Решение № 77 от 30.07.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Монтана, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

О. Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241600600083 по описа за 2024 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 7 на Районен съд-Монтана, постановена на 19.02.2024 година по нохдело № 129/2023 година, подсъдимият С. К., роден на *г. в гр.*, обл.*, живущ в гр.*, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като личен асистент, неосъждан, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 21.12.2021г., около 03.00 часа в гр.*, бул. * № *, на входа на нощен клуб „*“ като извършител, в съучастие с И. И., в ЕГН ********** от гр.*, по хулигански подбуди, нанесъл удари по лицето на С. А. от гр.*и му причинил две средни телесни повреди, а именно – счупване на долната челюст и счупване на корен на горен зъб, резец, довело до неговото хирургично отстраняване, двете водещи до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. С горепосочената присъда подсъдимият И. И., роден на *г. в гр.*, живущ 1 в гр.*, обл.*, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като *, неосъждан, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 21.12.2021г., около 03.00 часа в гр.*, бул. *№*, на входа на нощен клуб „*“ в качеството му на длъжностно лице по см. на чл.93, т.1, б.“б“ от НК – *в „*“ ЕООД при изпълнение на службата си да осигурява пропускателния режим в нощния клуб и да *персонала и посетителите, по хулигански подбуди, като извършител, в съучастие със С. К. ЕГН ********** от гр.*, нанесъл удари по лицето на С.А. от гр.*и му причинил две средни телесни повреди, а именно – счупване на долната челюст и счупване на корен на горен зъб, резец, довело до неговото хирургично отстраняване, двете водещи до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на С. А. сумата от 8 000 (осем хиляди) лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 21.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 500.00 (петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение; в останалата част гражданският иск за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен ; в тежест на подсъдимите е присъдено заплащането разноски и държавни такси.

Съдебният акт е обжалван от подсъдимите с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и искане за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова - оправдателна присъда.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура-Монтана, частният обвинител и граждански хищец чрез повереника адв.Г. изразяват становища за неоснователност на жалбата.

Подсъдимите и защитникът на подсъдимите поддържат жалбата Защитникът на подсъдимите излага подборни съображения.

Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията в жалбата, доводите на 2 страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:

Въизвната жалба е допустима, а разгледана по същество същата е основателна.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

Подсъдимият С. К. от гр.*е обвинен в това, че на 21.12.2021г., около 03.00 часа, в гр.*, бул.* № *, на входа на нощен клуб „*“, като извършител, в съучастие с И. И. ЕГН ********** от гр.*, по хулигански подбуди, нанесъл удари по лицето на С. А. от гр.*и му причинил две средни телесни повреди, а именно – счупване на долната челюст и счупване на корен на горен зъб, резец, довело до неговото хирургично отстраняване, двете водещи до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимият И. И. от гр.*, обл.*е обвинен в това, че на 21.12.2021г., около 03.00 часа, в гр.*, бул.* № *, на входа на нощен клуб „*“, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК – *в „*“ ЕООД ,при изпълнение на службата си да осигурява пропускателния режим в нощния клуб и да *персонала и посетителите, като извършител, в съучастие със С. К. ЕГН ********** от гр.*, по хулигански подбуди, нанесъл удари по лицето на С. А. от гр.*и му причинил две средни телесни повреди, а именно – счупване на долната челюст и счупване на корен на горен зъб, резец, довело до неговото хирургично отстраняване, двете водещи до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Именно за нанасяне на тези телесни повреди подсъдимите за привличани в качесттвото им на обвиняеми по досъдебно производство. Тази телесни повреди са описани като причинени и в обвинителния акт. За причиняването на горепосочените телесни повреди същите са признати за виновни, видно от диспозитива на атакуваната в настоящото производство присъда на Районен съд-Монтана.

В мотивите към присъдата обаче първоинстанционният съд е приел една от телесните повреди да е избИ.е на 21 зъб на пострадалото лице.

Следователно, налице е противоречие межу диспозитив и мотиви на присъдата на първоинстанциония съд, което препяства възможността на 3 въззивния съд да разбере какво и била действително формираната воля на съда относно едно от твърдените да са приченени увреждания на пострадалия.

На следващо място, декларираната от първоинстанционния съд увереност за доказаност на обвиненията почива на неизпълнение на задълженията на първоинстанционния съд за очертаване предмета на повдигнатите обвинения, обсъждане на материалите по делото, за задълбочен и обективен доказателствен анализ и точна доказателствена преценка, съобразена с изискванията на закона, за достоверно установяване на фактите, излагане на конкретни съображения по квалифициращите дееянието на подсъдимите обстоятелства, довело и до коментиране на телесна повреда , различна от този, за причиняването на която лицата са обвинени.Не са коментирани и обсъждани доводите на подсъдимите и тяхната защита.

