СРС, 62ри състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** срещу П. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. **** и П. К. Д.а, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. **** установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с което е признато за установено, че ответниците дължат на ищеца, както следва: П. С. Д. – 1 / 4 и П. К. Д.а – 3 / 4 от следните суми: сумата 5 511,22 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия топлоснабдения имот за периода от м. 05. 2019 г. – м. 04. 2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане; сумата 542, 22 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 08.03.2022 г.; сумата 54, 76 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05. 2019 г. – м. 04.

2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 5 511, 22 лв. до 6 030, 95 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия, иска за сумата над 542, 22 лв. до 594, 03 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, и иска за сумата 9, 53 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 01.07.2019 г. – 08.03.2022 г.

1

Недоволни от постановеното решение са останали ответниците, които в срока по чл.259, ал.1 от ГПК са подали въззивни жалби, с които оспорват решението в частта, с която са е признато за установено, че дължат суми на топлофикация за доставяна топлинна енергия. Възразяват, че по делото не е доказано в условията на пълно и главно доказване наличието на облигационни правоотношения между страните, респ. че същите са обвързани от договор за доставяне на топлинна енергия с ищцовото дружество. Ответникът въвежда възражения, че не е пасивно легитимиран по така предявените искове, доколкото партидата е открита единствено на името на ответницата. Оспорва дължимостта на сумите за главница и законна лихва върху услугата дялово разпределение. Ответницата оспорва качеството си на собственик, като се твърди, че нотариалният акт датира твърде назад във времето, а молбата – декларация за откриване на партида не е подписвана от нея. Във въззивните жалби и двете страни оспорват качеството си на потребител по смисъла на приложимите нормативни актове. Молят съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ищецът – въззиваем не подава отговор на въззивната жалба. Подава молба от 19.03.2024 год., като моли делото да се гледа в отсъствие на процесуален представител на дружеството поради служебна ангажираност на последния.

Оспорва въззивната жалба като необоснована и недоказана, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски, като прилага и списък по чл.80 ГПК.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** срещу П. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. **** и П. К. Д.а, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. ****. Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 24, като ответниците му дължат 2 следните суми: 6 030, 95 лв., представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода м. 05. 2019 г. – м. 04. 2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане; 594, 03 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 08.03.2022 г.; 54, 76 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05. 2019 г. – м. 04. 2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане; 9, 53 лв. мораторна лихва за природа 01.07.2019 г. – 08.03.2022 г., в условията на разделност, както следва: П. С.

Д. – 1/4 и П. К. Д. а – 3/4.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.03.2022 г. по ч. гр. д. № 13165/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. С. Д., с който оспорва исковете. Позовава се на погасителна давност. Оспорва да има качеството на клиент на топлинна енергия за исковия период по съображения, че не се установява да е собственик/ползвател на същия. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва претенцията за дялово разпределение по съображения, че титуляр на вземането е фирмата за дялово разпределение, а не ищецът. Оспорва да е в облигационно правоотношение с фирмата за дялово разпределение. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия по съображения, че не се установява публикуване на сметките на сайта на ищеца, евентуално – че клаузата, от която произтича вземането е неясна и вътрешно противоречива, с оглед на което лихва се дължи след покана, каквато не е бил отправена. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху цената на дялово разпределение по съображения, че не е бил поставен в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. К.

Д.а, с който оспорва исковете. Позовава се на погасителна давност. Оспорва да има качеството на клиент на топлинна енергия за исковия период по съображения, че не се установява да е собственик/ползвател на същия. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва претенцията за дялово разпределение по съображения, че титуляр на вземането е фирмата за дялово разпределение, а не ищецът. Оспорва да е в облигационно правоотношение с фирмата за дялово разпределение. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия по съображения, че не се установява публикуване на сметките на сайта на ищеца, евентуално – че клаузата, от която произтича вземането е неясна и вътрешно противоречива, с оглед на което лихва се дължи след покана, каквато не е бил отправена. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху цената на дялово разпределение по съображения, че не е бил поставен в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД изразява становище за основателност на исковете.

3

При правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).

В настоящия случай, ищецът представя Протокол от 05.08. 2002 год., заедно със списък на етажните собственици, които са присъствали на общото събрание на етажната собственост при гласуване на въпросите относно присъединяване на етажната собственост към топлофикация, както и гласувалите лично или чрез упълномощено лице за съответното решение. В протокола са описани и мнозинствата, с които са приети решенията. Прилага и Договор от 19.09.2022 год., с който етажната собственост възлага на „Б.“ ООД осъществяването на дейността по монтиране, доставка и отчитане на топломерите в сградата на етажната собственост. Ответницата по делото се е разписала под номер „24“, като за апартамента са предвидени 4 броя топломера и 4 броя вентили, като от подписването 4 следва извода, че ответницата е запозната с решенията, взети на провелото се общо събрание на тази дата и е изразила съгласие с приемането им и с това е заявила монтиране в собствения й апартамент на четири броя топломери. Следователно, процедурата по вземане на решение от общото събрание на етажната собственост е валидно извършена, респ. решенията, гласувани на проведеното общо събрание са валидно взети и обвързват собствениците или ползватели на имоти в сградата в режим на етажна собственост. При законосъобразно присъединяване на етажната собственост към топлопреносната мрежа, общите условия на топлопреносните предприятия, одобрените от регулационната комисия, публикувани по съответния ред, влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите, и в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат различни условия.