Всъщност, касае се до липса на мотивировка на съдебния акт, съответстваща на изискванията на закона, която да позволи на въззивния съд да провери правилността на решаващия извод на първостепенния съд за осъждане на подсъдимите лица. От обстоятелствената част на обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство в Районен съд-Монтана, е пренесен, почти буквално, текстът, касаещ обстоятелствата, при които е извършено деянието; възпроизвеждането му в мотивите на съдебния акт сочи на безкритичното му възприемане от страна на първостепнния съд, която не е извършил самостоятелен анализ и проверка на доказатествения матриал, а е приел да кредитира изцяло показанията на свидетелитеи, подкрепящи обвинителната теза, декларирайки, че им дава вяра, тъй като били непосредствени очевидци на инцидента. За да направи извода, че един от подсъдимите по делото – И. И. е действал като длъжностно лице и да осъди същия за извършено деяние при наличие на това квалифициращо обстоятелство, съдът се с позовал произволно на представения по делото писмен догово от 19.07.2021, който е посочен от обвинението, без да коментира съдържанието на същия. От този договор обаче е видно, че подсъдимият е сключил трудов договор за заемане на длъжността „*“, но с място на работа гр.* / л.35-36 от досъдебното производство/ . Следователно, това писмено дозказателство не установява, че към момента на инцидента в дискотеката в гр.*подсъдимият и жалбоподател в настоящото производство И. И. е имал качеството на длъжностно лице – *в обекта в гр.*. Това обстоятелство подлежи на допълнително изясняване. Не са обсъдени 4 останалите събрани по делото гласни доказатества, както и обясненията на подсъдимите, касаещи поведението на пострадалато лице преди инцидинта, което би било от значение за квалификация на деянието като извършено по хулигански подбуди.

Липсата на мотиви, противоречието между мотиви и диспозитив препяства изцяло възможността на въззивната инстанция да установи действително формираната воля на съда за какво да бъдат осъдени подсъдимите. Когато, осъществявайки проверка на първоинстанционната присъда, въззивната инстанция констатира неяснота относно вътрешното убеждение на решаващия съд, /а такава в случая е налице/, то винаги е опорочено, защото оставя съмнения в категоричността на изводите на съда относно наличието или липсата на релевентните факти. В тази хипотеза порокът на мотивите е абсолютен и въззивният съд следва да упражни правомощието си по чл.335, ал.2 във вр. с 334, т.1 НПК.

Допълнително следва да се отбележи, че не е установено коментираното по-горе обстоятелство за качеството „длъжностно лице“ на подсъдимия И. към момента на инцидента в гр.*. Както бе посочено и по-горе, не са обсъдени в пълнота останалите събрани по делото гласни докозателства, както и обясненията на подсъдимите, не са обсъдени доказателствата, касаещи поведението на пострадалато лице преди инцидента, което би било от значание за квалифициране на деянието като извършено по хулиганси подбуди. Последните предполагат отсъствие на лични отношения между виновния и пострадалия; при тях липсва личен мотив, видим повод, а основният мотив на дееца е не да засегне пострадалано лице, а да демонстприра явно неуважение към обществото, като погази установения ред, за да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото; цели се провокация, скандал.

Не са коментирани възраженията н защитата на подсъдимите за вида, характера на една от телесните повреди -счупването на корен на зъб- резец на пострадалото лице. Обвинението, както бе посочено и по-горе, е за причинени две средни телесни повреди- счупване на челюст и счупване на корен на зъб с последвало изваждане. Счупването на челюстта е самостоятелна съставомерна последица от деянието, без да необходимо да се съпровожда с избИ.е на зъби; не е необходимо да е свързано със затруднения в дъвченето 5 или говоренето. Последните са относими единствено към следващата разновидност на средните телесни повреди-избИ.ето на зъби. В заключението, възприето от първостепенния съд, вещото лице е посочило, че двете повреди като цяло, едновременно водели до затрудняване на дъвченото и говореното.

Всъщност, липсва заключение дали счупването на корена на зъба на пострадалото лице, довело до изваждането на този зъб – това конкретно увреждане самостоятелно затруднява дъвченето или говоренето.

Липсата на мотиви и констатираното противоречие между диспозитив и мотови са основания за безусловна отмяна на съдебния акт.

Присъдата следва да бъде отменена изцяло, вкл. и в гражданската й част, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Монтана.

Предвид изложените мотиви и на основание чл. 335, ал.2 във вр. с чл.334, т. 1 НПК въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло присъда 7 на Районен съд-Монтана, постановена на 19.02.2024 година по нохдело № 129/2023 година по описа на Районен съд-Монтана.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Монтана.

ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно протестиране и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________